Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

 

Всеки човек, сблъсквал се с абсурдите на здравната система в България, е напълно наясно, че закон за евтаназията у нас няма смисъл да се прави. Защото системата е насочена към принудително, бързо и болезнено ликвидиране на пациентите.
Без пари и връзки, а дори и тогава не е сигурно, българският гражданин не може да получи адекватна медицинска помощ.
А което е по-важното - ако той не се бори активно за здравето и правата си, системата казва: Не! Мри бързо!
Ще разгледам един хипотетичен случай на човек, който би прибегнал до доброволно самоубийство, и ще ви докажа, че системата ще му реши проблема, без да се стига до евтаназия.
Да речем, че този въображаем човек боледува като писателя Тери Пратчет от алцхаймер.
Шансът болестта му да бъде открита е клонящ към нула, ако няма близки хора, които настойчиво да обикалят по болници. Той ще попадне при своето джипи, превърнато от системата на здравната каса в писар. Вероятно лекарят дори и да има желание да го прегледа, едва ли ще има време, защото отвън ще го чакат десетки хронично болни, на които той трябва да пише в десетки ексемпляри едно и също нещо.
Но да речем, че този болен е все пак диагностициран още на първото ниво в здравната система. И на него му се изписват лекарства, които се реимбурсират. За да си ги получава, той трябва да се реди всеки месец на три опашки, на половин година да ходи в здравната каса. А болният от алцхаймер забравя, често пъти е объркан. Ако пропусне някоя от опашките или някой срок, лекарството му не се отпуска и това не прави впечатление на никого. Системата казва: Не, мри!
Настъпва моментът, когато този болен, след като не си получава лекарствата, изпада в безпомощно състояние. Никоя болница няма да иска да го приеме, защото няма да може да си върне разходите - няма клинични пътеки. Ако не е умрял на улицата, може да попадне в някой спешен център, но за кратко. Това доброволна или принудителна евтаназия е?
Да се спрем и на т. нар. ракови комитети. При всеки болен от рак се събират група специалисти и решават дали да му се отпусне или не лекарство. Това се прави по простата причина, че у нас финансово не са осигурени достатъчно модерни лекарства за всички болни от рак.
Комисиите решават според възрастта на пациентите и общото им състояние дали и как да бъдат лекувани. Това не е ли принудителна евтаназия?