Увеличава се срокът за подаване на молба срещу агресора, отварят безплатна телефонна линия за сигнали, казва в интервю правосъдният министър

И още акценти: В цялата страна ще се създадат кризисни центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие

Криминализира се изнасилването в брака, както и всички форми на икономически и психически тормоз в семейството

За последната година има 107 случая на наложена социална закрила на български деца, които живеят в чужбина

- Министър Ахладова, новите мерки, които са предвидени в предложените промени от Министерството на правосъдието в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), ще доведат ли до повече лостове за защита на жертвите, за да не се стига до трагедии като тази с Дарина Министерска и нейната дъщеря?

- Целта на законопроекта, който е публикуван за обществени консултации, е именно тази - да се осигурят повече възможности за защита на жертвите от такова насилие.

На първо място се разширява кръгът от специализираните услуги. Въвежда се възможност за консултиране на денонощна безплатна телефонна линия, на която пострадалите ще могат да звънят във всеки случай, в който се чувстват застрашени или вече са претърпели насилие.

Предвижда се създаване на консултативни центрове за пострадали от домашно насилие, където ще бъде оказвано психологическо, социално и правно консултиране. Едновременно със или след ползване на други специализирани услуги.

Предвижда се също създаване на кризисни центрове в цялата страна. В тях ще се предоставят специализирани услуги за пострадалите и за техните деца за срок до 6 месеца.

Там ще се извършва правно консултиране или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция и спешно настаняване.

Предвидена е и възможност за настаняване в подслон (защитено жилище) след шестия месец от инцидента. То ще бъде защитено място за живеене с преференциални режийни разходи и регулярна социална подкрепа.

Изброените услуги се предоставят безвъзмездно на пострадалите, независимо дали сътрудничат за разкриване на извършителя на насилието.

- Какви други мерки предвиждате?

- Предлагаме още забрана на извършителя да приближава пострадалото лице - жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих. Забрана на извършителя да контактува с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация.

Забранява се издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия или прекратяване на валидността на разрешението за срок, определен от съда.

Друга мярка задължава извършителя да посещава програма за лечение на зависимости в случаите, когато е установено, че употребява наркотични, психотропни вещества, алкохол или страда от друг вид зависимости.

Освен това се предвижда насочване на пострадалите деца за ползване на специализирани услуги за защита на деца, жертви или свидетели на насилие.

Важна стъпка за постигане на по-добър синхрон между различните органи е предвиденият в закона координационен механизъм.

Той ще обхваща всеки етап от развитието на конкретния случай. От получаване на информация за човек, който е пострадал или застрашен, през изготвянето на оценка на риска и вземането на най-подходящите мерки, до оказването на подкрепа, включително психосоциално консултиране и психотерапевтична работа с жертвата.

- Кои са другите нови акценти в проекта?

- Разширява се кръгът на хората, които могат да търсят защита. Разширява се и кръгът на хората, които могат да инициират производство пред съда по издаване на заповед за защита.

Оптимизира се и съдебното производство за налагане на мерки за защита. Също така се дефинират понятията “икономическо насилие”, “психическо насилие” и “фактическо съжителство на съпружески начала” с цел обхващане и закрила от всички форми на домашното насилие.

Криминализира се изнасилването в брака, както и всички форми на икономическо и психическо домашно насилие.

- Досегашният опит показва, че създаването на нови институции не решава проблемите. Как ще гарантирате, че Националната комисия за превенция и защита от домашно насилие няма да е поредният орган, симулиращ дейност?

- За да бъде ефективна националната политика за превенция на домашното насилие, е важно да съществува работеща структура. Тя трябва да има ясни правила и процедури, отговорност и отчетност. Да се гарантира не само възможността за консултиране от страна на държавата и нейните органи с гражданския сектор, а и реално изпълнение на политиките и решенията в областта на борбата с домашното насилие от всички участници в този процес.

Предвидено е в състава на националната комисия да участват представители на различни ведомства (МВР, МЗ, МТСП, МП, МОН, МВнР, Министерството на младежта и спорта, АСП, ДАЗД, Агенцията за качеството на социалните услуги, ВКС, прокуратурата, омбудсмана, народни представители, Националното сдружение на общините).

Това ще осигури пълна и своевременна информация от различните ведомства и ще позволи идентифициране на проблемите.

- Последните данни на НПО сочат, че случаите на домашно насилие са се увеличили по време на пандемията. Какво показва статистиката, с която вие разполагате?

- По данни от МВР се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие, регистрирани и записани на тел. 112. Като от 1 март 2018-а до 1 март 2019 г. те са 22 983 броя, а за периода от 1 март 2019-а до 1 март 2020 г. са 26 567 броя, т.е. увеличението е с 3584 броя.

Анализът показва, че за периода от март - май 2017-а спрямо март - май 2020 г. е нараснал броят на умишлените убийства на жени, при които пострадалата е роднина или е съжителствала с извършителя. За периода от март - май 2020 г. те са 9.

Наблюдава се и увеличаване на броя на издадените заповеди за защита. Например за периода януари – май 2017-а техният брой е 2440, а за същия период през 2020 г. е 3 240.

Броят на издадените заповеди е по-голям от броя на защитените лица, тъй като в повечето случаи с една заповед се защитават правата на две, три или повече лица, като деца и възрастни, родители например.

По данни от МВР през 2020 г. се наблюдава и увеличение на броя на пострадали деца. За 2019 г. децата, пострадали от домашно насилие, са 658, а от 1 януари 2020 -а до 30 ноември 2020 г. техният брой е 823.

- В проекта се говори за икономически и психически тормоз, както и за изнасилване в брака. Как ще се доказва на практика?

