Заедно с баварския премиер той разработва секретна програма за един много по-различен преход

Година и половина преди да падне от власт, Тодор Живков и министър Стоян Овчаров са разработвали секретен план как България с ударни реформи и инвестиции да изпревари останалите страни от Източна Европа.

Перестройката

е в ход, но Живков търси вариант, при който да запази властта си, а икономиката плавно да мине на пазарни релси. За целта министърът предлага да подготви програма за приватизация, като по доклада му за преустройството на икономиката има дори решение на Министерския съвет.

Преди това обаче Живков дълго се колебае. Очевидно е, че ако той не подкрепи подобна идея, тя няма шанс.

"Въпросът е да бъде убеден", обясни пред "168 часа" човек, запознат с дилемата тогава.

По различни канали информация за подготвяните реформи стига до съветските наместници у нас. Затова те съобщават в Москва: "Живков

иска да въвежда капитализъм

в България!"

Паралелно с това в партията се активизират сили, които са против подобни идеи.

Това обаче съвсем не е единственото прегрешение на Живков пред Кремъл. Заедно с приятеля си баварския премиер Франц Йозеф Щраус той подготвя план, с който Германия, а не СССР ще дирижира прехода у нас.

Живков и Щраус се договарят за огромен пакет немски инвестиции в България - те ще влязат в страната по линия на съвместни предприятия, но и по линия на предстоящата приватизация.

Мащабът на планираните вложения е умопомрачителен - според очевидци те могат да достигнат няколко милиарда марки.

"Канцлерът Хелмут Кол бе дал указания на Министерството на финансите да започнат разговори с нас - обясни участник в преговорите. - Във връзка с този план

имахме три срещи

Целта бе да уточним какво точно как да се направи, за да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко бе измислено до последния детайл, но 10 ноември 1989 г. промени всичко."

За обещаващата идея на Живков и Щраус свидетелстват няколко случки.

Първата е, че генсекът се договаря с баварския премиер да се създадат българо-немски джойнтвенчъри.

На среща с немските индустриалци Живков произнася такава реч, че преводачката на няколко пъти се обръща към наш министър, за да го пита дали да продължи да превежда едно към едно думите на Първия.

Той кимва

"Абе, ние отгоре пишем социализъм, като лозунг - смее се Живков пред немския бизнес. - Обаче отдолу си е жив капитализъм." Думите му са по повод на току-що въведения Указ 56, с който на колективите се дава свобода сами да управляват предприятията си.

В края на изявлението си пред немските индустриалци Живков завършва с още по-шокиращите думи, че българите при всички случаи ще предпочетат немски стоки и продукти.

"Имаше готовност от страна на баварски компании да създават смесени дружества с наши фирми - разказа пред "168 часа" преводачът на Живков Тошко Тошков. - Конкретни разговори се водеха за съвместно предприятие с един от големите производители на колбаси в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов. Идеята беше баварски компании

да създадат смесени предприятия

у нас. В мое присъствие Живков не е поставял въпрос пред Щраус за заеми. Двамата си имаха пълно доверие, а и докато Щраус бе жив, България бе в добро финансово състояние. До началото на 1988 г. всички искаха да ни дават заеми, защото ние си покривахме всички дългове. Западът, Германия нямаха никакви притеснения да ни дават кредити, но в началото на 1988 г. ситуацията се промени." Причината е, че Горбачов отказва да работи с Живков и поетапно всички, които преди са искали да ни предоставят кредити, вече отказват.

Паралелно с това Горбачов реализира плана си да "доведе до крах социализма", както ще признае години по-късно. От началото на мандата си през 1985 г. той поръчва на България различни стоки, най-вече от военнопромишления комплекс, които впоследствие отказва да плати. Това е неговият опит да накаже страната, която при предишните ръководства е ползвала СССР като суровинен придатък и е "живяла над своите възможности".

Освен това Горбачов е още по-ядосан на Живков заради приятелството му с Щраус, когото той не понася. Това е човекът, който още от 50-те години като военен министър опитва да разположи ядрени оръжия на територията на Германия. Като премиер на Бавария Щраус е последователен, а Горбачов не иска СССР да е враг. Напротив, съветският лидер държи на всяка цена той да оглави промените и всичко в Източна Европа да става така, както той каже.

Живков е наясно, че не може да работи с Горбачов и търси друг план за спасение на личната си власт и на страната. Затова в края на лятото на 1988 г. с Щраус провеждат дискретни разговори в една от ловните хижи в България.

Щраус отново развива концепцията си за Обединени европейски щати. На тази тема той вече е издал книга

"Големият дизайн",

в която е изброил предимствата на идеята си.

"Задълбочени разговори не са водили, но и Живков поддържаше тази теза", казва пред "168 часа" преводачът Тошков. Той е бил единственият очевидец на тази среща, тъй като и Живков, и баварският премиер са му имали пълно доверие.

"Когато Щраус говореше за обединяване на европейските страни и

сближаването им, между него и Живков имаше взаимно разбиране", уточнява Тошков. Според него баварският премиер смятал, че България има водещо място в този проект като една от най-стабилните социалистически страни.

Това се потвърждава и от Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който тогава е бил в делегацията на премиера.

Според него в последния разговор в края на лятото на 1988 г. Щраус казал на Живков, че комунизмът не може да се реформира, че единствено смяната на системата ще отвори нови пътища към бъдещето.

Неочаквано за всички Живков потвърдил, че събеседникът му е напълно прав. Веднага след това той попитал какво трябва да направи България, за да стане член на ЕС. Според Ротенпилер Щраус първоначално помислил, че става дума за грешка в превода и попитал какво има предвид, а Живков отговорил с категоричен тон, че

България трябва да стане член на ЕС

След което двамата започват да обсъждат концепции как може да стане това.

Първата стъпка е Щраус в своето изказване на международен форум у нас да очертае потенциалните възможности и конкретни направления, по които Изтокът и Западът да се обединят в едно цяло. Нещо немислимо дотогава за яростен антикомунист.

На въпрос на "168 часа" каква би била съдбата на България, ако планът на Живков и Щраус се бе реализирал, човек от обкръжението им бе категоричен: "Щяхме да изпреварим всички останали в ЕС, приватизацията и

реформите

щяха да започнат по-рано, икономиката работеше, предприятията имаха своите пазари и нямаше да се продадат на безценица. Германия планираше огромни инвестиции у нас и преходът щеше да протече по съвсем друг начин."

Горбачов обаче има друг план - крах на социализма, който България преживя по особено болезнен начин.