Всеки гражданин на Северна Македония, който докаже с фотокопие от попълнения формуляр при предстоящото преброяване в страната, че се е записал “македонски българин”, да получи при желание българско гражданство по съкратена процедура.

Такова искане са отправили от културния център “Иван Михайлов” в Битоля в писмо до президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов и вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, става ясно от фейсбук страницата на института.

В писмото си оттам припомнят, че през последните години над 100 хил. македонски българи са получили българско гражданство. Още десетки хиляди пък са внесли искане за такова, а пред консулството в Битоля дори се вият опашки.

“Независимо от масираната негативна кампания срещу тези хора в Северна Македония те не са по-малко патриоти на своята страна. Те обичат Македония дори повече от много други. Те не са “фашисти”, “татари” или някакво малцинство, а многолюдна общност от македонци, съхранили българското си самосъзнание”, се казва в писмото. Етническите българи са публично сатанизирани и обвинявани, че вземат BG паспорти, за да пътуват свободно в Европа. Принудени са да се оправдават, че и с македонския паспорт се пътува безвизово.

Сега при предстоящото преброяване много от македонските българи се притеснявали да се впишат като такива заради насажданите с годините стереотипи и страх. Получавал се и парадоксът, че десетки хиляди идват в София, за да вземат българско гражданство, но не смеят да се запишат като македонски българи. Затова и от института предлагат като стимул да получат възможност да минат по съкратената процедура.

“Така бихме избегнали търсенето на удостоверения за произход, които пораждат спекулации за корупция и които могат да разкрият пред тукашните служби намерението ни да получим българско гражданство. Така българската държава ще защити изявилите се македонски българи”, обясняват те. Писмото им вече е получено в българските ведомства, установи “24 часа”.

По съкратена процедура се издават паспорти на хора, които могат да удостоверят българския си произход. Този сертификат се издава първо от Държавната агенция за българите в чужбина, а после минава през комисия в правосъдното министерство, преди да стигне до президентската институция. Вторият начин е чрез краткотрайни инвестиции. Заради него обаче България е заплашена от наказателна процедура от Европейската комисия. Досега тя на няколко пъти е изпращала предупреждения, че тази схема представлява заплаха за пране на пари и укриване на данъци. След скандала с продажбата на български паспорти преди 2 г., когато бе задържан ексшефът на ДАБЧ Петър Харалампиев, проверки установиха, че най-често краткосрочните инвестиции се правят в държавни ценни книжа, които биват продадени след получаване на гражданство, или чрез вложения в банки. В момента промяната на Закона за българското гражданство седи на трупчета в парламента. Въпреки предупрежденията на ЕК между двете му четения депутати от ГЕРБ предложиха все пак даването на гражданството за инвестиции да остане, но ако те създават реални работни места, както и да се удвои инвестицията от 1 млн. лв., като за такава не се считат държавните ценни книжа.

Бърза писта към т.нар. златни паспорти получават и хора за особени заслуги. Най-често те са спортисти, но има и такива, които работят в областта на културата или науката.