Часове преди пристигането на Живков във Варна на 30 август 1984 г. опитват атентат на летището

Без да искат навиват тиксо около ключето на будилник “Слава” и това предотвратява експлозията на централния плаж на “Дружба”

След като през 1984 г. Политбюро взема решение за принудителната смяна на имената на българските мюсюлмани, на 29 май 1989 г. Тодор Живков обявява началото на Голямата екскурзия. В изявление, излъчено от БНТ и БНР, той подчертава българския произход на сънародниците ни и им дава правото да напуснат България временно или завинаги. На 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си и между 300 и 400 хил. души се устремяват натам. Четири дни по-късно на среща с политическия елит  Живков обявява, че това е довело до край на бунтовете и размириците. Безспорно една от най-бруталните форми на протест тогава е атентатът на гара Буново от март 1985 г.      

По този повод през март 2021 г. потърсихме полк. Сава Денев, участвал в разследването. За съжаление той почина месец след интервюто на 80-годишна възраст. 

- Г-н Денев, преди дни бе годишнината от атентата на гара Буново. Той става преди Възродителния процес, но е известно, че тогава е имало и други опити за тероризъм.

- Така е. По това време имаше и други подобни събития. На 30 август 1984 г. Тодор Живков трябваше да дойде във Варна. Няколко часа преди пристигането му на аерогара "Варна" бе задействано взривно устройство, поставено в бетонна кашпа за цветя на паркинга пред сградата на аерогарата. Взривът рани леко само две жени. Естествено, засилихме охранителния режим.

Същия ден е

взривена бомба

в чакалнята на Централна гара Пловдив, ранени са 26 души, а по-късно една жена почина от раните си. Тези взривни устройства са изработени и поставени от групата, която поставя взрива във вагона за майки с деца на бързия влак от Бургас за София, избухнал в 21,31 часа в близост до гара Буново на 9 март 1985 г. Убитите са седем души, от които две деца. Ранени са още девет души. На същия ден в 22,00 часа в Сливен е взривена бомба в хотел "Сливен", ранени са 14 човека.

Предисторията

на тази група е следната - тя се организира през 1983 г. от трима основни извършители и няколко помагачи. Тя изработва взривните устройства, слага ги на различни места и ги задейства чрез часовников механизъм и електрически детонатор. Работата по разкриването на тази група продължи около 4 години.

Те живееха

в Бургас

и са разкрити през лятото на 1987 г. Самото разкриване бе улеснено от един техен несполучлив опит за атентат в курортния комплекс "Свети Константин" (Дружба). На 31 юли 1986 г. двама членове на тази група отиват на централния плаж в комплекса "Дружба", под стария хотел "Родина".

Постилат една кърпа с инициали РСВ ("Ресторанти и спални вагони") и на нея поставят мрежа - чанта, изплетена от сизал (пластмасови ленти, използвани в селското стопанство за връзване). В нея, завит в хартия и найлон, е сложен петлитров гюм, натъпкан с взрив

и с монтиран часовников механизъм за взривяване. Нагласена е за 15,30 часа.

Те разчитат, че по това време има най-много плажуващи и тогава жертвите ще са най-много. Оставят всичко това и си заминават. Часовниковият механизъм е малък туристически будилник "Слава", на който пружината се навива ръчно. За да го свържат с капсул-детонатора, трябва да прикрепят плоска електрическа батерия

с тиксо към будилника

Без да се съобразят, омотават и ключето и това спира движението на стрелките на часовника. Така се предотвратява задействането на взривното устройство. Хората от групата чакат, но нищо не става.

