Методите на легендарната треньорка и до днес са причина за скандали

B разгара на пандемията да види татко си?! Месец преди европейското? Това звучи тъпо до идиотизъм. Една видя баща си, четири други и България не видяха златните медали, защото не видяха и европейското.”

С тези тежки думи легендарната треньорка Нешка Робева влезе в пореден конфликт с Илияна Раева преди дни.

Тя обвини федерацията по гимнастика за това, че е допуснала една от състезателките да се срещне с родителите си по време на подготовка и по този начин пренася COVID в залата. В резултат отборът се отказва от участие на европейското първенство в Киев.

Илияна Раева й отговори светкавично. И

острата размяна

на реплики

между двете навлезе в поредната война, която от години разделя златното поколение на художествената гимнастика. А думите на Робева са пример за това, в което отдавна я обвиняват и така и не могат да й простят дори след толкова години нейните момичета от едно време - прекалено суровия й метод на подготовка.

Сложните взаимоотношения на емблематичните състезателки от 80-те години и тяхната треньорка често водят до скандали, а причините се крият още в съвместните им години в залата. Успехите на българските грации Илияна Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева са световен феномен по това време. Успехите им обаче струват твърде много лишения и това рефлектира и върху взаимоотношенията им.

След активната им състезателна кариера съдбата им още много пъти се преплита с тази на

“желязната” Нешка

и всеки сблъсък е като лавина от емоции и казани на глас горчиви думи, премълчавани дълго.

След като излизат от залата, повечето се опитват да забравят за гимнастиката поне за известно време. Диляна Георгиева заминава чак за Нова Зеландия, за да заживее спокоен живот далеч от гимнастиката.

“Беше игра на котка и мишка. Сега, като се замисля колко сме били глупави... Нешка ни беше заключила в стаята в Япония, но ние се обадихме на бъдещата олимпийска шампионка Лори Фънк и тя дойде да ни отключи. Избягахме от хотела и обикаляхме подлезите в Токио, за да ядем”, спомня си Диляна след края на кариерата си. Признава, че постоянната война с кантара е оставила сериозен отпечатък в живота й, а ежедневните битки с Нешка на тема дисциплина и диети е нещо, което иска завинаги да забрави.

Анелия Раленкова също бяга от България. Тя се установява в САЩ и работи като треньор. Дава си сметка за това, че трябва да бъде в пъти по-либерална, отколкото са били към нея.

“Налагаше се да бъда по-хуманна от Нешка Робева като треньор. Ако бях като нея, щяха да ме вкарат в затвора.” Според нея в днешни дни е немислимо да се възпитават шампионки, както е било през 80-те години. Самата тя слага край на треньорската си кариера, след като нейна ученичка се отказва два месеца преди голямо състезание.

“По наше време това беше немислимо. Не съществуваше вариант, в който един ден просто не отивам в залата, или пък казвам край.”

Най-яркият представител на бунта срещу непосилния глад

и тренировки на Робева и до днес е Лили Игнатова. Наричана е “сладката грешка на Нешка”, а треньорката признава в една от книгите си, че Лили може да се тръшка, че е уморена, че не може повече, че е гладна, че се отказва, но никога не я е лъгала, за да се измъкне от тренировки, както са правили много други.

“По онова време в моите очи Нешка беше много крайна и жестока. Тежали са ми и голямата отговорност, и строгият режим. Тя ни наказваше, но ако трябва да съм обективна, и ние много й правехме напук. Много! След като веднъж не издържа и ме замери с една чаша... А на чашата пишеше:

The best coach

in the world!

(от англ. - “Най-добрият треньор в света!”). Естествено, аз се дръпнах и чашата се счупи. И казах: Ето, това е краят! Тя не издържа и се втурна да ме гони, обаче аз й избягах. Сега ми е смешно, но тогава си беше страшно. Това си беше борба на характери”, разказва Игнатова в интервю за списание “Ева”.

В годините Лили многократно влиза в конфликт не само с Робева, но и с другите момичета. Не поддържа отношения с останалите, а с Илияна Раева влиза в директен сблъсък, когато и двете вече са от другата страна на залата - в управата на федерацията.

“Искам, но не мога да се разбера с Илияна. Много сме различни. Не сме единомишленици, а така работа не се върши. Гимнастиката няма да има полза от нашите конфликти”, споделя преди време Игнатова. По-късно отношенията им се променят, но за да влязат в нов конфликт - този път и двете срещу Нешка.

Обвиняват я, като използват определението “остаряла и неефективна” за нейната система за подготовка на състезателки. В отговор Нешка ги нарича “некомпетентни, но с високи претенции”, като изтъква как Раева пренася

“кичозния си стил”

в залата. Всъщност отношенията между Илияна и Нешка са толкова сложни, че понякога и двете не знаят как да ги определят. Треньорката е кума на Раева и Наско Сираков и когато са в мир, признават колко са ценни една за друга. След това идва нов скандал. Отношенията им сякаш окончателно се пропукват през 2016 година след инцидента с гимнастичката Цвети Стоянова. Тогава Нешка изрази мнение, че в "българския национален отбор не се прави селекция и така съсипваме много деца".

