Препаратите разделят човечеството на държави, които могат да ги произвеждат или да придобият, и бедни страни, които нямат тези възможности

Пандемията разкри "ахилесовата пета" на света - пробойните на глобализацията, неподготвеността на отделните държави да се справят с предизвикателството, бюрокрацията, която е сковала Световната здравна организация. Търговските и геополитическите интереси се оказаха по-важни от решаването на този общочовешки проблем.

Пандемията освети като с прожектор и подчинеността на здравеопазването

на идеологическите и политическите интереси на режимите. Например в Китай властите първоначално запазиха в тайна появата на смъртоносния вирус, с което бе пропиляна възможността той да бъде локализиран в Ухан и да не бъде допуснато разпространението му в останалите части на страната и в целия свят.

При това проличаха и съществуващите проблеми на здравната система не само в развиващите се и бедните страни, но и в богатите страни в Америка и Европа. Очаквано пролича и неравнопоставеността между богати и бедни в световен мащаб: докато богатите страни получават 70 процента от дозите ваксина,

на най-бедните

50 държави се падат едва 0,1 процента

Темата на "Световния икономически форум" в Давос беше "Ключова година за възстановяване на доверието", а професор Клаус Шваб в съавторство с Тиери Малре през юни 2020 г. публикува книгата COVID-19: The Great Reset (Клаус Шваб е създател и ръководител на Световния икономически форум в Давос – б.а.). Според авторите пандемията радикално ще промени света за поколения напред; те вярват, че предизвикателството е и "възможност за нов път, по който глобалният капитализъм може да преодолее кризите си".

Множат се книгите, посветени на въздействието на пандемията върху света. Скот Галоуей заяви в книгата си "Отвъд коронавируса", че епидемията ускори възхода на големите компании, които вече трудно ще бъдат контролирани, и че най-много са се облагодетелствали "технологичните компании"; Джеймс Рикардс в "Новата "Голяма депресия": победителите и губещите" твърди, че се очаква крах на банките под дълговата тежест и като цяло през следващите 30 години ни очаква "нисък икономически растеж"; Грейс Блейкли в "Как епидемията ще промени капитализма" говори за нова ера на "монополния капитализъм" и за увеличаването на печалбите на технологичните компании, както и за предстоящото одържавяване на много компании; Фарид Закария в "Десет урока за света след коронавируса" обрисува един нов постпандемен свят, в който ролята на правителствата в преразпределението на богатството ще е по-голяма.

Войната на ваксините след войната на маските

Списание The Economist в своя прогноза за 2021 г. твърди, че борбата за обезпечаване с ваксини срещу COVID-19 ще бъде една от областите на конкуренция и силен конфликт между страните. Картината е тревожна: разпространението на пандемията в света, огромното нарастване на броя на заболелите и починалите се допълва с парализата на световната икономика и неспособността дори на развитите икономики да се справят с последиците от COVID-19.

И тази година станахме свидетели на събитията от началото на пандемията -

хаотични мерки за преодоляване на дефицитите,

които дори включват стерилизационни материали, маски, защитно облекло и медицинско оборудване, пренаселеността на болниците, недостигът на респиратори и т.н. В добавка днес се разгръща конкуренция за получаване на ваксини, при която макар и под сурдинка се ощетяват бедните страни и народи, които нямат финансови, военни и политически ресурси, за да претендират за равнопоставеност при осигуряването на достатъчно дози.

В репортаж на Би Би Си се цитират данни на Университета "Дюк", че вече са закупени 6,4 милиарда дози ваксини и че още 3,2 милиарда дози са в процес на договаряне или са записани като "необвързващи поръчки на сключените сделки". С други думи, светът се нуждае от над 10 милиарда дози ваксини, като очакваните разходи за получаването им са повече от 100 милиарда долара.

Глобален алианс на ваксините (GAVI)

За да се справи с това предизвикателство, международната програма "Ковач", управлявана от Глобалния алианс, се стреми в сътрудничество с международни организации и някои големи компании, които имат инициативи и програми за социална отговорност, да предоставят съответни дози ваксини на бедните страни и региони, включително и на зоните, заплашени от конфликти и граждански войни.

В програмата, която визира 92 бедни и нуждаещи се страни, участват 172 държави, 80 от които са изразили желание да станат финансови донори. Едно от постиженията на програмата "Ковач" е подписването на споразумение с Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" за осигуряване на 100 милиона дози при средна цена от $3 на доза. Споразумението включва получаване на допълнителни 300 милиона дози при същите условия.

Китай побърза да се присъедини към глобалната инициатива "Ковач", което несъмнено е свързано с желанието на Пекин да засили позициите си на глобално ниво.

