Можем ли да работим в тих режим, на неправителствено ниво, питат руснаците държавния секретар на САЩ

Те привличат топучени от Изтока и Запада, а един от тях е поканен в  Римския клуб 

Брежнев и обкръжението му опитвали да пречат, но групата на Косигин ги заобикаляла и действала по договорения план

Какво може да обедини британската кралица, Кралското общество, съветския премиер и истински реформатор Алексей Косигин, изключителния дипломат Хенри Кисинджър и американските президенти Джон Кенеди и Линдън Джонсън? 

Желанието да се прекрати Студената война и да започне да се изгражда нов мирен и предвидим свят. За тези политици е очевидно, че тази задача не е по силите на отделните правителства и затова я поверяват на най-изявените учени от двете страни на океана. С тази цел те решават да ги съберат на едно място, създавайки Международния институт за системен анализ в двореца Лаксенбург във Виена. Идеята е там да обсъждат общи проекти, да се срещат спокойно, да говорят и така през трансфера на знания и технологии един ден да се стигне до промени, които

да обединят

Изтока и Запада

От българска страна първият назначен там е най-младият министър и вицепремиер в правителството на Тодор Живков проф. Стоян Марков. Още тогава той се занимава със суперкомпютри, а днес е сред архитектите на един от най-мощните европейски суперкомпютри и е един от 12-те членове на EuroHPC JU Infrastructure Advisory Group (INFRAG). Председател е и на управителния съвет на Националния център по суперкомпютърни приложения. Марков участва и в създаването на най-голямата и иновативна слънчева електроцентрала в Мароко, чиято мощност е равносилна на атомен реактор като този в Белене. През 70-те и 80-те години в Института са привлечени учени от неговия ранг, като целта е постепенно

да се прехвърлят мостове

между Изтока и Запада.

Там работят хора като съветския академик Виктор Глушков, създал първия персонален компютър в СССР, автор на много открития в кибернетиката. Занимава се с алгоритми, с цифрови изчислителни машини. Неслучайно от енциклопедия "Британика" тогава му поръчват именно той да напише частта за кибернетиката. А през 70-те години генералният секретар на ООН го кани за съветник в тази област.

Всъщност за истински вдъхновител и създател на института се смята съветският философ Джермен Гвишиани. Той е член на Римския клуб, а заедно с лорд С. Цукерман и Макджордж Бънди организират учредяването на Международния институт за приложен системен анализ IIASA, а Гвишиани оглавява Научния съвет.

Самият Гвишиани кани там внука на бившия съветски лидер Никита Хрушчов. Вероятно защото Косигин е бил премиер и при него и го познава.

Сестрата на Джермен Гвишиани пък се омъжва за Евгений Примаков, който е сред най-добрите познавачи на съветско-американските отношения. Неговият талант на разузнавач и дипломат също е забелязан от Института. Неслучайно след промените той ще оглави външното разузнаване на Русия, а между 1996 и 1998 г. ще е премиер при президента Борис Елцин. След това той ще продължи да е сред водещите дипломати на Русия.

Съпругата на Гвишиани е дъщерята на премиера Косигин - Людмила. Всъщност тя организира срещата на баща си с британската кралица Елизабет II и президента Линдън Джонсън в Гласбъро, за да договорят подробностите около Института. Така

тандемът

Гвишиани-Косигин стават важно звено в трансфера на знания между Изтока и Запада.

Тук става още по-интересно. Семейство Гвишиани се мести в кооперацията в Москва, в която живее Косигин. Построена през 1969 г., сградата е с нестандартен дизайн, широки балкони, нетипични за жилищните блокове от онази епоха. Около нея има хубав парк и в нея са поканени да получат апартаменти президентите на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш и А. П. Александров. Целта е чисто по комшийски Косигин и зет му да са наясно с последните научни открития. В района живеят и семейство Брежневи.

За разлика от много други по онова време, Гвишиани можел да излиза на Запад и при една от командировките си в Лондон се видял със сина на премиера Харолд Уилсън, което поставило основите на едно чудесно приятелство.

Руснакът и премиерът Косигин вярвали, че соцсистемата може да оцелее само ако се модернизира и отвори към Запада. Затова те интензивно изграждат контакти, които впоследствие постепенно водят до катаклизмите през 1989 г.

Косигин се обгражда с изявени учени, защото вярва, че само те могат да проведат интелигентно промените, а Брежнев действа като контра, предпочитайки лоялен политически екип.

Естествено, започва противоборство, защото прогресивните топучени не могат да търпят отчайващата глупост на някои политкомисари.

Някои си позволяват да спират проекти с огромна научна стойност и се налага лично премиерът

Косигин да

се намесва

Защо точно тандемът Косигин-Гвишиани стои зад подобен проект? Причината е, че още от времето на Хрушчов те смятат, че е необходимо да са отворени към Запада, да водят честна външна политика и да имат интензивен обмен на технологии.