“Бяха ни разказвали какви ли не чудесии за Нешка Робева. Страхотно взискателна, строга, безкомпромисна. Големите направо гладували, когато качат килограмите. Тренирали, както никой не е тренирал. И въпреки това ние с Анелия треперехме да не би да не ни избере, когато идваше на тренировките ни при Златка Бончева. Тя ни беше казала, че

Нешка ще си избере от нас няколко деца

Само за това говорихме цял месец. Казвахме си — тя сигурно ще иска от нас да тренираме два пъти повече. Това не ни плашеше. Ами ако ни накара да гладуваме? Глупости, тя кара само големите, когато станат дебели.” Това са първите спомени на Илияна Раева за нейната среща с треньорката, която променя живота й, описана в книгата на журналистката Маргарита Рангелова “От Ротердам до Амстердам”.

Тежки са и признанията й затова как много пъти е искала да се откаже. “След европейското първенство си мислех, че ако продължим да тренираме така, от мене нищо няма да остане. Просто ще се свърша. Разбира се, не съм и очаквала, че Нешка ще намали тренировките само защото сме спечелили шест от пет възможни златни медала и още три сребърни.

Боже опази!

Та това няма да е Нешка тогава! Или пък да каже: “Момичета, много сте уморени. Не е зле да си починете пет дни”. Ще си умре от страх, че в тези пет дни другите ще направят кой знае какво или ние съвсем ще отвикнем през това време от тренировките, или — зная ли и аз от колко неща се страхува? Зная само, че адски се притеснява да не би някой да ни изпревари в нещо”, връща се към онези времена Раева.

Най-жестока в тази драматична сага обаче си остава войната между Бианка Панова и Робева.

“Златното момиче” написа книга,

в която разказва за трудностите и тежките непосилни тренировки в спортната си кариера. “В името на голямата цел. Зад кадър” се превърна в кутията на Пандора, която разкри наяве не само неподозирани тайни, но и открити конфликти между състезателките.

“Отборът” съществувал

само на килима,

а извън него - много гняв, самота и дори обиди.

“Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш “златно момиче”. Исках да надзърна зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката...” Това пише Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.

Световната шампионка има известни съмнения дали да опише преживяванията си в книга. “Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора искаха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа”, пише тя.

“Нищо, че тогава спортът бе важен елемент от световната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на приоритета пред другата, натриване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната победа!

И то на всяка цена!

Без подбор на средствата. Водеше се война”, продължава тя.

Според нея борбата е била безпощадна, а натискът е идвал директно от ЦК на БКП.

“Правителството продължаваше да иска и да иска резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, личните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не говорим за вътрешните, междуклубни борби в България, които избухваха непрекъснато и никак не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско участие и не подбираше средствата.” Въпреки че на моменти в своята изповед Бианка оневинява Нешка за повечето й постъпки - смята, че е била жертва на системата, гимнастичката пише жестоки и безпощадни редове за треньорката.

“Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също съчетание без никакъв прогрес. Към 22 часа в залата останах само аз. Продължавах

да се боря

за без грешка

Напредвах бавно и мъчително. В 23 часа солидарните треньорки казаха “лека нощ” на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаря за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно...

Нямаше мърдане

И най-малката неточност объркваше цялото движение. Всеки ден го правех по 100 пъти без грешка отделно от съчетанието си. Но сега, в полунощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта до момента, 68 от които само на обръч, никак не облекчаваха ситуацията”, разказва за случващото се в залата Панова. Тя продължава и с директни нападки към треньорката. Затова колко много ги е измъчвала, как не им е позволявала да се хранят с дни. Държала ги е далеч от семействата им и никога не е проявявала съчувствие. Твърди, че дори правели медитация, изричайки хвалебствени думи за нея.

“Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко само за мое добро. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде чудесен тренировъчен ден!” Боже, боже... представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната сутрин, треперещи от студ, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с омраза и ирония тези думи.”

За Нешка думите на Панова са сериозен шок.

“Вечно правя една и съща грешка - допускам състезателките до себе си. Обичам ги и решавам, че те няма начин да не го почувстват. Да, ама не. И сега някои от тях продължават да повтарят как съм ги мразила?!”, реагира Робева. По-късно самата тя прави някои признания за темата диети.

“Аз гладувах, а те качваха килограми сигурно защото въздухът на “Герена” е изключително хранителен?! Веднъж в стаята на една от гимнастичките, която се кълнеше, че нищо, ама съвсем нищо не яде, намерих буркани с “Нутела”. Толкова се ядосах, че ги разбих в стената! А тя, ревейки, повтаряше: “Ще ям, ще ям, обувките си ще ям и пак ще ям...”

В книгата си Маргарита Рангелова, която години следи именно това поколение гимнастички, описва как за Нешка лишаването от храна винаги е значело само едно - крачка към успеха.

“Тя наистина вярва в това... никога не го е приемала за нещо лошо. Спомням си, че на връщане от един турнир, когато по някакво чудо беше доволна от играта и на трите, пак се беше намерило какво да й развали настроението.

“Можеш ли да си представиш какво направи Илияна по време на това пътуване?” Не мога да си представя, че Илияна може да направи нещо кой знае колко ужасно, но не искам да се намесвам с никакви предварителни коментари. Чакам да чуя

“страшната новина”

“Сядам в самолета — казва Нешка — нарочно пред всички. Уморена съм. Не искам да виждам никого, не искам да мисля за нищо. И какво мислиш — Илияна, като ми вижда гърба, си купува два шоколада и две коли и ги изяжда и изпива! Ти наистина не разбираш колко голям проблем е това.”