Егати, пробрах се вчера от болницата. Викам си - супер, сега ще е по - лабаво, обаче не.
Изкъпах се, хапнах нещо (Дидка ми беше сготвила убийствени картофки на фурна с гъбки и лук), изпих си хапчетата и в 21,30 съм заспал.
А тази сутрин се събудих за сутрешна визитация, станах, измерих си сатурацията, температурата, изпих си хапчетата и чак сега се сетих, че продължавам да живея по дневния ред на болницата.
Както и да е, днес ще се сдобия с още:
- два антибиотика
- хепарин (клексан) който сам майсторски ще забождам в търбуха си
- цинк, витамин де, мелатонин, бля бля бля
И така нататък и така нататък. Освен това съм опасан с уред, който мери температура, сатурация, чудеса и изпраща всичко в болницата, където ще ме наблюдават.
Иначе състоянието ми е следното - в крайна фаза на covid съм, разликата между двата скенера е драстична - вчерашния вече не показва пневмония.
От мен да знаете - най-отвратителното на ковида в момента е това, че постоянно ви се запушва носа от едни гадни съсиреци. Трябва постоянно да полагате усилия, за да ги изкарвате, подобно полезни изкопаеми.
С това дългия маратон по чистене на последиците от COVID - 19 при мен продължава.
Вчера успях сам, с тия два грациозни крака да изходя 2700 крачки - до скенера в александровска, после в Иван Рилски, че се оказа, че скенера в Александровска не е направен за тежки хора като мен.
А бе май ще ме бъде! Да са живи и здрави лекарите и приятелите, които бяха с мен тия дни.
Последно - тия дни, докато бях в болница, ми се обадиха толкова много хора, че не знам как да благодаря поотделно на всеки.
Благодаря ви! Всяко ваше обаждане за мен имаше силата на 20 банки Ремдесивир!
Разбира се, освен обажданията ми писаха и някои автори на преговорите с Бойко от музикалния сектор и ми казаха, че съм кофти личност.
И на вас, колеги, ви благодаря! Как не се сетих и аз да преговарям с Бойко за лечението си, не знам...
А сега ви оставям, имам да пия лекарства, това не е проста работа...