Самата ситуация ги прави лидери в този процес още в далечната 1956 г. Тогава Гвишиани е поканен от британското търговско министерство в Лондон, за да договорят бъдещото сътрудничество. На път за там провежда срещи в Париж. През 1958 г. Гвишиани прекарва един месец в Китай. Паралелно с това помага за организирането на Германски индустриален панаир в Москва. Започва контакти и с Италия.

Набрал опит, Гвишиани организира пътуването на Косигин на Ботуша, където предлага три сфери на сътрудничеството - нефт и газ, автомобилна индустрия и персонални компютри. Именно в Италия Гвишиани се среща и с ръководителите на Fiat, Olivetti и Аурелио Печеи, който не след дълго ще стане основател и президент на Римския клуб. Всички те помагат да бъде постигнат договор с Fiat за изграждането на фабриката в Толиати на стойност

817 милиона

щатски долара. Огромен успех, като се има предвид, че след Октомврийската революция това е най-голямата сделка между Изтока и Запада.

Освен чисто търговските преговори Гвишиани представлява Съветския съюз в Консултативният комитет на ООН по приложението на науката и технологиите. В тази си роля в Съединените щати Гвишиани се среща с Джером Уиснер, който е научен съветник на президентите

Джон Кенеди и Линдън Джонсън,

вечеря с Хенри Форд и Томас Уотсън от IBM.

Гвишиани е и човекът, който държи личния контакт с президента Линдън Джонсън. Именно той го уверява, че няма да позволи "съветската бюрокрация да погребе" института "Изток-Запад".

По-късно един от основателите му Макджордж Бънди пише на държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър, че „руснаците признават и дори аплодират изграждането на мостове, но сега се стремят да продължат по начини, които ще избегнат даването на политически тон или високо ниво на публичност". Съветите искали да продължат да си сътрудничат със САЩ и Запада, но по „неправителствен“ начин“. Затова молят Вашингтон да минат в тих режим, за да се отстранят политическите усложнения около "тихото неправителствено начинание".

Благодарение на това до 1972 г. американски учени и изследователи многократно идват в Европа и в СССР, за да договорят и уточнят детайлите около общия институт.

В създаването му активна роля имат британският премиер Харолд Уилсън и канцлерът на Западна Германия Вили Брант.

Първата идея е базата да бъде в Прага, но след трагичните събития там през 1968 г. тя отпада.

Дясната ръка на Кисинджър – Бънди, е в непрекъснат контакт с Гвишиани и го уверява, че

руснакът е решителен,

че е загрижен за следващите практически стъпки и създава впечатлението, че решението вече е взето в Москва.

Огромен подвиг, като се има предвид нивото на част от обкръжението на Брежнев. Още повече идеята на Института е Студената война да се преодолее с чисто математически изчисления, с кибернетика и предвиждане на множество ходове напред. Толкова напред, че някои политици така и да не могат да настигнат учените и

мозъците,

които са в дъното на този исторически процес.

През 1978 г. най-цитираният интелектуалец Мишел Фуко развива теорията си за изкуството на управлението, за правителствената рационалност съобразно съответния исторически процес, за рационалния избор и кибернетичното управление на системата.

Фуко говори за историческото развитие

на "изкуството на правителство", включващо умения и възможности, а учените искат да развият "изкуството на системния анализ“.

На Запад виждат, че КГБ има уникална компютърна система за наблюдение, наричат я „социална технология“. Държавното наблюдение и контрол обаче не са единствените приложения. Идеята на Института е да вземе от Изтока и Запада само това, което наистина работи, и да даде инструментариум на правителствата от двете страни на Желязната завеса.

Идеята на мозъчния тръст е да се въведе системно-кибернетичното управление, което да се противопостави на властващото и до днес управление с числа, което създава

измамното усещане,

че човек все по-добре опознава света и може да го контролира. Идеята на института е да се конструират, сглобят и мобилизират връзките между технологии, хора и организации от Изтока и Запада. В това "сглобяване" по време на Студената война трябва да се преплетат и стабилизират концепции, езици, технологии, практики и организации, които да формират ситуация, която ще доведе до конкретно действие. В случая взаимодействие между двете системи и преодоляване на различията.

Разбира се, в СССР и на Запад тръгват съмнения в определени кръгове, че това прагматично вземане на най-добрите за планетата решения може да им отнеме контрола да ги налагат.

Битките се водят с променлив успех, но покрай програмите за сътрудничество в науката започват да се подготвят и новите социални промени. Така през науката се изграждат институции, норми, конвенции и политики, които един ден ще доведат до промени и един по-мирен свят.