В презрамката на радиостанцията ченгетата поставят подслушвателната апаратура

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" ви представяме спомени от първо лице на един от участниците в емблематичните операции по обезвреждане на терористи преди и след Възродителния процес. На 9 март се навършиха 36 години от атентата на гара Буново.

По този повод потърсихме полк. Сава Денев, участвал в разследването. Той и колегите му предоставят решаващите доказателства за разкриването на терористите. Той е и човекът, който лично преговаря с похитителите на двете деца от Добрич през юли 1987.

Днес той е на 80 години, но още се вълнува, когато си спомня за тези инфарктни моменти от кариерата си.

Първата част на интервюто, четете тук.

- Полк. Денев, как бяха децата?

- Безкрайно уморени. На бензиностанцията, докато чакахме жената на д-р Николов и представителя на турското посолство, аз му предложих да освободят децата и аз да вляза като заложник при тях и с мен да стигнат до границата. Те обаче ми отказаха с думите: "Теб ще те прежалят, а по децата няма да смеят да стрелят".

- Всъщност вие не очаквахте истински представител на турското посолство, а човек на службите?

- Да, така е. Нашите колеги бяха подготвили кола с мним представител на турското посолство, но когато я прегледахме, установихме, че е

лошо

камуфлирана

и им предложихме да не правим този експеримент в този момент, а да се подготви нов по-добре камуфлиран автомобил с дипломатически знаци. В този момент дойдоха майката на д-р Николов и съпругата му. Те направиха опит да ги откажат от намеренията им, да освободят децата и да се приберат на село, но д-р Николов започна да им се кара и ги нахока. Той каза на съпругата си: "Разкарай се! Прибирай се! Братът на Орлин остава при теб, ние заминаваме". При това положение решихме да изтеглим близките на д-р Николов и да продължим да ги убеждаваме, че чакаме представител на турското посолство от София.

Баретите бяха вдигнати от София, идеята бе да направим засада и да ги неутрализираме, като основното бе да запазим живота на децата. Можеше всичко да правим, но те

трябваше да

останат живи

Прекарахме нощта пред бензиностанцията, за да чакаме мнимия представител на турското посолство. Към 3 часа сутринта обаче тримата казаха: "Тръгваме" и потеглиха, аз тръгнах след тях. Още на бензиностанцията се опитахме да сложим техника в колата им, за да слушаме какво си говорят, но не се получи. Когато вече бяхме към Бургас, преди летище Сарафово, спряхме. Казах им, че представителят на турското посолство ще дойде със самолет от София и ще кацне на летище Сарафово. Още в комплекс Златни пясъци им бяхме дали

радиостанция,

за да можем да се свързваме с тях. Когато наближихме летището, радиостанцията започна да прекъсва. Казах, че ще я сменим, и тогава сложихме техника в колата.

- В радиостанцията?

- Да, те също подозираха нещо и я бяха затрупали с дрехи, но бяхме поставили бръмбара в презрамката на радиостанцията, а тя не бе покрита с дрехи и можехме да слушаме всичко.

- Действието се развива на летището, нали?

- Не, ние бяхме спрели на известно разстояние от летището по пътя за Бургас. Там изчакахме кацането на няколко самолета, но накрая те се усетиха, че никой няма да дойде и пак казаха: "Тръгваме!". Поеха към Бургас, но там колегите бяха преградили входа и казаха, че няма да ги пуснат през града. И че трябва да заобиколим през "Меден рудник". Тримата отказаха, но аз ги убедих, че така ще е по-добре. Очевидно беше, че основният път е затворен. Моята кола тръгна първа, след мен те и след това останалите. Когато аз подминах един черен път за Бургас през нивите, те изненадващо свиха по него и започна американско преследване, всички с пълна газ поеха след тях, а аз останах последен. Беше като в екшън филмите. Похитителите влязоха в Бургас, минаха през основно кръстовище, без да спазват знаците.

Караха бясно

през целия град, докато накрая колегите успяха да ги спрат зад сградата на Окръжния комитет на партията. Това е едно малко площадче без изход и те нямаше как да не спрат. Нашите коли паркираха на разстояние от тях. Тримата не допуснаха никой да отиде при тях. Крещяха, че ще се взривят. Тъй като пристигнах последен, отидох при тях на бегом. Започнах да се карам с тях защо не изпълняват това, за което сме се разбрали.

- Можете ли да опишете какво видяхте?

- Орлин седеше на задната седалка, изпаднал в нервна криза, държи две гранати с изтеглени шплентове в ръцете си, които треперят, и крещи: "Не мога повече

да ги държа, ще ги изтърва"

Доктор Николов е на волана, а до него Невен, но всички са вцепенени. Седят и се чудят какво да правят.

Как полк. Денев спасява децата, четете в третата част на интервюто.