По време на испанския грип на жителите на Охайо не е разрешено да напускат домовете си

През 1644 г. Великобритания със закон отменя Рождество

На 21 декември 1918 г. местният вестник в Охайо публикува предупреждението на здравния комисар: "В ход е продължителна грипна епидемия. Пазате се!”.

Всички жители са призовани да се въздържат не само от прегръдки и целувки, но и от всякакви събирания по празниците.

“Ще покажете любовта си към баща си и майка си, към брат си, сестра си и останалите си близки най-добре, като останете в домовете си, вместо да правите ежегодните коледни посещения, семейни срещи и партита. Не излизайте, само така ще оцелеем”, казва комисарят.

Коледата на 2020 г. не е единствената в историята, която милиони хора ще определят като “провалена” заради това, че са далеч от близките си. Традиционно семейният празник преминава под знака на безпрецедентни мерки за физическа и социална дистанция по всички краища на света.

И все пак историята помни и

по-тъжни Коледи

В началото на века пандемията с испанския грип вече е достигнала своя връх в САЩ през есента на 1918 г. като част от втората вълна на бързо разпространяващия се вирус. Смъртните случаи вече са 675 хил. души и правителството е изчерпало всичките си решения за справяне с кризата.

“Сан Франциско прие сериозни мерки още през есента - описва ситуацията писателят Кенет С. Дейвис в книгата си “История на пандемията и Първата световна война”. - След като случаите рязко нараснаха в средата на октомври, градът се заключи сурово; мерките действаха, за да се ограничи грипът, а месец по-късно градът отвори отново и отмени изискването да се носи маска дори на открито. Но болестта все още не си беше тръгнала от града. Преди Рождество Христово случаите отново бяха във възход. Сан Франциско искаше отново да въведе правилото за носене на маска извън дома, но хората се съпротивляваха.”

Ситуацията много прилича на сегашната. Според Дейвис имало хора, които не одобрявали носенето на маски, защото смятали, че правата им са нарушени. Някои християнски учени се позовавали на религиозни доводи. Трети протестирали, защото смятали, че маските са прекалено голям проблем. По това време всеки сам си ги правел от няколко слоя тензух и ежедневно трябвало да се варят десет минути, за да може да се носят отново.

Историкът Лендъл Калдър, автор на “Финансиране на американската мечта: културна история на потребителския кредит”, твърди, че днес не само дебатът за маските изглежда до болка познат. На някои места в началото на века

жителите се оплаквали, че се затварят църкви,

но се оставят отворени салоните за тържества. И тогава преди Коледа имало масово щурмуване на магазини и струпвания на хора във всички търговски обекти. По това време все още не били измислени черните петъци, но търговците добре осъзнавали, че ако направят силен оборот при празничните пазарувания, той ще ги задържи задълго на повърхността и ще ги отдалечи от фалита.

“Имаше много реклама във всички местни канали за информация, за да накарат хората да дойдат да пазаруват - описва ситуацията Калдър. - Призоваваха хората да дойдат по-рано, защото стоката може да свърши. Те бяха твърдо против носенето на маски в магазините. Смятаха това за плашещо и отблъскващо.”

Въпреки тези настроения директорът на Центъра за история на медицината към Медицинския факултет в Мичиган Хауърд Маркел казва, че въпросът как хората да се предпазят от грипа тогава не е бил така политизиран, както сега става с мерките срещу COVID.

“Повечето хора тогава ги приемат, защото

имаха по-голяма вяра в своите държавни служители

и по-голяма вяра в медицината, въпреки че тя беше много по-елементарна от днешната”, отбелязва ученият.

Според него в началото на ХХ век епидемичните болести са били до болка познати. Семействата, загубили дете от дифтерия, или с близък, страдащ от полиомиелит, обикновено са готови да се съобразят с ограниченията. Въпреки това забраната за Коледа е нещо, което се приема болезнено и тогава, и сега.

“Когато четете дневниците на хората, разбирате, че те са уморени - отбелязва Маркел. - Те оплакват загубата на традиционните начини за честване на празниците и искат да се видят с роднините си. Да празнуваш Коледа, означава да празнуваш това, че ти и твоите близки сте добре. Когато ти отнемат тази свобода, ти губиш собствените си опори.”

В същото време

американците копнеят да се веселят

заедно по време на празниците през 1918 г. и по други причини, които нямат нищо общо с Коледа. След 11 ноември десетки хиляди млади мъже започват да се връщат от бойните полета на Европа след края на Първата световна война.

"Много хора имаха усещането, че току-що са преминали през една от най-забележителните години в историята - разказва Маркел. - За семействата на над 100 000 мъже, загинали по време на войната или починали от грипа, това бе мрачна Коледа. За други тя бе облекчение - кръвопролитието свърши въпреки факта, че заради забраните и вируса много войници не можеха да се приберат по домовете си точно за Коледа”, разказва ученият Маркел.

Освен Коледата на 1918 г. историята помни и други, белязани от болести или войни. Въпреки това празникът при всички тях си остава символ на надеждата, че всяко начало си има и край.

По-възрастните граждани на бившата Федерална република Германия едва ли някога ще забравят зимата на 1969-1970 г. По това време в страната върлува т.нар. хонконгски грип, за който няма точни статистически данни. Предполага се, че само

във ФРГ от него са починали около

40 000 души

Затворени са училища, болниците са препълнени. Правителството обмисля забрана на коледни пазари и всякакви струпвания на хора. В последния момент властите се отказват от тези мерки, защото не искат да “отнемат Коледата на хората”. След това в много исторически документи управляващите са обвинявани в небрежност. Резултатът е, че броят на болните през януари 1970 г. скача двойно.

Това съвсем не е единственото трагично посрещане на Рождество.

“Коледа под огъня”. Така се казва книгата на белгийския писател Кевин Пренгер, в която описва спомените си от “последната Коледа на Втората световна война през 1944 година”: “Измъчени от хаплив студ и нервния звук от експлодиращи бомби, американски войници пееха коледни песни. Те изядоха оскъдните си дажби, копнееха за добре подредени коледни трапезни маси и печена пуйка.

На Източния фронт германските военни се събраха да слушат коледна музика по радиото. След като прочетоха последната поща от Германия, те изтриха сълзите си, мислейки за семействата си у дома. В големите градове в западната част на Холандия, окупирани от германците, цивилни граждани изстъргват и последните парченца храна за коледна вечеря, която не може да уталожи глада им.

Военнопленниците в лагерите по целия свят с нетърпение очакваха коледни колети от дома. Дори в нацистките концентрационни лагери затворниците търсеха надежда в Коледа, въпреки че страданията им продължават неумолимо.

В хиляди

семейства празник

няма и въпреки това в душите им е Коледа. Семейният празник остава “фарът на надеждата” на западната цивилизация, че нищо не е по-голямо от вярата на човека.”

Но в историята има години, когато светлият празник не само е бил провалян, а дори е бил и забраняван.

През 1644 г. в Англия празнуването на Рождество Христово официално е прекратено със закон. Парламентът предприема радикален поход срещу Коледа, като го заменя с ден на пост, който се смята за част от пуританската доктрина на поклонението. Денят е обявен за работен, а размяната на подаръци - заклеймена като езически обичай. Група пуритани предлагат тази практика да се въведе и в Бостън, като празнуването е забранено за период от цели 22 години между 1659 и 1681 година.

Дори когато ограниченията падат, трябва да минат много години, преди хората отново да започнат да празнуват тези светли празници. Но след това повече никой в световната история не си позволява да посегне на Рождество, което и досега си остава символ на вярата в Бога и по-доброто бъдеще.