Американски и руски медии спорят дали героинята прилича повече на Вера Менчик, или на феномена Боби Фишер

Първата жена, която играе и побеждава в мъжки турнири, умира по време на бомбардировка в Лондон

Има ли истински шахматисти зад образа на момичето гросмайстор Бет Хармън в красиво заснетата история на “Нетфликс” “Дамски гамбит” (Queens Gambit)?

Всъщност Хармън не съществува. Тя е измислената звезда в сериала, създаден по едноименния роман от 1983 г. на Уолтър Тевис.

Образът й обаче заслужава подробно изследване, защото до голяма степен е изграден на базата на различни епизоди от животапоне на двама истински шахматисти. Ето приликите и разликите, а оттук нататък всеки сам може да прецени дали това е така, кога животът на Хармън се доближава до съдбата на гросмайсторите и кога драстично се разминава.

В романа на

Тевис главният

герой е мъж

След излизането на книгата читатели веднага разпознаха, че авторът е описал частично историята на гениалния Боби Фишер.

Един изключителен американски гросмайстор, страдащ от постоянни паранои, преследван от скандали, но непобедим на дъската. Негова е репликата, че няма да играе в мач, защото носът на коня е твърде дълъг. В книгата е описан целият му живот, изпълнен с ексцентричност, лудост, самовлюбеност, арогантност и битки с личните демони.

В разгара на Студената война през 60-те години на миналия век това младо американско шахматно чудо отнема дългогодишния възход на руснаците в играта, а като тийнейджър дори научава руски, за да чете всички статии за своите съперници.

Турнирът между Боби Фишер и Борис Спаски е описан с най-малки подробности в книгата. Наречен е “мачът на века”, а на финала Спаски става от мястото си и се присъединява към тълпата, за да ръкопляска на гениалния шахматист. За зрителите това е

финалният сблъсък между Бет Хармън

и измисления руски шахматист Василий

Боргов.

Когато започват да адаптират сценария на сериала, в “Нетфликс” са наясно, че за да постигнат истински голям успех, е нужно ключово отклонение от книгата. Затова главната героиня трябва да бъде жена. Екипът обаче не иска просто да пресъздаде написаната история, защото по този начин лентата твърде много ще заприлича на биографичен сериал за Боби Фишер. Следователно трябва да е нещо различно, гениално и неописвано досега, но все пак да има реална връзка с историята на шахмата.

Така авторите на филма опитват да преплетат лудостта на Боби Фишер с реалните шахматни победи на Вера Менчик. Самият режисьор на сериала казва, че макар и уникален сам по себе си, образът на героинята няма как да не стъпва здраво върху важни реални събития от играта. Оттогава руските и американските специализирани издания за шах не спират да пишат за приликите между Вера Менчик и екранната Бет Хармън.

Появата на сериала предизвика невиждана полемика и в двете страни. В Русия описват невероятните постижения на шахматистката, като припомнят, че въпреки това

Менчик сякаш нарочно е пренебрегната

в историята на шахмата. Самите руснаци признават, че винаги са се вълнували много повече от постиженията на мъжете, отколкото от забележителната игра на момичето, което се е състезавало наравно с тях още в началото на века.

Менчик е родена през зимата на 1906 г. в Москва.

За разлика от екранната героиня Хармън, която прекарва детството си, живеейки в парк за ремаркета, семейството на Вера е заможно и тя посещава частно училище за момичета.

След това идва Октомврийската революция. “Всичко се промени”, споделя шахматистката.

“По време на Гражданската война живеехме в

режим, който

се отнасяше подозрително

дори към умерено богатите хора - спомня си Менчик. - Мелницата, която притежавахме, бе конфискувана, изгубихме и къщата.”

Поради тази причина момичето е принудено да смени училището си, което става ясно от отговорите й до списание “Шах” през 1943 г.

“През зимата на 1919-1920 г. училището, което посещавах, беше известно време без вода, отопление и електричество, но обучението продължи и ние, учениците, облечени с кожуси, палта и шапки, четяхме под светлината, идваща от няколко запалени свещи.”

За да намери вътрешна утеха и да отвлече вниманието си от неволите, тя се обръща към шаха - игра, на която баща й я научава на 9-годишна възраст. По същото време родителите й се развеждат. Таткото, който е чех, си заминава за Чехословакия, а майка й, тъй като е родена във Великобритания, се завръща на Острова с Вера и сестра й Олга.

Там Менчик не може веднага да проговори на английски и се съсредоточава върху шаха, присъединявайки се към местен клуб. Едва по-късно си дава сметка, че всъщност с играта избягва общуването с останалите деца на нейната възраст. В писмото си до списание “Шах” тя пише: “Често ме питаха какво ме накара да се замисля сериозно за шаха. Изглежда, че атмосферата на тишина и гъст дим от цигари не е подходяща за млада дама. Вярно е! При други житейски обстоятелства не би ми хрумнало да прекарвам времето си по такъв начин, но шахът е тиха игра и следователно най-доброто хоби за човек, който не може да говори правилно езика”.

