ОКОЛО НОВА ГОДИНА

Връщах се към къщи

Нарамил рамки за картини

Насред пандемичния свят

Който досущ приличаше на

Непандемичния от преди година

Със същите гълъби и котки

И същите кофи за боклук

Определено исках да съм бодър

И разглеждах света пред обувките си

С намерение да видя в него

Поводи за въодушевление и

Видях Чефо, стария

Европейски шампион на кану

Стоеше до контейнера и имаше

Вид на нещо извадено от него

Беше се смалил и приличаше

На голямо дете, облечено в парцали

Обърнатия му клепач, червен и подпухнал

Изпъкваше всред жълтеникавото лице

Това се казва "ектропиум", казах си

И се усмихнах, а Чефо

Се смути, но някак не прекалено

Беше му все едно, или почти

Държеше празна огромна бутилка от бира

Явно току що измъкната

От търбуха на контейнера

На дъното и имаше около половин чашка

Пенлива и съмнителна течност - може би бира

А може би - не

Чефо я гледаше, гледаше мен

И си попиваше и пак отпускаше ръце

"Биричка" - каза той, а аз казах:

"Наздраве!" - и ми стана неудобно от

Това, че аз не съм като него, че не ровя в кофата

А Чефо каза: Нямам пари, никакви пари

А аз казах: Няма проблем, ето ти петарка

И пуснах в ръката му две по два и една еднолевка

А той каза: Много те показват по телевизията

А аз се заизвинявах: Е, какво да правя, не мога да отказвам.

А той: Е нищо де, се си е добре. Плащат ли по нещо?

А аз: Не, естествено, правя си само реклама.

А, и това е добре - каза той.

Никак не е зле - казах аз - е, примерно, на книгите

Аха, разбирам - каза Чефо.

Е, аз ще вървя - казах аз

Да, ходи, ти имаш работа - каза Чефо.

Да, имам работа - казах с неудобство аз.

Айде, Кайо, и ти благодаря за това - каза той

И вдигна в юмрук ръката си с петарката

В нея.

Жив да си! - казах аз

И отминах.

*От фейсбук!