Какво ни налага западният либерален мейнстрийм

Признавам, че досега се въздържах да споделям пълния си потрес от западния либерален мейнстрийм, но моята приятелка Ирини Зикидис,
без да иска, ми даде тласък
За мен е наистина мъчително да наблюдавам тежкото падение на медиите, които цял живот имахме за пример: полагахме неимоверни усилия да приличаме на тях, да подхождаме към събитията като тях, да спазваме професионалните принципи като тях, графиките, студиата и оркестрите ни да са като техните...
Не съм си представяла никога, че рупори от калибъра на CNN, Fox, CNBC, New York Times, The Guardian ще ползват квалификации в новините си, че няма да проверяват скандална информация, защото им се струва политически некоректна, и въобще, че ще бълват една и съща пропаганда като селска радиоточка.
Презадоволена съм
от понятия
като "фалшивите твърдения на Тръмп", "неоснователни обвинения", "несъстоятелни доказателства за изборни измами"... И най-пресните: "тълпи бунтовници, които нахлуват", "въоръжени и обезумели застъпници на загубилия президент"...
Няма да забравя никога стендъпа на репортерката на CNN пред Белия дом след 90-минутна пресконференция на Рудолф Джулиани. Тя бе там, за да съобщи на милионите си зрители, че от боядисаната му коса се стичали тъмни струйки пот и говорел само BS.
Тези, които измислиха съвременните понятия в журналистиката, успяха да внедрят чрез повтарящи се елементарни опорни точки масовата представа, че светът се управлява именно от тях, а не от президентите. Убитата жена от "нахлулите в Капитолия" била ветеран от военновъздушните сили. Точка. Ми да не е нахлувала!
Ние от гъза на географията през 90-те години се смеехме, че ако нещо не го пише в "24 часа", значи не се е случило, а те прокараха напълно сериозно и съзнателно точно това внушение по цялата планета.
Трябва ли непременно да си заклет тръмпист, за да попиташ:
- Как така не е регистрирано нито едно изборно нарушение в полза на Тръмп, а всички са в интерес на демократа?
- Предаваш ли либералните ценности, ако попиташ Байдън защо като куче души непознати жени?
- Само на Тръмп ли му е кофти, че ФБР крие разследването срещу Хънтър Байдън от месеци, за да не повлияе на вота?
- Само лошите ли заслужават да знаят защо Байдън още има акции в китайска компания?
- Какво стана с изслушването на собствениците на фейсбук и туитър в Сенатската комисия, след като забраниха споделянето на статия в New York Post за "Байдънгейт"?
- Защо водещ на политическо шоу се гъне, мънка и не смее да попита Джо и жена му как така фондацията им за борба с рака е похарчила даренията само за заплати и наеми на офиси?
- В коя реалност кандидат за президент, чийто син е хванат в наркомания, педофилия, корупция в полза на чужди държави и лобизъм, няма да подаде оставка и да се оттегли от надпреварата? И няма да бъде питан? В коя?
Тръмп може да е всякакъв, но този какъв е?
Как може незаконно записан разговор с чиновник да се представя за легитимно журналистическо разследване и да се нарича "Уотъргейт"? И то при положение че в разговора не се съдържат "шокиращите заплахи", описани от "разследващите журналисти"? (Тук българската либерална мисъл ме поправя, че въпросният разговор не е записан незаконно, щатските закони в Джорджия разрешавали да се записват разговори, ако едната страна в тях е съгласна. Не казват обаче нито дума за хиперболизираната медийна интерпретация.)
Този абсурден, лишен от всякакво приличие и неподвластен на никакви ценности мейнстрийм даде тон и на нашите самовлюбени леви либерали да обвиняват всеки, който не е с тях, в герберство, бойковизъм и слугуване на статуквото. Те днес вярват със същия западнопатешки възторг, че едни жертви са по-лесно прежалими от други и едни майки са по-вредни за демокрацията от други.
Всеки, отбелязал, че мятането на яйца и къртенето на жълти павета не е баш в синхрон с понятието "демократичен протест", бе оплют, заклеймен, напсуван, посочен, отритнат и опищян. И всеки, дръзнал да признае публично, че не приема Христо Иванов и Атанас Атанасов за алтернатива на ГЕРБ, бе набеден за мракобесно задкулисие.
Ей тоя черно-бял свят произведоха и завещаха на клетите ни поколения.
Не че не знаехме за зависимостите им, за собствениците им и за хиперамбициите им, но те се разпасаха необратимо.
Самоизядоха се, съсипаха си обществото, държавата,
с най-светли чувства се стиснаха за гушите и си запушиха устата. И сега са на път да съсипят и останалия свят. На печелившите - честито!
Р.S. Междувременно Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите в САЩ, поиска да се отнеме на Тръмп достъпът до ядрените кодове, защото е "нестабилен". Същата стабилна Нанси, която предлага в правилника на Конгреса да се запише, че понятията "майка", "баща", "сестра", "брат" и т.н. отпадат и се заменят с "те", "техните", "родители", "пърсънс". Нанси, звездата на американската политика, която направи кариера в Демократическата партия, представяйки се гордо като майка на пет деца и баба!
Ако случайно изпитвате съмнения към последствията от въздействието на мейнстрийма, може да проследите как българският либерален елит, очакващ грантовете отново да го огреят с избирането на Байдън, реагира на тази гръмовна новина.
Даниел Митов, бивш член на ДСБ и на партията на Кунева, бивш външен министър в служебното правителство на Близнашки и във второто на Борисов, обявява в петък в предаването "На четири очи" по Би Ти Ви, че това за Нанси е фалшива новина.
В събота фейсбук и туитър изтриват профилите на Тръмп и
нашите либерали избухват
във възторжени възклицания "Браво", "Крайно време беше". Два часа по-късно се усещат, че се оливат, и пускат друга опорна точка в обращение – долу цензурата!
В понеделник темата "Нанси" се съживява, след като и български либерални медии цитират Ройтерс и я потвърждават. Позицията на отрицание светкавично е заменена с "не е станало кой знае к'во". Остриета на "Да, България!" подробно разясняват, че става дума само за граматика, че се прекалява с вторачването в делата на Конгреса, как нас изобщо не ни засяга, защото и без това сме прости.
В този ред на мисли може да се предвиди следващият тренд: да започнат да внушават, че решенията на американския Конгрес са си негова работа, нямат и никога не са имали отношение към политическия и социалния живот на Щатите и останалия свят.
Налагането на новия ред изисква първо да се обезсмислят досегашните схващания за обективност на информацията, плурализъм, влияние, пропаганда и манипулация. Така ще приемем по-лесно реалността на "те", Нанси Пелоси.