Взривовете, запалителните бомби, тътенът и разрушените къщи в София след бомбардировките от 10 януари 1944 г. са се запечатали като ярки картини в паметта на Елена Коларова, авторка на детски и научнопопулярни книги и преводачка.

Тогава тя била едва 6-годишна, но е запомнила за цял живот как земята се разтриса и се разнася ужасяващ тътен по време на бомбардировките над София през 1944 г.

Всичко започнало на 10 януари на обяд. Навън бил сковал страшен студ, снегът бил дълбок почти един метър. Предния ден, както често се случва с малките деца, тя вдигнала висока температура и родителите й я преместили в стаята на баба й и дядо й, където горяла печка и било по-топло. Сирените засвирили тревога, но майка й и баба й решили да не излизат навън, за да отидат до скривалището, защото в последните два месеца вече няколко пъти самолети били прелитали над София, но

пускали бомби само в покрайнините

Жените са решили, че няма голяма опасност и този път, а и за болното дете не е добре да излиза на студения въздух.

"Както си лежах, изведнъж земята се разтресе като от земетресение и аз буквално бях подхвърлена в леглото - разказва Елена Коларова. - В този миг баща ми, който работеше в щаба на Военновъздушните сили, дотича разгърден, без пелерината в цвят каки, с която излезе за работа сутринта. Грабна ме от леглото, зави ме с одеяло и хукна към вратата, викайки: "Бързо! Тръгвайте! Получихме съобщение, че 600 американски самолета ще бомбардират центъра на София!" Според документите 330 самолета са кръжали над столицата и пускали бомби.

Семейството на Елена Коларова тогава живеело на ул. "Юрий Венелин" и трябвало да притичат около 200 метра до ъгловата сграда, където се намирало тяхното скривалище. В същото време над главите им летели бомбардировачите и хвърляли бомби. Земята се люлеела, а грохотът бил страховит. Докато бягали, върху съседна къща току съвсем пред тях паднала запалителна бомба.

"Тя избълва облак черен дим и от счупените прозорци избухнаха пламъци.

Слава Богу, не бяхме ударени от разхвърчалите се отломки

и успяхме да влезем в скривалището", разказва Елена Коларова. Тя била качена на конче на раменете на баща си. Семейството й успяло да се натъпче в мазето последно от всички съседи. Затова застанали накрак на стълбите - най-близо до металната врата.

За хората от всяка къща било определено къде да се скрият в случай на тревога. Всяко мазе бомбоубежище трябвало да приюти жителите на околните 5-6 сгради. Според спомените на Елена Коларова скривалището било оборудвано с газени лампи, вода, пейки.

Вратата е била от масивно желязо.

Мазето вече било заето от обитателите на съседните къщи. Информацията, че бомбардировачите се целят по сгради в центъра на София, вече била разпространена по радиото. Хората разбрали, че този път ситуацията е сериозна. Бащата разказал пред всички в скривалището какво знае за плановете на американците, защото идвал директно от щаба на Военновъздушните сили. Някои от хората започнали да плачат, други да се молят. Запалили свещи, а Елена Коларова светнала с подаръка си от Дядо Коледа - детско лампионче, което е запазила през всичките тези 70 г.

"Не знам колко време беше минало - много ли, малко ли - тогава всеки миг се усещаше с тежестта на вечност, когато сградата се разтресе, чу се оглушителен гръм и всички помислихме, че това е краят! Започнаха сърцераздирателни писъци, стонове, викове за помощ, всички се юрнаха към стълбището, където най-горе стояхме ние, последните влезли в скривалището", допълва Коларова. В този момент обхванатите от паника хора започнали да се блъскат и притиснали семейството й до вратата.

Никой не можел да излезе,

защото бомба е ударила косо по къщата, в която са се криели, и разрушенията отвън пречели да се отвори вратата на скривалището. В същото време централният водопровод се спукал от взрива и мазето започнало да се пълни с вода. Така всички се оказали в капан. Тези, които били най-долу, загинали, удавили се. От дочутото от родителите си Елена Коларова помни, че това били 23-ма души.

Тя не помни след колко време са дошли спасителните екипи, как са разчистили изхода и как са излезли навън. Дядо й понесъл тежко случката и получил маниакална депресия, като след това избягвал всякакво общуване с непознати.

"Когато ни изровиха и излязохме на улицата, бяхме изтощени, смазани, уплашени, обезумели, но и това, което видяхме навън, ни потресе!

Къщата до нашето скривалище въобще я нямаше

- разказва Елена Коларова. - На нейно място зееше дупка, пълна с развалини и трупове. И тогава се случи чудо. Изпод останките, под една масивна баварска маса бяха изровени живи, но вцепенени от ужас трима души. Те бяха нашето приятелско семейство Фоменко - майка, баща и дъщеря", допълва жената, преживяла бомбардировките през 1944 г.