Пекин предостави

$1 млрд. на страните от Третия свят

за купуване на ваксини. Но като цяло, с разпространението на вируса в света човечеството пропусна възможността да се обедини. Вместо това усилията по набавяне на ваксини се превърнаха в познатата геополитическа конфронтация между най-влиятелните държави. Затова може да се говори за своеобразна "студена медицинска война".

Онова, което виждаме сега, е, че ваксината разделя човечеството на две части - на държави, които могат да произвеждат или придобият препарата, и бедни страни, които нямат тези възможности. Страните производители на ваксината като Китай, САЩ, Великобритания и Русия са запазили лъвския дял за себе си, докато държави или блокове като Европейския съюз заделиха милиарди долари за закупуване на дози от САЩ и Великобритания, като успоредно с това правят опити за сдобиване и с китайска и руска ваксина.

С други думи, бедните или непосилно задлъжнелите страни, предимно в Африка, са

почти безпомощни зрители в тази драма

Въпреки настояванията на Световната здравна организация, Западът и досега не е излязъл с официални инициативи за помощ на бедните страни. Затова Африка залага на първо място на Китай, а след това на Русия. За Пекин това е шанс за разширяване и консолидиране на китайското влияние на континента. Така че се повтарят събитията отпреди година – тогава Китай помогна на Африка с медицинска помощ в момент, когато западните страни изцяло я игнорираха.

The Jerusalem Post смята, че битката срещу Covid 19 помага на Китай да разшири влиянието си и в Близкия изток, добавяйки ваксината в арсенала на своята настъпателна стратегия в глобален мащаб. "Ваксините могат да променят правилата на играта в света, отваряйки нов пазар за Китай", пише вестникът, добавяйки:

“За Пекин бедните държави са стратегическа цел”

В доклад на британския "Чатам хаус" се казва: "Сред всички държави, които са се опитали да практикуват коронавирусна дипломация, Китай може да се окаже най-големият играч, тъй като даренията на ваксини могат да помогнат за подобряване на нейния негативен глобален имидж". В доклада се припомня, че Китай контролира 80 процента от производството на природни материали и устройства в света. В друга публикация американският сайт "Медиа лайн" публикува твърдението на Дженифър Хуанг Бой – епидемиолог в американската RAND Corporation, че пандемията е разкрила нов етап в участието на Китай в научните изследвания и търговията в световен мащаб.

Пандемията несъмнено доведе до

дълбоки промени в баланса на силите

Както Китай, така и Русия се стремят да постигнат политическа и медийна победа над Америка и Европа. Много рано е да се прогнозира, че Съединените щати ще загубят своите икономически, военни и политически позиции, защото за силната държава има две предпоставки. Първата е да има хегемонен характер и второ, тя да се разпознава като силна национална държава.

САЩ все още притежава и двете характеристики, но със сигурност неолибералните политики ще бъдат преразгледани на фона на процесите, повлияни от пандемията. Например отказът на страната от държавния сектор или регулирането на икономическите процеси. Пандемията показа необходимостта от ролята на държавата и националните политики за преодоляване на различните кризи, които се очакват в бъдеще.

Русия и “студената война на ваксините”

Руските политически послания, отправени към Запада в контекста на пандемията, са ясни. Това пролича и в самото название на руската ваксина – "Спутник V", което препраща към космическото състезание между Съветския съюз и Щатите от петдесетте години на миналия век. От своя страна няколко западни държави предприеха атака, която имаше политическа насоченост, въпреки наглед научната й терминология и аргументация. Според " Уолстрийт джърнал"

“Кремъл жертва безопасността на своите граждани,

тъй като условията за разработване на ваксината породиха опасения относно безопасността на ваксината".

Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести в Съединените американски щати, също постави под въпрос руската ваксина. В интервю за ABC News той заяви, че се съмнявал, че има категорични доказателства, че ваксината е безопасна и ефективна. Германското министерство на здравеопазването също постави под въпрос качеството, ефикасността и безопасността на руската ваксина срещу вируса причинител на COVID-19.

Говорител на германското министерство на здравеопазването заяви, че не разполага с информация за качеството, ефективността и безопасността на руската ваксина, като акцентира върху безопасността на пациентите в Европейския съюз като главно условие за ползването на всяка ваксина. Френската вирусоложка Мари-Пол Кени, бивш заместник генерален директор на Световната здравна организация, добави в изявление относно руската ваксина, че анонсирането на Спутник V e било преждевременно.

"Студената война" около ваксините има преди всичко геополитически мотиви, в които алчността на компаниите и финансовите институции е преплетена с тази на политическите елити.

Трескавата конкуренция

на ваксините

между големите световни сили, по-специално между САЩ, Китай и Русия, отразява стремежа на техните лидери и елити да превърнат магическите дози във важен инструмент за геополитическо, дипломатическо и научно превъзходство. Така ваксините станаха основен фокус на голямата геополитика, наред с по-традиционните фактори, влияещи на баланса на силите в планетарен мащаб.