Много хора се нахвърлиха върху евродепутатката Антония Първанова, че заела "отродителски" позиции заради един откраднат часовник Tag heuer (това е марка, част от концерна Louis Vuitton/Moёt/Hennessy - LVMH, но не е сред най-скъпите брандове за групировката за луксозни стоки, управлявана от Бернар Арно. Топмоделите не надхвърлят 5-6 хил. евро, и то само ако са с механизми от Zenith) и загубен нотариален акт от куфара на летище София.
Тя поискала Европейският парламент да се занимае с кражбите на софийското летище и така ни "изложила" пред чужденците. Защото знаем, че там има "известни нередности", но те са си наши и трябва да си ги поемаме като пръдня под юрган. Смърди, но си е наша.

Един от коментаторите даже припомня историята с прочутите думи на Петко Каравелов: "В моето Отечество такива работи не стават!" На 19 февруари 1887 г. Петко Каравелов, четири пъти министър-председател на България, е затворен в Черната джамия (днешната църква "Свети Седмочисленици", на гърба на МВР) и бит зверски. Дипломатите в София го посещават в затвора и го питат дали е насилван. Каравелов гордо отрича и тази вълнуваща патриотична история е разказана от Симеон Радев в неговата "Строители на съвременна България".
И коментаторът заклеймява Първанова, че не издигнала националната гордост над личния интерес. Аз обаче мисля, че ако всеки преследва личния си интерес открито и публично, ще бъде защитен и общият и ще живеем по-добре.
Това, че Първанова ни е "изложила пред чужденците", е чудесно, защото в резултат на това ще се затегне контролът на летището и нормалните граждани, които не са евродепутати, ще са защитени от преджобване на багажа. Да, може би евродепутатите в своите действия трябва да се ръководят от някакви общи ценности, а не от това какво им се е случило, докато пътуват. Но преследването на личния интерес чрез публични процедури е далеч по-полезно от кривораз- браната национална гордост.
Ако тя бе доблестно премълчала, хамалите щяха да си продължават да крадат. Капитализмът е общество, в което всеки преследва личния си интерес. Но то функционира чудесно заради баланса на много частни интереси. У нас продължава да битува един лицемерен срам да защитаваш личния си интерес. Не че всички не го правят, но това се прави прикрито, да не се разбере. Често пъти съм се чудел откъде произлиза - от комунистическото минало или от традиционната българска завист.