Отменени са ваканциите, а учебната година е удължена до Петровден

Препоръките срещу испанския грип: Избягвайте навалиците и посещенията на кръчми

Bсички нужници в частните жилища да се изчистят, заградят и покрият. Те трябва да се посипват от време на време с един доста дебел пласт негасена вар. В частните жилища, където няма нито нужник, нито помийни ями, да се задължат домовладелците в определен срок да си направят по един нужник и по една помийна яма на двор. Това са част от задължителните мерки, разпоредени преди 110 г. за жителите на Кюстендилски окръг.

На 24 юли 1910 г. Кюстендилският окръжен хигиенически съвет изпраща окръжно до болниците, лекарите, полицаите и кметовете по повод на разпространението на холерата в Русия и опасността да бъде пренесена и в България.

Документи как преди 100 г. са се предпазвали от епидемии от холера, петнист тиф, испанска инфлуенца, морбили, какви здравни, хигиенизиращи и санитарни мерки са предприемани, показа Държавният архив в Кюстендил.

В окръжното за мерки срещу холерата се сформират комисии, които да проверяват как се спазват предписанията. Задължително е било в къщи, дюкяни, мази, хамбари, складове да се поддържа "най-голяма чистота". Всичко е трябвало да бъде изметено, измито и измазано с вар, а дворовете и улиците пред къщите и дюкяните - ежедневно почиствани от "всякаква смет, кал, локви и отпадъци, произвеждащи гниене". Разрешено е било отпадъкът от домашните животни, който се ползва като естествен тор, да се събира в единия край на двора, по-далеч от къщите и в най-ниското място от кладенците. Местните управи е трябвало редовно да чистят улиците и обществените помещения, а "публичните нужници - да се заграждат, покриват, изпразват и дезинфекцират". Всяко градско или селско общинско управление е трябвало да има достатъчно голям запас от негасена вар, запазена от влагата, като са дадени указания как да се разрежда и използва варта. Специално внимание е отделено на заведенията за хранене, които са подсетени да измиват след всяко ползване съдовете и приборите, както и да почистват масите и лавиците.

Наказанията за неспазване на мерките са били солидни финансови глоби. Всеки обаче, който замърси кладенците, изворите и водата за пиене, получава наказание "запиране до една седмица и глоба до 25 лв.". За продажба на замърсени и развалени храни и напитки наказанието е "запиране до един месец".

Въпреки отрано предприетите мерки холерата не отминава Кюстендилско. Сред документите в архива е и статията на тогавашния окръжен управител, адвокат и изследовател Владимир Караманов "Няколко думи за холерата в Кюстендилски окръг през 1913 г.", от която става ясно, че първите два случая на холера се появяват в града през април 1913 година, а болестта е пренесена от градовете Кешан и Щип. Заболели са двама войници, които тогава са изолирани в кюстендилската болница.

Владимир Караманов пише: "За холерата започна да се говори упорито още през есента на 1912 г. или в началото на Балканската война, когато се бе появила между българската армия, действаща на Тракийския боен театър в околностите на Чаталджа и други места. При такова положение се очакваше, че болестта ще се пренесе и в пределите на тогавашното Българско царство, в това число и в Кюстендилския окръг. И това се сбъдна.

Първите два случая се появиха най-напред в Кюстендилската околия. Те се появиха на 17 и 19 април 1913 г. Болестта бе пренесена от градовете Кешан и Щип. В болница бяха двама войници. Щом се констатира болестта, болните войници се изолираха веднага в местната болница, оздравяха и болестта се ограничи само с тях. Обаче през месеците юни, юли и август, или по време на Междусъюзническата война, холерата се появява отново, и то на много места в окръга."

Според изнесените данни в статията най-много жертви на холерата има в Дупнишка околия, където по това време са пристигнали най-голям брой бежанци от Македония. Болестта е върлувала не само сред разположените там наши войски, но и между самото мирно население. През 1914 г. холерата се разпростира в 40 места на Кюстендилски окръг.

"В гр. Кюстендил заболели 83 души, от които 41 починали. Общо в околията заболели 275 души, от тях починали 120... Така болестта беше определена като епидемия. Всички болни бяха изолирани. Благодарение на навременните мерки и на способния окръжен лекар д-р Иван Марков епидемията бе ограничена.