- И сега в действащия ЗЗДН е прието, че всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права се считат за домашно насилие.

Проблемът беше, че нямаше дефиниция за икономическо и психическо насилие, което създаваше трудности при прилагането. Как ще се доказва? Тези деяния, както и останалите видове домашно насилие ще се доказват с доказателствени средства, предвидени в ГПК - разпити на свидетели, експертизи и т.н. По отношение на изнасилването в брака доказването става по НПК - оглед на местопроизшествие, разпити, експертизи и т.н.

- Един от най-големите проблеми при домашното насилие е, че жертвите мълчат не само от страх, но и от срам. Как ще бъде преодоляно това препятствие?

- В сега действащия закон срокът за подаване на молба от пострадалото лице е 1 месец от извършването на акта на домашното насилие. В законопроекта е предвидена възможността пострадалото лице да може да подаде молба за защита в срок до 3 месеца. По изключение, ако обективни причини налагат това, молбата може да се подаде в срок до 6 месеца. Този по-дълъг срок е предназначен точно за това - пострадалият да има възможност да преодолее първоначалния стрес, шок и страх.

- Предвиждате забрана на насилника да комуникира по какъвто и да било начин с жертвата. Ако обаче я наруши, как ще бъде санкциониран?

- НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3 г. или глоба до 5 хил. лв. при неизпълнение на заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита. При повторно извършване наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 г.

- Кога идеите в законопроекта ще бъдат приложени в практиката?

- На 27 януари 2021 г. изтича срокът за обществено обсъждане. След отразяване на постъпилите бележки и предложения той ще бъде внесен в МС. След одобряването му се внася за разглеждане в Народното събрание. Законът ще влезе в сила от датата на обнародване в “Държавен вестник”. Изключение правят някои от разпоредбите за конституирането на националната комисия, създаването на централния регистър, специализираните услуги, които се предвижда да влязат в сила от 1 януари 2022 г.

- Министерството стартира информационна кампания за български деца и техните семейства в чужбина. Какво цели тя?

- Повод за инициативата, партньор, в която е Министерството на външните работи, са зачестилите случаи в последните години на наложени мерки за закрила от социални служби в чужбина по отношение на деца, български граждани, живеещи там. Кампанията цели да информира родителите за правилата по отношение на децата и тяхната закрила в държавите, в които те обичайно пребивават. Има международни норми за закрила на деца, но всяка държава има свои собствени правила за оценка на риска и нуждата от закрила на дете.

Необходимо е да сме добре информирани какви са правилата в избраната от нас държава.

Важно е да се знае, че ако семейство български граждани се установи в друга държава, независимо, че има постоянен адрес в България, от този момент за закрилата и благосъстоянието на децата му действат законите и органите на чуждата държава, а при определени обстоятелства те могат да наложат мярка за закрила.

При процедура по надзор или отнемане на дете от семейството му в чужда държава, родителите трябва веднага да потърсят местен адвокат, специалист по семейно право. Съдействие може да окаже българското посолство или консулство, като предостави списък на надеждни адвокати за правна защита.

- Какъв е броят на деца, български граждани, спрямо които е наложена мярка за закрила в чужбина? В какви случаи и какви са мерките?

- Само за последната година имаме информация за 107 случая на наложени в чужбина мерки за закрила спрямо деца български граждани. По-големият процент от случаите се отнася до страни, в които местопребивават и голям брой български семейства - Германия, Великобритания и Нидерландия.

Мерки за закрила се предприемат при действия и поведение на родителите, които могат да бъдат оценени от социалните служби като риск за детето.

Например неявяване на задължителни профилактични прегледи, пренебрегване на лекарски препоръки и отказ от назначено лечение, системни отсъствия от учебни занятия, оставяне без надзор на дете до 10-годишна възраст, извеждане на детето от страната без съгласието на другия родител, системни скандали между родителите или сигнали за домашно насилие.

Сред видовете мерки, които се предприемат, са наблюдение на семейството от социалните служби и задължение за посещение и консултации със специалисти. По-сериозните са настаняване на детето и един от родителите в специализирано жилище. Най-крайната може да бъде извеждане на детето от семейството.

- Темата за електронното правосъдие вече се коментира в правните среди, но от кога то ще има реален ефект върху гражданите? Кога реално те ще могат да подават по електронен път молби и искове до съда? От кой момент ще бъдат уведомявани по електронен път за движението по наказателни дела?

Правилата за упражняване на процесуални права в електронна форма в рамките на гражданския и на наказателния процес влиза в сила от 30 юни 2021 г.

Новите текстове в ГПК целят постигне в максимална степен на прозрачност на съдебната система при упражняване на функциите й. Всеки гражданин ще може да проследи движението на неговата преписка и дело и да се установи къде се забавя и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови методи за административен и обществен контрол върху работата на съдебната система.

При електронното призоваване в съдебната фаза по наказателни дела е възприет принципът на доброволност от страна на гражданите, участващи в процеса, т. е. те следва да изразят своето съгласие за получаване на призовки, съобщения и книжа по електронен път и да посочат електронен адрес, на който да бъдат уведомявани.

Изразеното съгласие може да бъде оттеглено по всяко време и тогава връчването ще се извършва, както и до сега - от съответния служител на съда.

Създадена е нормативна уредба на използването на видеоконференцията в гражданския и в административния процес, и са разширени възможностите за използване на видеоконференцията в наказателния процес.

Така видеоконференцията в гражданския, в административния и в наказателния процес ще се превърне в ефективно средство за събиране на доказателства, ще се оптимизират сроковете за приключване на досъдебните и съдебните производства, ще бъдат намалени разходите, свързани с осигуряване присъствието на участниците в съдебна зала, включително и разходите на свързани институции - Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“.