Годината е 1982. Бях ученик в девети клас. Спомням си пролетния ден в който стоях на спирката на "Попа" и чаках "двойката" Изведнъж в мен леко се блъсна някой. Погледнах човека и се вцепених! Пред мен с унил и леко стреснат поглед стоеше мой музикален кумир! В първия момент не можех да повярвам, че е възможно. Точно в мен се блъсна Константин Марков, създателят на група "ТАНГРА"!!! Той беше. Нямаше грешка. Сложи приятелски ръка на рамото ми и с цялата си добрина и човечност ми се извини. Аз излизайки от вцепенението, с пределна честност и наивност присъща за юношеската си възраст, му казах че го боготворя и съм огромен почитател на групата! Той се усмихна, замисли са за кратко и като на шега ме попита дали бързам. Отговорих му, че нямам нищо спешно за вършене. И тогава като "гръм от ясно небе" дойде поканата му да се кача с него у тях, където след малко започвала репетиция на групата. И тогава и сега си мислех, че сънувам. Но не беше сън. Оказа се, че този сладък, мил, интелигентен и талантлив човек живее точно там. Входната врата на кооперацията беше на самата спирка! Нямам спомен, как се качихме до тях, но беше кратко, защото той живееш на втория етаж. Отключи вратата и ме покани в дома си. Чак тогава ме попита за името и се запознахме. Аз си бях все още леко вцепенен. Трудно асимилирах какво ми се случва, но се случваше. Извади някакви вафли и ми предложи, като на стар приятел. Само след няколко минути момчетата от групата започнаха да идват един след друг. Влизаха направо без да чукат. Той ме представяше на всеки един от тях. Спомням си, че Чочо Владовски(светла му памет) ми връчи едни маракаси, за да помагам с перкусиите.... Какви перкусии, бе братче, на мен ръцете ми трепереха като брезови листенца. Гледах, слушах и попивах всичко. Бях развълнуван! Бях щастлив! Бях във възторг! Всички бяха изключително мили с един напълно непознат и обикновен "юноша бледен". Подариха ми всичко възможно рекламно за групата с което разполагаха. В един момент, в мен заговори възпитанието дадено ми от моето семейство. И реших, че е добре да ги лиша от своето присъствие, за да ги оставя да творят и работят спокойно. Никога няма да забравя, как всеки един, от тези прекрасни, талантливи и любими на цяла България млади мъже, ме прегърна топло и си взе довиждане с мен! Такъв беше Косьо Марков. Такива бяха Те. Това беше легендарната група "ТАНГРА"!

Светъл път и царство ти небесно Косьо! Паметта ти ще е вечна, защото беше и ще останеш истински Човек! Обичам те!

П.П. За съжаление не можах да намеря снимките си с него, които си направихме преди, години, когато му припомних тази история и много се смяхме! Но това не е толкова важно.

От фейсбук