Всяка година на тази дата пиша по един текст. И винаги заглавието е едно и също.

„Войната свърши! Честита Коледа!“.

Тази година няма да направя изключение. Макар, че за мен войната отдавна свърши.

Войната свърши още тогава, когато разбрах, че когато отиваш на война, трябва да се биеш на нечия страна.

Е, аз си мислех друго.

И това, че си мислех друго ме направи бунтовник без кауза.

Войник без родина.

Побойник, който сам си бие шамари и се ядосва още повече...но сам на себе си.

През тази година наблюдавах и констатирах войната около себе си.

Война на статуквото.

Война срещу статуквото.

Война на уплашените.

Война на глупавите.

Война на умните.

Знаете ли, наблюдавах всичките тези войни и броях труповете.

Нали Сун Дзъ беше казал, че ако си гледал достатъчно реката, накрая ще видиш в нея труповете на своите противници.

Наблюдавах реката.

Тя не бе река, а една вада, в която плуваха не трупове, а различни остатъци от различни домашни боклуци.

Опаковка от салам.

Празна бутилка от Фанта лимон.

Празна опаковка от бетаблокер.

Скъсана обувка 45 номер.

Знаете ли...

От гледане в тази река, в търсене на своето състояние „дзен“ разбрах едно – човек се ражда гол...и умира тъп...след като е изял определено количество салам, кашкавал и майонеза „Краси“.

През тази година, скъпи мои приятели, аз разбрах за себе си едно – думите ми ставаха все по-безсилни, мислите ми – все по-ненужни, идеите ми – все по-нелепи и смешни.

През тази година изписах километри текстове.

И тези, които бяха наистина добри не четеше никой.

А тези, които бяха наистина слаби биваха четени от огромно количество хора.

През тази година отново бях на площада, за да бъда очите и ушите ви по време на част от протестите.

А после представители на същите протести за пореден път ме нарекоха „боклук“, „овца“, „комунист“, „гербаджия“, „дебелак, заплашен от COVID” и какво ли още не.

През тази година опитах да помогна на културната гилдия, която възприе опитите ми за помощ с присмех и неприязън.

През тази година разбрах, че съм какво ли не – от предател до лелка в климактериум.

Опитах се да отмина всичко това с мълчание. Не успях навсякъде.

Но в едно успях – не паднах на нивото на доста хора, които ме сочеха с пръст, сипейки какви ли не лъжи и нелепости по мой адрес.

През тази година, скъпи мои приятели се случи нещо наистина гадно.

Видяхме смъртта зад ъгъла.

Видяхме великия системен администратор, застанал наоколо с вездесъщото си устройство в ръка, който отмяташе – „този продължава да е единица, а този – този вече е нула“.

Видяхме всичко това, но опасността не ни сплоти.

Не ни направи задружни.

Не ни накара да пренебрегнем тая малоумна гордост и самовлюбеност.

Не, опасността ни върна назад във времето. В онова време, в което на площада са горили вещици.

Знаете ли...

С нищо не сме се променили от 1127 година насам...Освен, че днес всички имаме смартфони, с които да снимаме как разпъваме на кръст някого и да го постнем в социалните мрежи.

Тази вечер е Бъдни вечер.

Ще хапнем питка.

Ще видим в кой ще се падне паричката.

Ще отпием глътка греяна ракия, ще боцнем туршийка и..ще гледаме отново „Сам в къщи“.

На Бъдни вечер всички ставаме по-добри. Или поне така би трябвало...

На днешната Бъдни вечер през 2020 аз ще бъда в компанията на семейството си. 2020 беше тест за всяко едно семейство. Всички ние изведнъж се оказахме затворени. И трябваше да се научим да живеем отново с близките си хора.

Честита ви Коледа, скъпи мои фейсбук приятели.

Знам, че мнозина от вас не могат да ме понасят.

Знам, че мнозина от вас съм наскърбил с нещо през последната година.

Знам, че думите ми все по-малко имат смисъл.

И въпреки всичко днес, в този момент, в този час ви изпращам своите прегръдки.

Горе главите!

Ако наоколо е тъмно, извадете светлинката, забутана някъде дълбоко в душите ви.

Тя ще ви свети в тъмното.

Войната свърши!

А с нея и нуждата от изкопаеми като мен, които пишат, без от това да има какъвто и да е смисъл

Честита Коледа!!!

И сипете по ракия.

Прегръщам ви!!!

*От фейсбук