Редица публикации описват иновативните решения на фирмите "Боинг" и "Еърбъс" за обеззаразяване на въздуха в салона на самолетите. Промените започнаха след като стана ясно, че при дълъг полет от Лондон до Хо Ши Мин пътник с COVID-19, носещ маска, е седял в края на салона, до опашката на самолета. Въпреки всички взети мерки той е заразил няколко човека на борда.

До този момент в авиокомпаниите се практикуваше

изсмукване на въздуха

и частичното му стерилизиране, но възникнаха опасения, че така продължава разпространението на вирусните частици.

Затова "Боинг" и "Еърбъс" започнаха преоборудване на системата за циркулация на въздуха. Трите дюзи за въздуха над тримата пътници се затварят в пластмасов цилиндър с три процепа, в който има три разпределителя. Първият разпределител насочва въздуха и обдухва пътника вляво, вторият - пътника в центъра, и третият - този вдясно.

Тези три независими потока се всмукват през пода на салона и се обединяват в общ поток мръсен въздух за целия салон.

Той се прекарва през топлинна камера с температура около 250 градуса. След това стерилизираният въздух се смесва със свеж въздух, който се отбира от компресора на двигателите. Той е с температура около минус 40 градуса и в резултат на това

в кабината се

вдухва въздух

с нормална температура. При излитане и кацане се използва съществуващото обеззаразяване с хепафилтри.

На подобен принцип се преоборудват и автобусите в почти всички европейски страни. През зимата поток от затоплен въздух, в посока от кабината на шофьора, се насочва към края на автобуса, като обдухва салона над главите на пътниците, засмука аерозолите и мръсния въздух и ги изхвърля навън. Това става

с висока скорост

– за около минута, като топлият въздух постъпва от ауспуха с топлообменник, който вкарва свежия въздух отвън нагоре към тавана, откъдето чрез вентилатори се издухва над хората. По този начин дори да има вируси, те не могат да се задържат, а концентрацията им е твърде ниска и рискът от заразяване е много малък.

На подобен принцип, но с използване на UV-C лампи са и разработките на Националния център за суперкомпютърни приложения. Проф. Стоян Марков и екипът му помолиха колегите си от Суперкомпютърния център в япония RIKEN и Университета в Кобе за симулациите на най-бързия в света компютър Fugako. След анализа те предлагат няколко варианта, при които се изсмуква въздуха от класни и университетски зали, от офиси, ресторанти, кафета, фитнеси, след което се връща стерилизиран, смесен с чист въздух отвън.  

Всички симулации на суперкомпютрите могат да се видят тук.