Гигантът Лукаку - от живота в сълзи, с плъхове и без ток до големия триумф
Още съвсем малък той се заклева да измъкне семейството си от ужасяващата бедност
Като дете бележи гол след гол с маратонките на баща си, майка му разреждала млякото с вода, за да им стигне
5 дни преди дядо му да почине: Моля те, грижи се за дъщеря ми!
С Ромелу начело “Интер” смело гледат към Скудетото
Tактически, ако говорим за моето позициониране и движение по терена, аз не греша. Никога - заяви наскоро белгийският нападател на "Интер" Ромелу Лукаку, демонстрирайки завидно самочувствие. - Аз съм един от петимата най-добри нападатели в света. Футболисти като Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Роберт Левандовски могат да надскочат лимитите си, защо да не мога и аз?”
За мнозина думите му тогава прозвучаха като безвкусна самореклама, но сега, след няколко много силни игри на зеления килим, както и след гола му във вртата на "Кротоне" в последния мач на миланския колос, той постави нов клубен рекорд.
Лукаку се превърна във футболиста, реализирал най-бързо 50 попадения за "Интер", задминавайки дори феномена Роналдо.
Досегашният рекорд бе именно на бразилеца, който достигна тази цифра след 77 мача, но снажният 190-сантиметров Лукаку успя да направи това само със 70 изиграни срещи. Това обаче съвсем не е всичко. Паралелно с постижението Ромелу има и девет асистенции. И ако в момента белгиецът е на върха, преследвайки както голмайсторския приз, така и титлата в "Серия А" с "Интер", то пътят му дотук съвсем не е бил лесен.
Баща му Роджър също бил професионален футболист, който се състезавал за националния отбор на Заир (днес Демократична република Конго). Той дори бил част от състава, който участвал в турнира за купата на Африканските нации. Благодарение на играта му в началото на 90-те години семейството се мести в Белгия, където таткото продължава своята кариера. Именно там се раждат и двамата му синове - Ромелу и Джордан, които също тръгват по стъпките на баща си.
За нещастие, когато кариерата му приключва, животът на семейството се стича по такъв начин, че то изпада в невероятна нищета. Години по-късно, когато вече е със статут на звезда, Ромелу ще разкрие с подробности колко тежък период са преживели четиримата. Той разказва как виждал майка си да разрежда млякото с вода, тъй като нямали пари да си купят необходимото количество за цялата седмица. Първото, от което се лишили, била кабелната телевизия - така децата не можели повече да гледат любимия си футбол.
Мизерията, която застигнала семейството, била толкова жестока, че четиримата оставали по няколко седмици без ток.
"Исках да се изкъпя, но нямаше топла вода - с горчивина си спомня футболистът. - Майка ми затопляше някак вода в чайника и се налагаше да се поливам с чаша в банята. От време на време мама трябваше да взема назаем хляб от пекарната. Хлебарите познаваха мен и малкия ми брат, затова й позволяваха да пазарува в понеделник и да плаща в петък."
Тогава младокът дава клетва пред себе си и си обещава, че ще измъкне близките си от тази бедност. За него било непоносимо да гледа сълзите на майка си и мъките й.
"Хората във футбола обичат да говорят за силни характери - казва Ромелу. - Е, аз съм най-силният пич, когото някога ще срещнете. Защото си спомням как седях в мрака заедно с брат ми и майка ми. Как прошепваме молитвите си. И мислех, вярвах, знаех... Ще се случи!" Първоначално младежът не искал да споделя на близките си, но когато видял майка си да плаче, я утешил с думите, че скоро ще играе футбол в "Андерлехт" и тази мизерия ще приключи.
"Нека ви кажа нещо - добавя футболистът. - Всеки мач, в който съм играл, е финал. Мач в парка - финал. Мач в детската градина - финал. Говоря дяволски сериозно. Опитвах да разкъсам топката при всеки удар. С пълна мощ, никакъв финес. Нямах новата ФИФА, нямах "Плейстейшън". Не се мотаех наоколо. Беше въпрос на живот и смърт."
Малкият Ромелу с годините ставал все по-висок и по-висок. Когато бил на 11 г. и играел за "Лиерс", бащата на момче от противниковия отбор се опитал да спре излизането му на терена. Бил убеден, че заради ръста си той е много по-възрастен. Стигнало се дотам, че малкият Ромелу трябвало да покаже личната си карта.
"Исках да стана най-добрият футболист в историята на Белгия - казва той. - Това беше моята цел. Не добър. Не страхотен. Най-добрият! Играех с много гняв. Заради най-различни неща. Заради плъховете, които тичаха из нашия апартамент. Заради това, че не можех да гледам Шампионската лига. Заради погледите, които ми хвърляха родителите на другите деца."
Тази ярост заедно с таланта го правят непредсказуем на терена. Ромелу е само на 12 години, когато бележи внушителните 76 гола в 34 мача. При това той прави всичките си попадения със старите маратонки на баща си, защото нямали пари за нови.
Един ден се обадил на дядо си, когото обожавал. Той бил сред най-важните хора в живота му и неговата връзка със Заир. "Обикновено той винаги ме разпитваше как вървят тренировките, но този път беше някак странен", спомня си футболистът.
"Да, Ром - казал възрастният човек. - Това е страхотно, но можеш ли да ми направиш една услуга? Моля те, грижи се за дъщеря ми."
Ромелу се почувствал странно и уверил дядо си, че всичко с майка му е наред, но възрастният мъж отново настоял. Тогава нападателят му обещал и пет дни по-късно дядо му починал. Футболистът до ден днешен съжалява, че той така и не успял да го види на върха, който е съвсем близо. Високият голаджия никога няма да забрави лудия 24 май 2009 г. Десет дни преди това той навършва 16 г. и вече има право да подпише първия си професионален договор с "Андерлехт". Неговият тим и "Стандарт" (Лиеж) имат равен брой точки и титлата трябва да се реши в директни мачове помежду им. Ромелу не бил в групата за първия сблъсък и наблюдавал сблъсъка като фен.
Не могъл да повярва, когато треньорът му звъннал точно преди реванша. Докато Лукаку му обяснявал как отива да тича в парка, наставникът повишил тон и заявил: "Не! Идваш да играеш на финала!".
Така едва 16-годишен белгиецът записва своите 30 минути в големия мач, в който, макар че "Андерлехт" губи, младежът за първи път усеща тръпката от големия футбол. На следващата година младокът съчетава последната си година в гимназията с мачове от тунира Лига Европа с клубния си отбор. Този път "Андерлехт" печели титлата на Белгия с лекота, а Лукаку е един от най-добрите в първенството. Така още съвсем млад той влиза в националния отбор на родината си и успява да спази обещанието си да осигури охолен живот за семейството си.
Неговият път обаче не спира дотук и той прави бляскава кариера, като играе на Острова за отбори като "Челси", "Евертън" и "Манчестър Юнайтед". Лукаку е част и от звездния състав на Белгия, достигнал до третото място на световното първенство в Русия през 2018 г.
За националния отбор той записа в сметката си 57 гола в 89 мача и стана реализатор номер едно в историята на белгийския тим. През 2019 г. Хищника пред противниковата врата бе привлечен от италианския гранд "Интер". Сега с Лукаку начело "нерадзурите" се представят отлично и са основен фаворит за триумфа с титлата на Апенините.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха