l Лошият е Зоран Заев да пропусне сега момента за сделка с Бойко Борисов - догодина ще е по-трудно*

l Когато бях избран за президент, медии в Скопие написаха, че българите са избрали македонец за държавен глава

Много добре помня тъмните години на режима на Груевски, затова за мен премиерът Заев е светлина в тунела и надежда за по-добро бъдеще и му пожелавам успех. Но зад всеки успех стои правилният план и подход как да успееш.

Преди 25 г. политическото ръководство в Скопие

възприе грешен

подход, като реши

да се конфронтира

с Гърция

В резултат на това през 1995 г. Гърция представи пред ООН временното наименование БЮРМ и остави тази държава далече от интеграция в ЕС и НАТО в продължение на 23 г. Това беше историческа грешка на ръководството в Скопие, тъй като те избраха да се конфронтират с държава-членка на ЕС/НАТО, забравяйки, че основополагащите принципи на тези велики организации са точно обратните - консенсус, компромис, добросъседски отношения, поуки от историята. Ако тогава в Скопие бяха избрали компромиса и бяха си сътрудничили с Гърция, Република Северна Македония щеше да се присъедини към ЕС заедно с България, Румъния или Хърватия, ако не и по-рано.

Днес лидерите на Република Северна Македония са изправени пред същата дилема - да се конфронтират или да си сътрудничат с България, друга държава-членка на ЕС/НАТО. Голямата драма на правителството на Република Северна Македония не е България, а първо - наследството и идеологията на комунистическия диктатор Тито,

подкрепена

от силно сърбо-

руско влияние

и второ - идеята за „Велика Албания”, която е фиксирана в съзнанието на албанците в Северна Македония. Второто е наистина големият проблем и той може да бъде разрешен само ако Република Северна Македония и Албания преговарят и се присъединят към ЕС заедно.

Но Албания днес е по-напреднала и работи усилено, за да се подготви за започване на преговорите. Албания осъди комунистическия режим, отвори архивите на комунистическите тайни служби, промени учебниците според неманипулираната история за комунистическата диктатура, докато в Република Северна Македония, в Сърбия и в Русия Тито и Сталин са приветствани като герои и архивите на комунистическите тайни служби остават недокоснати, както и учебниците.

В Албания проведоха справедливо национално преброяване на населението и в резултат гарантираха съществуването и правата на различните малцинства, включително и на българско малцинство. В Република Северна Македония все още нямаме справедливо национално преброяване на населението по отношение на всички етнически малцинства. Република Северна Македония продължава да отрича, че има граждани с български етнически произход, противно на

факта, че повече

от 100 хил.

граждани на

Република

Северна

Македония

притежават

български

паспорти,

след като са доказали своя български произход.

Ръководството в Скопие не трябва да очаква, че под международен натиск България ще се откаже от богатата си история. Не е добър план премиерът Заев да продължи да настоява за македонско малцинство в България, най-малкото защото такова никога не е съществувало. В Скопие са ядосани, че България няма да признае тяхната идентичност и език. Това не е вярно. България декларира, че приема статуквото, каквото е днес, че хората от Република Северна Македония могат да наричат своя език и националната си идентичност както искат и е тяхно право да го направят.

От другата страна на границата,

в София

сме дълбоко

разочаровани

от Скопие

и с основателна причина. Договорът за добросъседски отношения не дава очакваните резултати изцяло поради действия и бездействия на Скопие. Няма промяна в подхода към историята, няма промяна в учебниците, речта на омразата срещу България и дискриминацията срещу граждани на Република Северна Македония с български произход е навсякъде и може да се види и днес. Общественият образ, внимателно проектиран от времето на Тито, е: “българите са татари, фашисти и окупатори”, което е всичко останало, но не и добър съсед и доверен приятел и съюзник. Българското общество е силно разстроено от продължаващите опити на правителството на Република Северна Македония да финансира и подкрепя кампания, датираща от времето на Тито, насочена към налагането на изкуствено “македонско малцинство” в България, което исторически никога не е съществувало.

Това, което България иска, се основава изцяло на европейските ценности и принципи и по никакъв начин не им противоречи. Българската позиция се подкрепя от всички политически партии, правителството, президента и народа на България. България иска Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Северна Македония и България наистина да започне да работи и да донесе резултати. България е обезпокоена, че Декларацията за добросъседски отношения, подписана през 1999 г.,

беше

едностранно

нарязана на

парчета от

режима на

Груевски

и въобще не проработи. България е притеснена от хилядите истории на граждани на Република Северна Македония, които през десетилетията са преследвани, изхвърляни от работа и дискриминирани заради българския си произход. Няма начин българското общество да се съгласи с факта, че половината от царете и националните му герои са обявени за “македонски”. В деня, в който бях избран за президент на България, всички големи медии в Скопие

написаха, че

българите са

избрали

македонец

за президент

В честен разговор с президента на Македония Георге Иванов бях шокиран, когато разбрах, че той наистина вярва, че дядо ми е македонец. Той ме обвини, че съм забравил наследството на моите деди, които той откровено вярваше, че са “македонци”. Трудно е да се разбере такова ирационално поведение, но лично съм свидетел на това.

И така стигаме до

добрия и лошия

сценарий

в отношенията между двете държави.

Лошият сценарий е, ако ръководството в Скопие реши, че печелившата стратегия е да продължи да се представя като жертва на Гърция в миналото и на България днес. Те ще организират кампании, ще лобират, както го правят през последните 30 г., но

ще загубят ценно

време за

необходимите

дълбоки

реформи

Статуквото ще работи само за Сърбия и Русия, които продължават да насаждат антибългарски настроения и очертават разделителни линии в Република Северна Македония. За разлика от Скопие, Тирана ще продължи с програмата си за реформи. Ако Република Северна Македония се забави твърде много в сравнение с Албания в процеса на интеграция към ЕС, това може да предизвика голям проблем, който дори може да постави под въпрос териториалната ѝ цялост, което ще бъде недопустимо за демократичния свят. Ако премиерът Заев пропусне момента на сключване на сделка с премиера Борисов сега, следващата година ще бъде по-трудна, защото

има вероятност

в България

да има ново

правителство

от леви и десни

популисти

като Нинова, Слави Трифонов, Мая Манолова и други под шапката на президента популист Радев, който вече публично призова процесът на интеграция в ЕС на Република Северна Македония да бъде спрян, докато не бъде постигнато ясно обвързващо двустранно споразумение между България и Република Северна Македония за изчистване на всички двустранни въпроси.

Добрият сценарий е премиерът Заев да започне дълбоки реформи, въвеждайки европейски ценности и принципи навсякъде - в политиката на страната, в институциите, в учебниците, в тайните служби, в обществото, в подхода към историята.

След като Република Северна Македония иска да се присъедини към ЕС, тя трябва сега да даде път на върховенството на закона, вкл. договора с България, на свързаността, вкл. коридор 8, на човешките права и правата на малцинствата, вкл. на гражданите на Република Северна Македония с български произход. Истината за историята, а не манипулираната история е здравата основа за възпитанието на следващите поколения граждани на Република Северна Македония и трябва да влезе в техните учебници скоро, ако не веднага.

Добро начало ще бъде, ако премиерът Заев и премиерът Борисов продължат да си говорят, да преговарят и да правят компромиси. Заев трябва да покаже добра воля, като ликвидира изкуствения въпрос за “македонското малцинство” в България. Премиерът Борисов трябва да приеме статуквото, каквото е в Република Северна Македония днес.

Комисията по

история може да

бъде разширена

с уважавани

историци

от Европа,

за да започне бързо да дава обективни резултати. Премиерът Заев трябва да започне дълбоки реформи, включително смяна на учебници, отваряне на архивите на комунистическите тайни служби, организиране на честно национално преброяване на населението, което да покаже реалността относно различните религиозни и малцинствени групи и да гарантира техните права. Ако Република Северна Македония даде гаранции и ясен ангажимент за това, приемайки предложената от българското правителство в диалог с немското председателство на ЕС преговорна рамка, вратата за започване на преговори за членство в ЕС може да се отвори още през декември.

