Славна е историята на паметника на летеца Богдан Илиев в градската градина в Монтана.

"Височината на човешкия полет е безкрайна. Животът е да гледаш напред и нагоре. Да се бориш за живота и мечтите си. Мечтите издигат човека над земята и там той все едно, че лети!...

Не всеки може истински да полети, но всеки трябва да носи тая мечта, докато диша. Небето ти дава свобода да разпериш ръце, както птица крилете си!". Това са думи на летеца Богдан Илиев, защитник на София по време на бомбардировките.

Богдан Илиев е роден на 16 август 1916 година в село Камена Рикса край Монтана. Той е деветото дете в семейството на свещеник протойерей Йордан Илиев от град Фердинанд, днешен Монтана и съпругата му Ивана. Завършва Трета софийска мъжка гимназия с отличие, а след това и юнкер във Военното училище на Негово Величество. През лятото на 1938 година е изпратен с още трима свои съвипускници в изтребителна школа Вернойхен в Германия.

По- късно в Шлайсхайм, в немската школа за въздушна акробатика и сляпо летене, българите обличат авиаторската офицерска униформа. Въздушните фойерверки ги поглъщат и омайват в небето над Мюнхен.

Самолетът "Хайнкел 51" продънва нощния мрак и откъснал криле от летище Шлайсхайм понася своя млад господар в първия му нощен полет. Унесен в този паметен миг, подпоручик Богдан Илиев дори забравя да извие глава и да погледне надолу, за да запомни къде след половин час ще се приземи. В края на 30-минутния полет заковал компасната стрелка в обратния курс, ала пълзяща мъгла замрежва светлините на летището. Кръжи над нея, търси го. 20 минути остават и ще свърши бензинът. Слиза възможно най-ниско, хвърля бонето и очилата. Десет минути още и червената лампичка ще светне... И в този момент съглежда пред себе си друг самолет. "Хваща " се за него и ... каца.

За изключителни постижения в учебни бойни стрелби на полигона край Беледие хан е поздравен и награден от царя.

На 30 март, 1944 година, 500 бомбардировача под прикритието на 300 изтребители нападат София. Огромни армади от четиримоторни летящи крепости изсипват смъртоносния си товар над София. Срещу тях излитат и се хвърлят в неравен въздушен бой далеч по-малобройни, но храбри български бойци, които с героизма си учудват света. Срещу тях е вдигната цялата изтребителна школа. Един от пилотите не се явява и Богдан Илиев заема неговото място. Полита без заповед с мисълта, че столицата на България трябва да се защити от нападението.

Защитникът на София по време на бомбардировките оцелял в неравна битка с англо-американските самолети. Без заповед Богдан Илиев излита по време на бомбардировките над София. Тогава се сражава сам срещу осем вражески изтребители.

Пилотът успява да свали един от тях над Плачковица планина в Македония и да се приземи на летище Божурище с повече от двадесет пробойни на самолета. Битката с отвъдокеанските "Лайтнинги" е неравна. Самолетът му "Девоатин" се оказва по- повратлив на по- голяма височина, разказвал приживе кавалерът на ордените за храброст и "Александър Невски".

Над Плачковица планина в Македония защитникът на София се сражава с над десетократно надвишаващ го противник.

"Особена мъка, гняв, яд ме обхвана, когато видях нашата столица, забулена от пламък и пушек.

Огледах бойното поле. Противниковите бомбардировачи се оттегляха на групи в западна посока. А към тях 0т 7-8 хиляди метра се спускаха изтребителите им. Взех 8000 метра височина и откъм слънцето започнах да се приближавам към противниковите самолети. Под мен и над мен летеше една група изтребители "Лайтнинги" - над 20 самолета, вероятно цял орляк.