На 23 август 1914 г. е последният холерен случай в Кюстендил и болестта е спряна в цялата околия. В Дупнишката околия заболелите са 531 души, а починалите - 246. В гр. Дупница заболели 284, а починали - 128 души. Радомирска околия - 79 заболели, от които 50 починали", допълва окръжният управител.

Само няколко години по-късно тръгват епидемиите от морбили и испанска инфлуенца. Едно от най-сериозно засегнатите от морбили села през 1918 г. е дупнишкото Червен брег. Има много смъртни случаи, сред тях - и двама ученици, заради което се налага затваряне на училището. През ноември същата година се затварят училища и заради епидемията от испанска инфлуенца, а в края на декември учениците отново са върнати в клас поради утихването й.

Година по-късно се появява и петнистият тиф. Тогава указанията до всички отново са за спазване на хигиената и поддържане на идеална чистота.

Възлагат се задачи на учителите да посещават домовете и да говорят за опасностите, за изпаряване на облеклото, както се е правило и на фронта. Заради периодичното затваряне на училищата са отменени коледната, великденската и срочните ваканции, а "учебната година в прогимназиите продължава до Петровден".

Окръжно на Кюстендилската окръжна училищна инспекция е изпратено през 1919 г. до директорите на училищата за ограничаване на епидемиите. В него се констатира, че след войната и "заслабналия поради недостатъчна храна човешки организъм има всички условия да се развият епидемии в широки размери и да покосят много повече жертви, отколкото куршумите през войната са поразили". Много задачи са поставени на народните учители, които са "пионери на културното дело". Те са длъжни да се явяват "първи работници при почистване на селата, да действат със сказки, увещания и примери".

В училищата всяка сутрин учениците са проверявани дали са с изпрано облекло и ако не е чисто, са връщани у дома. На входа питат всяко дете дали има вкъщи болен, като целта е да не се укриват заболелите.

За предпазване от инфлуенца Главната дирекция на народното здраве излиза със специални препоръки през 1918 г. Те са същите, каквито и днес препоръчват лекарите. "Избягвайте лица, които кашлят или кихат", защото пръските може да заразят.

Препоръчва се да се стои далеч от болните от инфлуенца, както и от тези, които са само "простудени", "хремави" или "неразположени".

“Избягвайте навалиците, посещенията на кафенета, кръчми, театри, кина, трамваи, жп вагони, пазари и други публични места, където се събират много и всякакви хора" е другата препоръка.

Задължително е да се измиват ръцете със сапун и топла вода преди всяко хранене. Добре е да се ходи на работа пеша, "като се излагате на слънчева светлина", "проветрявайте често стаята си" са валидните и сега противоепидемични мерки.

Стари документи за разпространението на заразни болести извади на показ и Държавният архив в Търговище. Те са датирани от началото до 90-те години на XX век и "разказват" за разпространението на скарлатина, петнист тиф, холера, коремен тиф и други болести. Описани са и действията на управляващите за ограничаване на тяхното разпространение.

В запазените протоколи от заседанията на управата на Градска община - Попово, от 1909 г. научаваме за появата на скарлатина и за предприетите мерки за нейното ограничаване. Едно от решенията на управата е назначаването на санитарни стражари, за да охраняват семействата, които са болни, и да не им позволяват да излизат по улиците на града, както и да ги посещават външни лица.

Заради върлуващи епидемии в онези години се е стигало и до временно затваряне на църквите за посещения от миряни.

България се е подготвяла и за опасността от страшната вариола заради създадената епидемична обстановка в съседна Югославия през пролетта на 1972 г.

Тогава до всички общини са изпратени писма от д-р Г. Станчев, секретар на правителствената комисия за борба с особено опасните инфекции.

"Уведомяваме ви, че от края на февруари 1972 г. в района на Косово, СФРЮгославия, се развива ограничена епидемия от вариола", пише в окръжното.

Разпоредени са мерки за привеждане на здравната система в готовност да посрещне евентуални болни. Проследяват се всички пристигащи от чужбина, определени са само няколко ГКПП-та, през които се влиза и излиза от страната, изискват се международни сертификати за ваксинация на пътуващите.