Като държавен глава още през 2012 г. обявих нов подход в отношенията ни с тогава БЮРМ, а именно

не романтичен,

а прагматичен

На среща в моя кабинет с комисаря по разширяването на ЕС Щефан Фюле много ясно заявих, че България не може да даде безусловно на Македония сертификат по пътя ѝ към ЕС и че е време управляващите в Скопие да спрат с антибългарското говорене, с подменянето на историческите факти и да заложат на добросъседските отношения. През годините на моя мандат систематично съм обяснявал на европейските и световните лидери проблема между София и Скопие, така че днес никой в Брюксел и в европейските столици не може да бъде изненадан.

Народът на Република Северна Македония има запазеното си място в ЕС, но не и идеологията и наследството на Тито и Сталин, нито речта на омразата, нито историческите манипулации. Това е млада държава и млада нация. Всички им желаем добро, но трябва да си напишат домашното, да гарантират, че европейските ценности, а не вредни идеологии от миналото ще проправят пътя към европейската интеграция. Надявам се, че премиерът Заев ще избере правилния план (членство в ЕС) и правилния подход (сътрудничество, постигане на консенсус, върховенство на закона, историческо помирение, добросъседски отношения, свързаност), за да успее.

Необходими са политическа коректност, базирана на европейските ценности и дълбоки реформи. София трябва да разбере, че позитивните резултати няма да дойдат сега и веднага, но

ако получи

съответните

гаранции, ще

трябва да

даде шанс

Защото е вярно и обратното - ако Република Северна Македония бъде спряна или се забави драстично по пътя на европейската интеграция, това обслужва изцяло интересите на Сърбия, Русия, Турция и други и рискува крехката стабилност на Западните Балкани. С това България рискува да бъде неразбрана на ниво ЕС и НАТО, да се окаже отново на грешната страна на геополитическата шахматна дъска с тежки последици за нас.

България има стратегически интерес от мир и стабилност около границите си, включително с Република Северна Македония. Това може да се постигне единствено и само, ако Република Северна Македония напълно се интегрира в ЕС и НАТО. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

Нека не забравяме, че България беше много по-малко подготвена за старт на преговорите, когато ни отвориха вратата през 1999 г., отколкото Република Северна Македония е сега, най-малкото защото тя вече е член на НАТО. На нас тогава ни дадоха шанс и това беше изцяло геополитическо решение, като си затвориха очите за много повече несъвършенства, които България имаше към датата на начало на преговорите, отколкото Република Северна Македония днес.

Отношенията между София и Скопие спешно трябва да деескалират, като се направи решителен опит и на двете страни,

с

посредничеството

на немското

председателство

да се вдигне

ветото,

като се дадат съответните гаранции за това.

Намираме се в исторически момент. България носи своята голяма отговорност за случващото се в региона. Решенията, които ще се вземат следващата седмица в София, Скопие, Берлин и Брюксел, със сигурност ще променят посоката на развитие. Надявам се да е за добро. Желая успех.

* Заглавията са на редакцията.

Приятелите на Македония са в т. нар. Охридски клуб

Росен Плевнелиев е член на т. нар. Охридски клуб. В него са искрените приятели на Македония.

Това е неформална организация на влиятелни световни политици, които симпатизират на нашите братя от Северозападна Македония и искат те да имат светло бъдеще в семейството на цивилизованите народи.

В Охридския клуб са бившият председател на НАТО лорд Джордж Робъртсън, председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, бившият шведски премиер Карл Билт, вероятно най-влиятелният европейски политик.

Целта на този клуб е една: включването на Македония в НАТО и ЕС. Като се помага за изглаждането на противоречията със съседите, чрез приемане на европейските ценности и честен подход към миналото.

Ако в близко бъдеще има голям напредък в преговорите с РС Македония, това ще е резултат на тихата дейност на този клуб.