Родният въздушен ас направил 2-3 демонстративни спускания, без да губи предимството си във височината над тях. Освен това искал да спаси снарядите си и да стреля от упор под сто метра при сигурни изгледи за попадения. Тази гонитба се развивала над Плана планина и над Кюстендилското поле, на 6000 метра височина. Издебнал една четворка, откъснала се от другите и стрелял по последния самолет. Попаденията му били много добри. Изтеглил се нагоре и започнал отново въртележката- те се въртели под него, а той правел най- стръмни завои и се оттеглял постепенно в посока на слънцето.

Самолетът на Богдан Илиев- Орела на по-голяма височина се оказал по- маневрен от "Лайтнинга" и свивал по-тесни кръгове. Виждайки светещите следи и чувайки няколко попадения в самолета му Богдан Илиев ритнал грубо крачното кормило и влязъл без да желае в свредел. Изгасил мотора като очаквал да пламне пожар, След това със стръмно пикиране се оттеглил отново в южна посока. Запалил мотора и видял, че работи. На дясното крило имало големи дупки от снаряди, но те не оказвали никакво влияние на летенето и управлението на самолета. Тогава започнал да взема отново височина и дори охранявал друг наш самолет.

Когато атакувал почти всички стреляли в най-различни посоки, за да го смутят. След стрелбата нямал време да наблюдава какво става, защото само ако отклонил поглед от дебнещите го самолети, то нямало да остане жив.

Над Плачковица планина продължил преследването. Настигнал ги отново над Вардара и там изстрелял и последните си патрони. По- късно заблудил противника и се откъснал от боя. Този трик му помогнал, защото след извеждането на самолета от свредела близо над земята никой не го преследвал, изглежда са го сметнали за свален. Остават му само 64 литра бензин, летял на 200 метра височина , а от левия блок на мотора излизал черен дим. Безстрашният летец успял да кацне на летище Божурище.

Обгорял в две шеметни въздушни сражения, Богдан Илиев прави без свидетел това, което би сторил пред целия сват.

И както Антоан дьо Сент Екзюпери не може да стои на земята, докато Франция воюва, така и поручик Богдан Илиев не може да стои на земята, докато България е във война с Америка и Англия.

След като бомбардировките над София затихват той се заема с обучаването на летци в Долна Митрополия. Стига до чин подполковник.

По- късно през 1946 година е уволнен като царски офицер.

След като България става съюзник на Русия след обрата на войната Богдан Илиев остава като командир на изтребителната школа и като такъв организира мост за спешна доставка на гориво от Долна Митрополия за съветската щурмува авиация, базирана в Габровница.

Следват 30 години приземяване- обричат го на непривлекателна работа в ДАП, Михайловград пет години подземна работа в Минно- обогатителен комбинат Мартиново и 17 години в строителството на язовир "Огоста". За страданията и прекъснатия полет на душата Богдан Илиев никога не поискал компенсация. Никога не изразил разочарование, остaнал си оптимист, давал всичко от себе си да бъде полезен на другите. Посвещава се на грижите за сина Николай, дъщерята Ивана.

На 30 март, 1994 година по случай 50- годишнината от боя над Плачковица след 48 години Богдан Илиев отново се качва в самолет. Извършва полет над Монтана и родното си село Камена Рикса. Две години по-късно умира на 80-годишна възраст.

Според психолога към Главния щаб на Военновъздушните сили полковник Йордан Костадинов , прочел неговата статия, "Кривата на летеца" е наръчник на всеки летец- инструктор и до днес. всеки български летец трябва да я носи в себе си като библия и всеки летателен ден да започва с четене ма откъс от нея. В нея Богдан Илиев изповядва своята истина: "Искаш ли да имаш дългата крива на орела? Тогава помни, че да умреш като летец е лесно, но да живееш като истински летец е много, много трудно!"

В централната градска градина в Монтана по повод 100 години от рождението му вече се издига негов бюст-паметник, дело на скулптора Александър Хайтов. Инициативата е на семейството му и е осъществена със съдействието на Община Монтана, Клуба на авиатора, Българската авиационна асоциация и Българските военновъздушни сили и подкрепена от общинските съветници.