Всичко тръгва от поклонник от Косово, посетил Мека по време на традиционния годишен хадж

В Москва 9,5 млн. за една седмица получават спасителна доза

Mасова ваксинация като на пожар спасява цели държави от особено опасни и смъртоносни епидемии. Това е най-сигурният и доказан през годините начин да се спре въздушно-капкова инфекция. Успешно е прилаган както в съседната ни Югославия, така и в Русия, САЩ и др.

Може ли да се ваксинират 18 млн. души само за две седмици? Звучи невероятно, но точно това спасява цялото население на Югославия през пролетта на 1972 г. от смъртоносната вариола вера. Мобилизирани са полиция, армия, държавни и местни власти, всички медици. Страната е във военно положение и почти под пълна карантина. Благодарение на ваксинацията са спасени хиляди човешки животи. Имунизацията става по училища, предприятия, сред работниците на полето. Никой не смее да откаже, а някои твърдят, че за медицински цели са използвани дори и грамофонни иглички, натопени във ваксината, когато не достигали медицинските.

Близо 40 г. след ликвидирането на Великата богиня, както наричат вариолата, в Югославия са изправени пред сериозно здравно изпитание. Малко медици имат спомени от последните случаи на вариола, за повечето това е въздушно-капкова инфекция, която само са изучавали в университета. Всички обаче отдавна са забравили, че има такава опасност.

А една от най-смъртоносните болести наред с чумата, холерата, тифа и испанската инфлуенца е пренесена в Косово от 35-годишния жител на село Даняне Ибрахим Хоти. В началото на 1972 г. заедно с още 26-има души отива на хадж в Мека, каквото е било заветното му желание. По това време в Близкия изток се е появила "черната оспа", както тогава е наричана популярно вариолата. Въпреки препоръките туристите да пътуват със самолет групата тръгва към заветните земи с автобус. Освен че посещават Мека и Медина, остават 5 дни и в Ирак, където се поклонили на свети места в Кербала, Наджаф и Багдад. През това време живеели в малка гостилница и свободно общували с местното население.

В родното си село Ибрахим Хоти се върнал на 15 февруари и бил посрещнат като герой. Всеки ден около него се събирали десетки хора, за да слушат разказите му за светите за мюсюлманите места. Той си купил като спомен и две флейти, на които свирел забележително. Някои от гостите му също пробвали да посвирят на инструменти, донесени от самата Мека. Само за няколко дни Хоти се срещнал с десетки роднини и приятели. Сред тях бил и учителят от съседно село Латиф Мумджич.

11 дни след срещата им Латиф се почувствал зле. Вдигнал температура, получил силни болки в главата, боляло го цялото тяло. С автобус стигнал до лекар в Нови пазар, но консултацията не помогнала. Друг медик му препоръчал пеницилин, но след това по тялото на учителя се появили язви, за които лекарите смятали, че са алергична реакция към антибиотика. Мумджич бързо бил настанен в болница в Чачак в една стая с още няколко души. Състоянието му се влошавало и бил транспортиран до дерматологична болница в Белград. Там той бил показван на студенти като пример за алергична реакция към пеницилин. Започнало обаче обилно вътрешно кръвотечение и на 10 март 29-годишният мъж починал в страшни мъки. През това време учителят е успял да зарази 38 души, сред които лекари и медицински сестри, някои от които починали. Няколко дни по-късно лекарска помощ потърсили брат му, 6-годишната му племенница и още няколко семейства от Даняне. Всички с еднакви симптоми - болки в тялото и висока температура. А нулевият пациент Хоти преболедувал и оживял, смятайки, че е пипнал обикновен грип.

Д-р Ана Глигич, шеф на Националната референтна лаборатория, първа вижда под микроскоп вируса на вариолата, потвърден при 8 болни от Косово. Пробите са изпратени и в Центъра за контрол и превенция на заразните заболявания (CDC) в Атланта, където също излизат със страшната новина - вариола. Няколко дни властите в Югославия не смеят да съобщят за епидемията. Тогавашната управа се вълнувала от предстоящия туристически сезон в Черна гора и Далмация и опасността той да бъде провален.

На 27 март обаче официално е обявена епидемията. В Белград пристигнал Доналд Хендерсон, експерт по борба с вариолата от Световната здравна организация.

Десетки хиляди души са поставени под карантина, организирани са санитарни кордони, затворени са пътищата между населените места, както и границите. Хората са стресирани, изплашени и избягват контакти помежду си, стоят по домовете си. Хотели са превърнати в места за карантина, където са настанявани хиляди контактни под охрана на армията. Пътищата в страната опустяват, Югославия замира. Европа също следи ситуацията. Медиите непрекъснато предават новини за развитието на епидемиологичната ситуация.

Заболели са 175-има души, 35-има са починали. В началото на април започва масова ваксинация. Всички са мобилизирани и само за две седмици през принудителна ваксинация и реваксинация минават всички 18 млн. жители на Югославия, което дава резултат и е предотвратено разпространението на вариолата, а през май епидемията е ликвидирана.

