От реанимацията Косьо Марков подготвя албума на "Тангра"
С последен дъх поискал стихотворенията на поета Сашо Петров, за да избере за песните
С кислородна маска пише на приятели: “Господ днес ме свърза със страхотни хора”
От ДС опитват да сложат опиат в кафето на рокаджиите, за да ги задържат за наркотици
Намира съпругата си в най-известното кабаре в света и я довежда в България
До последния си дъх в болницата легендарният създател на “Тангра” Константин Марков е обмислял как да направи новия албум на групата.
Това сподели пред “168 часа” вокалистът на бандата Боби Косатката.
“Последно комуникирахме миналия вторник, на 9 март - обяснява певецът. - Косьо беше в реанимацията, но ме помоли да му изпратя снимки със стихотворенията от книгата на поета Александър Петров. Искаше да преброи колко от тях са се превърнали в песни на “Тангра”. Пак обмисляше нещо.
Групата беше животът му
- извън семейството, разбира се. Той гореше в това. В сряда за последно ми писа. Ще го запомня като един лъчезарен и енергичен човек, кипеше от идеи. Дори след като се зарази, кроеше планове за концерти. Не мога да повярвам още, че това се случи.”
Всъщност екипът на “Тангра” в момента подготвял трети албум. Заради пандемията обаче за известно време спрели репетициите. На 8 март се включили в конферентен разговор, за да обсъдят кога ще започнат отново активната работа. Именно на тази онлайн среща 71-годишният Косьо Марков споделил, че е болен от коронавирус.
“Той се лекуваше вкъщи - казва пред “168 часа” барабанистът на “Тангра” Емил Герасимов, който в момента е в Белгия. - В разговора правехме планове кога да започнем репетиции и да изнасяме концерти. След като сподели, че е заразен, забелязах, че трудно говори, но се държеше. Приличаше ми като все едно има настинка, която ще мине. Един ден обаче ми каза, че трябва да отиде до личния си лекар, защото положението вече не е добро. Явно е препратен в болницата. Мисля, че директно беше настанен в реанимация. Оттам ми изпрати снимка как е с кислородна маска и ми написа: “Господ днес ме свърза със страхотни хора”. Вероятно са го приели добре и са се грижили за него. Във вторник му бях писал, за да му дам сили и да му кажа, че неговата песен е на второ място в BG класациите. След това ми беше отвърнал, че е
изкарал много тежка нощ
Усещах, че му е трудно да пише. Съобщенията ни се разредиха, докато ми се обадиха в понеделник сутринта на 15-и, за да ми съобщят лошата новина. Аз все още съм в шок. Първоначално си помислих, че са слухове.”
Създателят на “Тангра” прекарва около седмица в болница. Лекарите правят всичко по силите си, но накрая той издъхва.
За кончината на Константин Марков съобщи и съпругата му Лаура: “Косьо беше нашият свят и ние (с дъщеря им Никол - б.а.) бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде като частица от поетичните герои на песните на “Тангра”. Като творец Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки преживявания и чувства, а като част от семейството - да ни дарява с топлота и щастие.
Косьо ме откри в Париж и ме доведе в България точно като момичето с “белоснежна рокля пред пети райсъвет” от прекрасната песен по негова музика и текст на Александър Петров - “Бъди какъвто си”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, после се появи Косьо, който
ме превърна в най-щастливата жена
и заедно създадохме семейство и нашата прекрасна дъщеря.
Косьо даде много не само на нас, Косьо даде много и на България. Няколко поколения българи са израснали и възпитани с песните на “Тангра” в дух на свободолюбие и непримиримост. Той и безбройните му живи и вече починали приятели бяха част от този бунтарски дух, който съхрани страната и вдъхна оптимизъм за по-добър живот - преди и сега.”
“168 часа” се свързва със съпругата му, но тя обясни, че в момента не е в състояние да говори. Новината за кончината му натъжи всичките му близки приятели и хиляди фенове, които си спомниха за появата на “Тангра” в края на 70-те години.
“Ако не беше той, нямаше да съществува групата, защото Косьо е човекът, който може да се занимава едновременно поне с 10 неща - посочва Емил Герасимов. - Аз съм с него от самото начало на този проект. Работили сме заедно повече от 40 г. Беше амбициозен и гледаше да се свършат нещата. За да просъществува една група, не са нужни само музиканти, а и човек, който може да се справя с административната и мениджърската работа. Благодарение на неговите организаторски способности това се случваше. Никой друг нямаше да може да се справи. България има “Тангра” благодарение на Косьо Марков.”
