Румънците имат две думи за корупция - мита и спага. Първата описва мащабната структурна корупция, характерна главно за бившата номенклатура и бившите служители на тайните служби, които успяха да ограничат преразпределението на националното богатство само за себе си. Те, както се казва, обичат да делят на едно. Другата дума - спага, е дребният рушвет, който всеки дава или взема, за да може да преживява добре - на катаджия, на санитарка, на данъчен, в общината.
Научих този интересен факт от забележителното изследване на немския антрополог Дърк Тенцлер, работил дълго в Румъния, публикувано в "Либерален преглед" http://www.librev.com/component/content/article/26-discussion-politics/233-2009-06-16-20-55-45. Тенцлер е удивен, че румънците приемат дребния рушвет за нещо нормално и без него не може да функционира държавата им, но митът - структурната корупция, за тях е най-голямата възможна злина, източникът на всички неблагополучия. Докато немците и северните народи силно се скандализират от дребната корупция, а едрата, структурната я възприемат в реда на нещата. Оттам идва и голямото разминаване между протестантските страни и южноевропейските в говоренето за подкупността. Като се замислиш, и у нас е така. И на нас ни трябват две думи.
Хората са масово нещастни и се чувстват зле, защото преразпределението на богатството е съсредоточено в тесен кръг лица, по правило свързани с бившия режим. Дребната корупцийка на катаджии и прокурори обаче не дразни толкова, защото тя облекчава всекидневното съществуване. Случаят от тази седмица - конфликтът на интереси при народния представител Лъчезар Иванов, съчетава някак си и мита, и спага. С неговата политическа позиция той стои на кранчето на големи парични потоци, в същото време се е забъркал в сравнително дребна схема - 130 хил. лева от фирмата, която охранява здравната каса. Хонорар за консултантска дейност. Очевидно е за какво става дума, както е и очевидно, че преразпределението на националния ресурс не става по нормални публични схеми.
Просто новата номенклатура иска да заеме мястото на старата, като пътьом опитва да изкара и някой лев. Затова е важно в България да наричаме нещата с истинските им имена. Част от тоя път към истината е да разграничим, както са направили румънците, двата типа корупция. Разказвам тази история, за да ви посоча пътя, по който ще се развива вашият вестник "168 часа" - ще казва истината, ще нарича нещата с точните им имена. Това ще го направи уникален на пазар, в който едната част от вестниците е затънала в лицемерието на политическото говорене, а другата е потънала в мръсния язовир на чистата лъжа и измишльотина.