На 9 юли 1982 г. е световната премиера на филма за събитията по това време "Вариола вера" на режисьора и сценарист Горан Маркович, който жестоко, но в пълнота и правдиво представя ситуацията от пролетта на 1972 г.

Пред аналогична ситуация са изправени и властите в Съветския съюз в края на 1959 г. И там завърнал се турист пренася едрата шарка. На 23 декември 1959 г. в Москва с полет от Делхи се завръща художникът Алексей Кокорекин, без да подозира, че в Индия се е заразил с вариола. Там е присъствал на церемония по изгаряне на починал брахман, докосвал е вещите му и е пипнал вируса. След 23 г. заразата отново е на територията на страната. Ден след като се прибира у дома, Кокорекин усеща признаци на простуда, вдига температура, започват болки по цялото му тяло. Лекарите го диагностицират с обичаен грип, а появилите се обриви по тялото смятат за алергия. След няколко дни 50-годишният пациент починал, а медиците така и не разбрали каква е причината. Само дни по-късно, в началото на 1960 г., няколко пациенти от болницата получават същите симптоми на обрив и треска, което приковава вниманието на специалистите и от Научноизследователския институт по ваксини и серуми идва новината - вариола в Москва!

Информацията е подадена до властите и на 15 януари са мобилизирани всички болници, полиция, специални служби. Започва трескаво издирване на контактни лица. Карантинирани са всички, които са се срещали с нулевия пациент, както и стотици състуденти на дъщеря му. Под забрана за излизане попадат и контактни от втори ред - общо близо 10 хил. московчани.

Едрата шарка е диагностицирана при 45-има души, трима са починалите. За бързото ограничаване на епидемията, която застрашава не само съветската столица, но и целия СССР, решаващо се оказва отново ваксинирането. Мобилизирани са всички медици, дори и студенти, и само за седмица са имунизирани 9,5 млн. души от Москва и района - възрастни, болни, деца... На 3 февруари се рапортува, че вариолата е ликвидирана.

И Ню Йорк изживява своя кошмар с плъзналата едра шарка през 1947 г. Пренася я 47-годишният бизнесмен Юджин Ле Бар, който на 1 март пристига в Ню Йорк след пътуване с автобус от Мексико Сити.

Почувствал се отпаднал, с главоболие и е настанен в болница "Белвю" с треска и обриви по лицето и тялото. Преместен е в болница по заразни болести, но лекарите не успели да разберат от какво боледува. Не допускат, че е вариола, защото виждат на рамото му белег от ваксинация. На 10 март бизнесменът почива. Само дни по-късно още няколко пациенти в болницата проявили подобни симптоми, сред тях млади мъже и бебета. Резултатите от медицинската лаборатория към американската армия във Вашингтон на 4 април потвърдили - вариола, която не била виждана в Щатите отпреди войната. Въпреки че повечето жители преди години са били ваксинирани срещу едра шарка, се оказало, че в някои случаи имунитетът е изчезнал. Градският комисар по здравеопазването Израел Вайнщайн взема тежко решение - нова масова и бърза ваксинация, за да се спре разпространението на една от най-смъртоносните болести. Това се случва само дни преди Великденския парад, на който излиза целият град. Опасността е голяма, защото и при един заразен пламват хиляди. Комисарят отправя призив към съгражданите си за нова ваксинация с риск да се стигне до редки и неочаквани ефекти сред хора със странични заболявания и отслабена имунна система. Рискът обаче от разпространението на заразата е по-голям от вероятността да се умре от ваксината.

Запасите от ваксина в Ню Йорк обаче не са достатъчни за всичките 7,8 млн. жители. Осигурени са допълнително дози от военни бази и медицински складове, купени са още няколко милиона от производители.

В началото хората не проявяват активност, но само дни по-късно се разбира за смъртен случай и няколко новозаразени. Масово нюйоркчани тръгват към местата за ваксинации. Стоят на дълги опашки пред болници, клиники, полицейски участъци, за да получат своята доза. Пред медиите д-р Вайнщайн ваксинира кмета на града. Президентът Хари Труман, който на 21 април е на визита в Ню Йорк, също е ваксиниран. В мащабната акция да помагат на здравните власти, се включват хиляди доброволци. Някои извори сочат, че са се правили по осем дози в минута.

Минава се през всички училища и близо 890 хил. ученици също са ваксинирани. За първите две седмици 5 млн. нюйоркчани вече са получили имунитет срещу вариола. Запасите обаче свършват, затова кметът на града привиква фармацевтичните компании и след два дни пристигат още няколко милиона дози. Два месеца и половина след заразяването на бизнесмена Юджин Ле Бар Ню Йорк ликвидира опасността от разпространението на заразата. Данни сочат, че 6,35 млн. души са били ваксинирани за по-малко от месец, а резултатът е само два смъртни случая и десетина инфектирани.