Групата започва като типична хардрок формация с елементи на прогресив рок. Била с крайно нетипичен за времето си състав от соло китара, бас, барабани и певец. Първоначално “Тангра” свирила пред полупразни зали. Това силно потискало музикантите. За да обърнат тренда, сменят напълно концепцията и започват да пеят само на български.
“Преломният момент беше, когато работихме по подготовката на първия албум
“Нашият град”
и тази песен се завъртя по радиото и телевизията - споделя приживе Константин Марков. - Настъпи чудо - започнахме да правим по два препълнени концерта на ден. Публиката още преди началото на събитието скандираше “Нашият град, нашият град”... Хората идваха при нас накрая и казваха: “Тази песен е за нашия град, нали?”. На нас не ни оставаше нищо друго, освен да кажем: “Да, разбира се...”. Много силен текст на Александър Петров и посланието, което изпращахме, стигаше право в сърцата на хората.”
В историята на рок групата има и немалко перипетии. След големия бум идва неодобрението на хората, защото “Тангра” отново сменя стила си. Не след дълго обаче се заражда нова истерия по песните. Дори започват да се създават фен клубове, които пътували с тях по концертите. Из софийските улици пишели имената им по телефонните кабини и кооперациите. Пред залите започнали да стават побоища. За соцрежима това било проблем и червен сигнал “Внимание”. След всяко турне музикантите давали обяснения в Концертна дирекция къде и какво са правили и
защо са подбуждали хората да буйстват
Културният отдел на БКП и на Комсомола, както и хора от ДС ги наблюдавали под лупа. Именно така започват мръсните номера, за да разформират “Тангра”. Един от емблематичните случаи е, когато групата е на концерт в Летния театър на Шумен.
“Тогава минахме през бара на хотела, в който бяхме отседнали, за да изпием по едно кафе преди събитието - спомня си Емил Герасимов. - Аперитивът обаче много се забави и ние тръгнахме, за да не закъснеем. На следващия ден сервитьорката ни се извини и сподели, че умишлено се е забавила, защото в кафето е имало опиат. Не знам дали това беше инициирано на местно ниво, или беше на по-високо. Ние ту можехме да изнасяме концерти, ту не можехме. Такива бяха времената.”
След като издават и втория албум на “Тангра”, формацията се разпада. Всеки от музикантите поема по своя път. Въпреки това в края на 2018 г. те отново се събират, за да възродят легендарната група.
“Поетът Александър Петров, написал голяма част от текстовете за песните на “Тангра”, бе довел Косьо в едно заведение, където свирех на китара - споделя Боби Косатката. - На следващия ден той ме намери и ме попита: “Искаш ли да станеш новият певец на “Тангра”?” Веднага се съгласих. Започнахме работа в неговото студио. Това беше голям шанс, защото първата ми среща с групата беше, когато бях трети-четвърти клас. Вуйчо ми ме заведе на техен концерт в София. Бях изумен.”
Така започват да създават нови песни. През 2019 г. правят 9 участия в страната, където изпълняват стари и нови парчета на “Тангра”. Хората се вълнуват от възраждането на рок бандата. Цялата машина отново работи на пълни обороти благодарение на 71-годишния Косьо Марков.
“Той беше многостранна личност - казва Емил Герасимов. - Неговото поведение беше свързано с моментния проект, с който се занимава. Той имаше една къща, където често се събирахме за разпускане на мисълта. В тези моменти Косьо е много приятен събеседник. Беше много ерудиран. Не беше ограничен само в музиката. С него можеше да се говори на всякаква тематика - за наука, психология, дори политика. Имаше собствено мнение,
винаги знаеше за какво говори,
много четеше и честно казано, винаги съм се чудел кога намираше време за тези неща.”
Вилата на легендарния музикант била в село близо до Самоков, където всеки уикенд той се отдавал на земеделие. Обичал да си прави сам ракия, която не пиел, а раздавал на приятели. Въпреки това винаги с него бил лаптопът му, за да работи по новите проекти на “Тангра”. Когато имали срокове или трябвало да завършат дадена задача, Марков спял само по 2-3 часа. Бил изключително енергичен.
“Кипеше от енергия”, казват близките му.
Затова смъртта му е истински шок.
В негова памет музикантите от “Тангра” ще се опитат да довършат някои парчета и да пуснат планирания трети албум на легендарната група.
Поклонението пред основателя на "Тангра" Константин Марков ще се състои на 19 март (петък) от 14,00 ч. в ритуалната зала на Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил" в кв. Бояна, ул. "Бояна парк" 4.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха