Едва 17-годишна, тя започва да придружава дядо си като държавен глава по приеми и с делегации в чужбина

Необикновена роля е отредила съдбата на Жени Живкова - в един период от време тя е едновременно внучка, осиновена дъщеря и първа дама на Тодор Живков.

Когато през юли 1981 г. загубва дъщеря си Людмила, Живков е много нещастен и единствената, която го кара да излезе от това състояние, е внучката му Евгения. Той прехвърля всичките си надежди на нея и дори я осиновява.

Години по-късно бащата на Жени - инж. Любомир Стойчев, разкрива защо е дал съгласието си за това. “Съгласих се за нейно добро и за негово успокоение. Той беше много наранен. За няколко години загуби съпругата си и Мила - ударът беше много тежък за него. Може би с осиновяването на Жени е смятал, че ще намали болката”, разказва Стойчев.

Така Жени всъщност повтаря съдбата и на своята майка - уж дете на държавния глава, но реално в ролята на първа дама. Едва 17-годишна, тя започва да придружава дядо си като държавен глава по приеми и с официални делегации в чужбина.

“Странно беше наистина. Трябваше да се срещам с политици и техните съпруги, а бях само на 17 г. Първото ми посещение беше в Австрия, тогава нямаше среща с първата дама, но участвах в официалните вечери. С хората на масата говорехме повече за обучението ми”, разказва Живкова пред “24 часа”. Нито за миг обаче не ѝ хрумнало да оспори решението на дядо си.

Вече като студентка имала повече теми за разговори с първите дами на другите държави - за бъдещи планове, за културни проекти. “За политика не сме разговаряли, но съм имала официални срещи с първи дами - като Соня Ганди, съпругата на индийския президент,

придружавах

съпругата на

френския президент

Франсоа Митеран -

Даниел, по време на посещението им у нас в началото на 1989 г. Това са протоколни срещи, намират се теми за разговор”, спомня си тя.

Така например Жени придружава Живков на прием в съветското посолство буквално дни, преди той да бъде свален - на 7 ноември 1989 г. Нищо през въпросната вечер не вещаело за нея предстоящата смяна на държавния глава на България. “Обстановката не ми се видя напрегната”, спомня си по-късно тя.

В дните преди 10 ноември дядо ѝ бил в добра форма и ходел на работа, не ѝ направило впечатление да е притеснен.

“Много преди

10 ноември ми каза,

че иска да подаде

оставка като

Генерален секретар

на ЦК на БКП

и за известно време да остане само председател на Държавния съвет”, казва Живкова.

А когато отишла при дядо си на следващия ден след пленума, Жени му представила за първи път бъдещия си съпруг Андрей. “На 11 ноември вечеряхме заедно в резиденцията в Банкя и тогава ги запознах и му казах, че ще се женим. Не ни е говорил нищо за случилото се на пленума”, споделя тя.

В първите месеци след това Живков е под неофициален домашен арест и до него допускат само Жени и сина му Владимир. Останалите роднини трябвало да искат разрешение от тогавашното УБО. На 18 януари 1990 г. го арестуват.

Жени става член на БКП в университета, но не влиза в БСП след промените. През 2001 г. обаче е поканена от Георги Първанов (тогава лидер на БСП) за кандидат за депутат от гражданската квота на левицата. Изкарва два мандата в парламента. От 2005 до 2011 г. е начело на Съвета за детето отново при Първанов, но вече той е президент.

От 2006 до 2009 г. е член на ПАСЕ и докладчик за Азербайджан. След това излиза от политиката. Името на Живкова дълги години бе сред всички номинации на левицата - и за кандидат за президент, и за кмет.

“Политиката

не ми липсва,

защото в момента е наситена със скандали и не ми харесва това, което виждам отстрани”, категорична е днес тя. Не съжалява, че се отказа, и не мисли засега да се връща.

Посветила се е на модата, семейството и приятелите си. Остава ѝ време за творчество, намерила е своя душевен мир.

Всъщност модата винаги е била истинската ѝ страст, въпреки че е завършила история и философия в СУ “Св. Кл. Охридски”. След това специализира в областта на древната индийска култура - Харапска култура, и до 1992 г. работи в Института по култура към БАН.

Хобито ѝ обаче е да плете ръчно пуловери и през 1990 г. решава да го превърне в бизнес. Така навлиза в света на модата - дизайнерските ѝ облекла се продават успешно не само у нас, но и в чужбина.

Година по-късно създава модна къща “Жени стил” и започва да проектира и произвежда луксозни дамски облекла от текстил и трикотаж, много от които са ръчно изработени. Познаването на историята, културата и етнографията на различните народи ѝ помага в новото ѝ амплоа на дизайнер. Първото ѝ ревю е през 1993 г.

С годините Жени Живкова се утвърждава като

един от

най-успешните и

търсени български

дизайнери

При нея се облича елитът на държавата. Има много награди в областта на модата, сред тях “Златна игла” от Българската академия за мода.

Дъщерите ѝ вървят по нейните стъпки. Людмила е завършила бакалавърска степен по вътрешен дизайн в Лондон и има магистратура от едно от най-престижните висши училища за дизайн и мода - Прат институт в Ню Йорк.

Андреа е завършила мода в Лондон, но след това има магистратура по стайлинг в Нов български университет. И вече има свои колекции.

През 1999 г. Жени учредява фондация “Людмила Живкова - Знаме на мира” и възстановява основаната от майка ѝ международна детска асамблея.