Вечерта, когато плажуващите си тръгват, спасителите обикновено проверяват забравените багажи, виждат торбата с гюма, отварят капака и виждат жиците. Естествено, тогава всички бяха обучени, че може да има такива случаи и трябва да са внимателни и веднага да информират в районното в "Златни пясъци". Колегите от Районното управление реагират на сигнала и отиват на място, разбират, че това е взривно устройство, и прибират всичко за изследване. Именно от този случай започва

разплитането

на терористични актове, тъй като намерихме много годни доказателства - взривен материал, гюм, часовников механизъм, чанта, покривка - всичко се проследи. От този момент издирването на извършителите на поредицата терористични актове се засили много. След една година те бяха разкрити и през август 1987 г. бяха задържани. Търсихме ги, но тези доказателства, които намерихме на плажа на "Св. Константин", ни помогнаха най-много, за да можем да ги разкрием.

- Как?

- Терористичната група е от Бургас. Единият от тези тримата извършители е бил сътрудник на службите за сигурност по турска линия и е изпълнявал задачи по наблюдението на служителите на турското консулство в града. По-интересното е, че съпругата му е имала интимни отношения с представител на турското консулство и на тази база започват активни оперативни мероприятия. От монтираните оперативно-технически мероприятия се получават данни, че тримата се събират и

искат да

извършат нов терористичен акт,

защото са разбрали, че на плажа във Варна устройството не се е взривило. Отчитат, че в Буново най-добре са си свършили работата и решават да направят нов атентат. Тогава нашите колеги получават достоверна информация как са се снабдявали с необходимите материали, как са изготвяли взривните устройства и какви са бъдещите им планове. Беше необходим сериозен доказателствен материал, за да издържи в съда и да бъдат осъдени.

Нямахме никаква предварителна информация. Те се качват във влака, чудят се къде да сложат взривното устройство и решават да го поставят в купето с майки с деца. Планирали са дори взривът да стане в тунела, преди влакът да влезе в гарата. Там щеше да има по-големи поражения.

- Как е избегнато това?

- Влакът закъснява и се взривява близо до гарата - на открито.

- Имате ли принос при самото залавяне на групата?

- Приносът на Окръжно управление МВР – Варна, е, че предоставихме открития доказателствен материал на експертите и участващите в издирвателните мероприятия оперативни работници. Цялата система на МВР бе задействана за разкриване на извършителите. Трябваше да се установи кой може да придобие взривния

материал,

кой употребява такива ръчно плетени чанти от сизал, кой купува такива часовници "Слава", кой има достъп до покривки с инициали РСВ, кой използва 5-литрови гюмове за мляко и т.н.

Работехме непрекъснато, денонощно. Всеки месец имахме оперативки кой какво е научил и докъде е стигнал.

Министерството пое ръководството на цялата операция, но споменатата интимна връзка най-много помогна на колегите в Бургас, защото ние подозирахме евентуална намеса на турските служби. Именно затова бе проведено засилено оперативно проучване на всички техни връзки у нас и така започна самото разплитане на случая.

- Казвате, че съществена роля в разплитането изиграва интимната връзка с човек от турското консулство. Възможно ли е да е имало евентуално намеса на турски служби?

- Имали са подобни подозрения колегите от Бургас, но те не са се доказали. Турското консулство е имало пълна информация за ставащото в България. Когато разбират, че интимната връзка е разкрита, въпросният служител от турското консулство сам си заминава. Преки

доказателства,

че е турското консулство е било по някакъв начин организатор, няма. Това си е работа на българските турци, които са недоволни от смяната на имената.

Въпросът с изселването на български граждани от турски произход започва веднага след Освобождението през 1878 г. Другата голяма вълна е след 9 септември 1944 г. Всяка година в южната ни съседка са приемали по 1000 - 1500 души, това е перманентен процес, но те винаги са държали тук да има достатъчно голям брой българи от турски произход, за да са тяхната пета колона. Истината е, че Турция още от Освобождението ни смята за част от Османската империя. Любомир Шопов много точно описва тези събития в книгата си за турския въпрос.

- Вярно ли е, че терористичните актове са започнали и преди смяната на имената?

- Да, вярно е. Част от тях се извършват и от гореспоменатата терористична група. След смяната на имената тези прояви се засилиха още повече.