Рисува по стената на затвора на Оскар Уайлд, за да насочи вниманието към различните

Четири пъти британски полицаи му устройват капани и бунтарят се измъква

За художниците на графити рядко се говори като за част от голямото изкуство. Мистериозният британски уличен артист Банкси е първият, който успя да промени мнението на публиката и критиците. Част от неговите произведения са по-скъпи от тези на великия Пикасо, твърдят от аукционни къщи на Острова.

Въпреки световната си слава той е анонимен. Няма данни за датата и мястото, където е роден. Не показва лицето си, нито пък споменава истинското си име. Цялата тази мистика разделя и мненията за неговото изкуство. За едни то е гениално, за други си остава просто поредният акт на вандализъм. Личността му е интересна за колекционери, за обикновените хора и полицията, защото обществени сгради често осъмват изрисувани. В Англия редовно се разказват истории как органите на реда

барикадират улици, за да “заловят” художника,

но той все се измъква. През последните няколко години ченгетата му устроили четири капана, до един неуспешни. Никой никога не го е виждал, макар самият той да твърди, че много пъти се е срещал очи в очи с хората, изпратени да го арестуват. Просто те не успяват да го видят.

Смята се, че в роден е през 1974 г. в Бристол, но според други това е станало в Швейцария четири години по-късно. Банкси никога не присъства на откриването на собствените си изложби. Дори агентът и пиарите му рядко се срещат лично с него.

Малцина са тези, които могат да докажат, че действително са го виждали. Истината е, че лицето и името му си остават загадка за широката общественост. Докато фасадните му рисунки биват заличавани от стените на сградите в Англия, при търгове някои негови творби на платно достигат около 12 млн. паунда. Холивудски звезди като Брад Пит, Анджелина Джоли, Киану Рийвс и Джъд Лоу също са сред почитателите му. За някои е гений, за други - вандал, който няма смелост публично да се покаже. Каквото и да казват за него, Банкси е явление, макар самият той да ненавижда това клише.

В едно от малкото си интервюта, в които той изпраща отговорите си по имейл, артистът споделя, че графитите го вълнуват като форма на изява и протест още от детството му. В началото на 90-те години започва

да привлича

и да дразни

със своите цветни петна по стени и влакове жителите на Бристол и околностите му.

През 2001 г. вече рисува из цялото Обединено кралство, Виена, Сан Франциско, Барселона, Париж. Графични образи на Банкси, често с политически и социални послания, предизвикват реакции и на държавно ниво. Стенописите му провокират - от Уинстън Чърчил с пънкарски гребен през двама целуващи се полицаи до военен хеликоптер, украсен с розова панделка.

Поредното му произведение, което прикова вниманието, е графит върху стената на сградата на някогашния затвор в британския град Рединг. На него е изобразен мъж в затворнически дрехи, който бяга по въже от чаршафи, завързано към пишеща машина. Мястото съвсем не е случайно. В периода 1895-1897 г. там присъдата си излежава писателят Оскар Уайлд, обвинен за непристойно поведение. Именно там Уайлд написва "Балада за Редингската тъмница" - творба, която отразява бруталността на наказателното право във викторианската епоха. Експерти от седмица тълкуват какво се крие зад посланието на Банкси и защо е избрал точно тази сграда. Подкрепа за различните, намек за хомосексуалност, или сигнал, че гениалните творци винаги са неразбрани, са само част от предположенията.

Повод за тях е

процесът срещу Оскар Уайлд,

който е за крайно непристойно поведение с лица от мъжки пол. По онова време делото е едно от най-шумните във викторианска Англия. Когато през май 1897 г. писателят е пуснат от затвора, здравословното му състояние е много влошено. Въпреки че един благородник на име Дъглас е причината за всички неприятности на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата е посрещната на нож както от приятелите, така и от семействата им. Съпругата на Уайлд - Констанс, вече отдавна е заявила, че няма да му разреши да вижда двамата им синове. Писателят и любимият му живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава и това води до смъртта му през 1900 година. Според експерти сега Банкси

нарочно насочва вниманието към различните

и че отношението на обществото към тях може да ги убие.

Първата си голяма провокация към артсредите художникът отправя в Лондон преди почти 20 години с шоуто Turf War, на което се появява изображение на Елизабет II като шимпанзе. Авангардната проява вбесява както повечето почитатели на кралицата, така и много екозащитници.

Същата година една антивоенна демонстрация в столицата на Великобритания се превръща в сцена за поредното хрумване на Банкси. Там той разпространява табели с надпис: "Аз не вярвам в нищо. Тук съм само заради насилието". Малко по-късно идва ред на пословичната му атака в Лувъра. Дегизиран с шлифер и изкуствена брада, бунтарят се промъква в музея и сам окачва на една от стените своя версия на “Мона Лиза”. Вместо лице неговата “Джоконда” има емотикон усмихнато лице.

В музея “Тейт” Банкси инсталира свой пейзаж, на който пасторалната картина е оградена с бяла линия, подобна на тази, която полицаите очертават около труповете. На лондонския Природонаучен музей дарява препарирания плъх Banksus militus vandalus, екипиран с миниатюрен флакон от спрей. Една от основните причини за тези провокации е бунтът на твореца срещу елитарната селекция на излаганите в музеите творби.

В прочутия квартал “Нотинг Хил” на няколко пъти той ангажира общественото внимание със своите приумици. По време на традиционния карнавал през 2004 г. си позволява да поръси тълпата с фалшиви банкноти от по 10 паунда, на които ликът на кралицата е изместен от този на покойната принцеса Даяна. В една от местните галерии пък прави Crudes Oils - жива инсталация от около 200 плъха, които се разхождат свободно из залите.

Далеч по-сериозно обаче е посланието му върху бетонната стена на границата между Израел и Палестина - графиката там създава илюзията за прокопана дупка, от която се вижда екзотичен плаж. В Лос Анджелис около изложбата му от 2006 г. Barely Legal избухва огромен

скандал заради живия слон,

обагрен в червено и златисто. Замисълът на артиста е да покаже "Слона в стаята" (фраза, която се използва като метафора за неудобната истина, игнорирана от всички). В случая идеята е бедността по света. Само за три дни халето, превърнато в галерия, е посетено от над 30 хил. души.

Според Банкси съвременните творци се интересуват прекалено много от модните тенденции в изкуството и дизайна и стремежът им да бъдат актуални и прочути просто ги парализира.

За себе си той твърди, че няма интерес да бъде публична личност по ред причини.

"Моята анонимност е моето спасение. Тази крепост ме пази", казва художникът.