Тя не си спомня да е виждала играчки - бомби и писалки, за които свидетелстват очевидци на събитията, но те не са били използвани при тази първа атака над центъра на София. За сметка на това Елена Коларова е виждала как от самолетите падали светещи парашути, които осветявали потъналата в мрак София и така пилотите виждали целите, по които да стрелят.

След като оцеляло от залповете на 10 януари, семейството заварило къщата, в която живеело, с

разрушена стена откъм вътрешния двор.

Точно на същото място, където Елена Коларова лежала, преди баща й да я грабне и всички да хукнат към скривалището. Нямало как да продължат да живеят в същата къща.

"Аз бях с висока температура, дядо ми безутешно плачеше и не говореше, наоколо повечето сгради бяха разрушени, стелеше се гъст дим, всичко беше покрито с пепел, стъкла и отломки от стени. Все още се чуваха единични експлозии, по улиците се лутаха обезверени, отчаяни, ранени хора, търсеха близките си, не знаеха къде да отидат и какво да правят. Оказа се, че никой не беше подготвен психически за такъв погром", обяснява Елена Коларова. Самата тя нито е гледала филми преди това, нито е имало тогава електронни игри, нито е преживяла преди това земетресение. Затова бомбардировките са най-яркият спомен от нейното детство.

Вечерта преди случката в скривалището баща й празнувал имения си ден с компания и дори гостите се снимали за спомен. Било Стефановден по стар стил - на 9 януари, и това бил най-големият семеен празник.

Всички прозорци на къщата били покрити с черна амбалажна хартия,

за да не се вижда отвън, че вътре светят лампи и има тържество. Отгоре върху хартията прозорците били облепени по диагонал с ленти, за да се предпазят обитателите от натрошени стъкла, ако удари бомба. Хората тогава избягвали ярката светлина, за да не привличат вниманието. Дори фаровете на колите били облепени с черни ленти, като оставал само тесен сноп светлина.

След като станало ясно, че няма как да се приберат вкъщи след бомбардировката на следващия ден, семейството на Елена Коларова отишло да се приюти при свои приятели, живеещи на бул. "Васил Левски" - точно до тогавашната зоологическа градина. Натъпкали се като в дядовата ръкавичка, защото къщите и на други хора били срутени и те потърсили подслон. Бащата обаче се върнал от щаба на Военновъздушните сили с новината, че предстоят нови бомбардировки над София. Станало ясно, че още на следващия ден трябва да бягат от столицата. Но

преди това ги чакала още една кошмарна нощ.

Към полунощ сирените отново завили. Хората панически се втурнали към скривалищата, още неотърсили се от шока, преживян на обяд по време на предишната бомбардировка. Когато падали бомби близо до мазето, в което се криели, земята се разлюлявала, но този път къщата със скривалището не била уцелена. Всички наоколо оцелели.

На сутринта разбрали, че мина паднала в Зоологическата градина до къщата, в която нощували. За късмет на всички тя не избухнала. Но ударила клетката на павианите и когато хората се събудили сутринта, забелязали как животните подскачат хаотично по снега. Поразени били и клетките на влечугите, които изпълзели наоколо. Заради минусовите температури очевидно са умрели бързо, преди да уплашат и без това стресираните софиянци.

На сутринта след повторната атака родителите на Елена Коларова се върнали да вземат най-необходимото от вкъщи. Натоварили я на детската й шейна и тръгнали по "Цариградско шосе" да търсят подслон извън София. Вървели пеша на минусовите температури, очаквайки поредния залп от бомби. Пътят бил запълнен с колони войници и

бягащи накъдето им видят очите хора.

Според официалните данни за 6 дена 300 хиляди софиянци са напуснали града.

"Снегът беше дълбок, студът - силен, хората бяха уморени, гладни, обезверени, дърпаха зад себе си куфари, вързани с колани, влачеха пружини от кревати, натоварени с багаж, детски колички, а баща ми возеше шейничката ми и само поглеждаше назад дали не съм се преобърнала в снега - разказва Коларова. - Баба ми влачеше дядо ми, а мама носеше ръчния багаж. Изведнъж над главите ни почерня и се разнесе тътенът от американските ескадрили, които летяха към Плоещ, Румъния. Командирите, които съпровождаха военните колони, се разкрещяха: "Разпръснис! Всички бягайте по-далеч в полето!"

Но колоните с хора ярко контрастирали с белия сняг, а и

 нямало къде да се скрият из равното Софийско поле.

От самолетите започнали да стрелят с картечници. Бабата наредила семейството да направи жива пирамида - най-отдолу било детето, после майката, бащата, дядото и най-отгоре бабата. След като отминал залпът, колоните продължили пътя си. След дълго време стигнали до Горубляне. Хората там приели всички бежанци от София и ги приютили.