В сериала е вплетена именно тази нишка -

шахът като спасение от самотата

Още с първите си турнири Вера впечатлява и не след дълго тя вече участва в двубои на национално и международно ниво. Големият успех идва през 1927 г., когато се провежда първото световно първенство по шах за жени и Менчик побеждава. Печелейки с лекота дамските турнири, тя привлича вниманието на съперниците си от силня пол и така става първата жена, която играе в мъжки турнири.

В това отношение първият й наистина сериозен успех идва през 1929 г., когато е на 23 години и надиграва полския гросмайстор Акиба Рубенщайн. Въпреки тази победа все още много топиграчи я пренебрегват. Това обаче не й пречи същата година да се включи в “най-силния шахматен турнир от края на Първата световна война”, както го нарича сп. “Шах”.

На събитието австрийският гросмайстор Алберт Бекер прави всичко възможно, за да я смачка психически, демонстрирайки завидно самочувствие преди двубоя им.

“Господа, имам страхотна идея - казва Бекер на някои приятели преди мача. - Предлагам да се създаде клуб на името на Вера Менчик.

Тези, които успеят да загубят игра от нея,

ще станат пълноправни членове на клуба.” Бекер произнася думите с необходимата ирония, за да уязви конкурентите си и най-вече Вера.

Но в живота има странни и неочаквани обрати След приповдигнатата си реч австриецът става първият член на този клуб, последван от още много-много гросмайстори. Вестниците по цял свят започват да следят нейните двубои.

Играейки в десетки мъжки турнири,

Менчик продължава да побеждава едни от най-добрите играчи в света. Легендарен е мачът й срещу кубинеца Капабланка, който през 1935 г. е третият световен шампион по шахмат. Тя наистина губи, но представянето й е повече от достойно. Именно елементите от този епичен двубой и ходовете й в играта директно са адаптирани в сценария на сериала.

“Менчик постигна нещо, което беше немислимо по онова време - предизвикателство към най-добрите гросмайстори мъже”, пише сайтът Chess.com в статия, посветена на жената, която “е почти забравена днес”.

“Причините за това са, че шахът си остава традиционно мъжка територия. Това обяснява защо сeриал като “Дамски гамбит” има успех - той просто отвежда зрителя в непозната територия”, продължава с анализа си авторитетното шахматно издание.

Смъртта на руската шахматистка е трагична. В разгара на Втората световна война тя участва на турнир в Лондон.

“Това беше елиминационно състезание и тя спечели първите си три мача, класирайки се за полуфиналите - пише нейният биограф Танер в книгата си “Историята на Вера Менчик”. - Следващата й игра трябваше да е на 27 юни.”

На 26 юни 1944 г. нацистите за пореден път бомбардират Лондон. Вера е вкъщи с майка си и сестра си, когато домът им е взривен. И трите жени умират на място.

“Семейството не само беше унищожено - пише Танер, - но и трофеите й.” Вера умира само на 38 години.

Тъй като в сериала умело е застъпено противопоставянето на американската шахматна школа срещу руската, много от зрителите в САЩ смятат, че Бет Хармън е по-скоро прототип на Боби Фишер.

Подобно на Хармън бащата на Фишер не е до него в детството му, а майката е сложна личност, разследвана от ФБР за връзки с комунистите. За разлика от Хармън Фишер не е израснал в сиропиталище, но майка му остава без дом, когато той се ражда, а по-късно се налага да напусне училище, за да се занимава с шах.

Друга прилика между Фишер и Хармън е, че и двамата

печелят титлата

на САЩ като тийнейджъри чудо

По време на възхода си Хармън пътува до Мексико Сити и избухва в сълзи, след като губи от измисления номер 1 на Русия Василий Боргов. През 1960 г., когато е 17-годишен, Фишер заминава за Аржентина, за да завърши на първо място заедно със Спаски, след което се разплаква заради поражението си.

Дори стилът им е подобен. Фишер изминава пътя от скромен тийнейджър до уверен в себе си световен номер едно със склонност към дизайнерски костюми. А на дъската и Фишер, и Хармън предпочитат агресивната сицилианска защита с черните фигури.

Но дори и най-яростните защитници на теорията, че Фишер е трябвало да бъде реалният образ в сериала, не отричат факта, че ако има

жена гросмайстор,

която да се доближава до същността на измислената в сериала шахматистка, това е именно рускинята Вера Менчик.

Разбира се това съвсем не е изчерпателен списък на приликите и разликите между съдбите на Хармън и двамата велики гросмайстори. Оттук нататък обаче всеки сам може да продължи това вълнуващо изследване и да открие нови моменти в живота на реалните шахматисти, наподобяващи този на екранната Бет.