Докато децата си играели в следващите дни и месеци, вечер виждали цялото небе над столицата в пламъци, когато имало нови бомбардировки.

Няколко месеца по-късно в София дошла Съветската армия и по стечение на обстоятелствата в къщата в Горубляне, в която живеело семейството на Елена Коларова, били настанени двама войници. Нейните баба и дядо са били белоемигранти и съобщението за квартирантите предизвикало голям смут.

"И тук ли ни намериха?", казвали бабата и дядото. Само че войниците толкова се зарадвали, че имат сънародници в къщата, че чуват руска реч, че

отношенията им станали абсолютно приятелски

Няколко месеца по-късно семейството се връща да живее в центъра на София, която е цялата в развалини. След края на войната разрушените сгради станали любимо място за игра на децата. На "Патриарх Евтимий" си заформили игрище и ритали топка, а срутените къщи били подходящи за игра на криеница или на стражари и апаши.

 

Бабата и дядото избягали от Октомврийската революция

Ординарецът на мъжа хвърлил 2-годишното им дете от кораба към

сушата, когато мостикът се вдигнал между него и родителите

Майката на Елена Коларова пък оцеляла като 2-годишна, след като я подхвърлили от кораб към сушата. Действието се развива в Одеса през 1921 г. Бабата и дядото са от семейство на белогвардейци. Дядото бил мобилизиран в армията на Врангел. Когато станало ясно, че червените имат надмощие, за офицерите и семействата им били осигурени няколко кораба, с които да избягат през Черно море в Турция.

Бабата на Елена Коларова се запътила заедно с ординареца на мъжа си и двегодишната си дъщеря към определения за жените и децата кораб. Но в момента, в който войникът се качил, мостикът се вдигнал и бабата останала на сушата сама, без детето си. Тогава ординарецът, който бил силен млад мъж, го подхвърлил от горе и точно като по филмите бабата го уловила. При това, без момиченцето да цопне във водата. След това жената с детето се качила на друг кораб и стигнала до Турция.

Дълго време след това не могла да намери мъжа си, но благодарение на чрез Червения кръст и на Червения полумесец успяла. Активисти съставили списъци с имената на руснаците и информация кой къде се намира. Така след няколко месеца бабата и дядото успели да се открият.

На 10 януари загинали 447 души, разрушени били 3731 сгради

Бомбардировките над София започват на 14 ноември 1943 г. с малки разрушения в покрайнините. След това има още една през ноември и две през декември, но те целят гари, жп линии и фабрики. Най-големият обстрел е станал на 10 януари 1944 г., когато е поразен центърът на София.

Първия път тревогата бие около 13 часа. В акцията участват 330 американски самолета - 220 бомбардировача Б-24 и Б-17 “флаинг фортрес” и 110 изтребителя “лайтнинг”. Българската военновъздушна армия изпраща срещу тях от Враждебна, Божурище и Марно поле (Карлово) 73 изтребителя - 43 български и 30 немски. Свалили са 11 изтребителя, а немците - 3 бомбардировача.

Нощната бомбардировка на същия ден започнала в 22 часа и в нея са участвали 80 британски самолета. Пуснати са и запалителни бомби.

На 10 януари 1944 година загиват 447 души, ранени са 710, пострадали са 3731 сгради - разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а още 427 са полуразрушени. Общо са пуснати 1784 бомби. Тежко пострадал е Народният театър.

За 6 дни след това 300 000 софиянци напускат града.

Бомбардировките продължават на 24 януари, 17,18,19 и 24 март, когато полуразрушен е царският дворец "Врана".

На 30 март 1944 година е най-тежката терористична бомбардировка над София, но убитите са по-малко, защото голяма част от хората са напуснали града. В 9,45 ч 450 бомбардировача и 150 изтребителя имат заповед да направят бомбена завеса над града както над Дрезден - да го изравнят със земята. В 10,10 ч повторна бомбардировка с 3000 фугасни и 30000 запалителни бомби. Българските Военновъздушни сили свалят 9 противникови самолета.

17 април е останал в историята на страната като черен Великден. В 11,45 ч над София започват да пускат бомби, експлодиращи играчки и писалки от 350 бомбардировача и 100 изтребителя. Убити са 128 души и 749 сгради са разрушени. Вечерта в 23,30 ч е бомбардиран Пловдив от 30 самолета - 150 бомби и 44 души убити. Това е последната бомбардировка в България.

Като краен резултат в границите на тогавашна България от 1 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. са ударени 131 селища, убити са 1276 души, 1381 са ранени. Според статистиката са хвърлени 43 954 бомби, а в София са разрушени 12 657 сгради.