Младенов плашил пленума с ДС, Марков го пратил да си чете писмото, той се троснал и не го прочел

Развеселен Луканов питал защо Младенов е скастрен  

Промяната е подготвена още през 70-те от президента на САЩ Джонсън, съветския премиер Косигин и британската кралица

В един институт те събират топучени от Изтока и Запада, сред тях Евгений Примаков и Хенри Кисинджър

Kакво си спомня за 10 ноември бившият вицепремиер Стоян Марков?

За разлика от останалите в обкръжението на Живков, той е по-различен и нестандартен. Бившият Първи забелязва таланта му на изключителен учен и мениджър в науката, когато е съвсем млад. Когато Марков е на 33 години, Тодор Живков го издига за първи зам.- министър на съобщенията с ранг министър, след това става министър на изследванията и технологиите, а

на 43 години вече е първи вицепремиер

Малко преди 10 ноември 1989 г. Марков, както и Огнян Дойнов са в немилост и вече не са членове на Политбюро (Марков е кандидат-член до декември 1988 г.), а само членове на Централния комитет на партията.

Днес Марков продължава да се занимава с компютри и наука. Той бе сред архитектите на един от най-мощните европейски суперкомпютри и е един от 12-те членове на EuroHPC JU Infrastructure Advisory Group (INFRAG). Председател е и на управителния съвет на Националния център по суперкомпютърни приложения. Марков участва и в създаването на най-голямата и иновативна слънчева електроцентрала в Мароко, чиято мощност е

равносилна на атомен реактор

като този в Белене.

Ето какво си спомня той за инфарктния пленум на 10 ноември 1989 г.: "Като генерален секретар Живков подаде оставка година преди 10 ноември, като се надяваше, че ще остане поне председател на Държавния съвет - разказа пред "168 часа" Марков - Пет месеца преди 10 ноември 1989 г. с Андрей Луканов заминахме за среща на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Не е вярно, че Луканов там е бягал, че се е крил

заради уж подготвян заговор срещу Живков. Тогава Живков бе сравнително стабилен на поста си. По време на сесията на Съвета Луканов се видя с Горбачов.

Малко след това Младенов се срещна със съветския лидер в Москва. На последната среща на социалистическите лидери в Букурещ Горбачов отказва да се види с Живков, но се среща с Луканов. Знам, че по време на срещата им на кафе Горбачов е казал, че всичко е наред. Тоест, всичко в България ще стане по начина, по който е договорено преди това между Горбачов и Петър Младенов в Москва". Според Марков още в Букурещ става ясно, че Живков няма шанс да остане на власт.

Младенов набира смелост от това уверение и пуска своето прочуто отворено писмо с призив Живков да се оттегли.

Марков усеща накъде духа вятърът много преди това, защото преди пленума той се вижда със съветския посланик Виктор Шарапов, с когото сe познават добре.

"Генерал от КГБ, който преди това бе посланик на Съветския съюз в Пекин - усмихва се Марков. - Месец преди пленума той предупреди Живков да си стяга багажа."

Малко преди пленума на 10 ноември на прием в Съветското посолство Шарапов се усамотява с Живков, след което всички забелязват колко умърлушен си тръгва бившият Първи.

"Тодор Живков знаеше всичко, но се надяваше да остане поне председател на Държавния съвет - казва Марков. - За целта Начо Папазов и

съпартизаните му

от отряда "Чавдар"

- Добри Джуров и Димитър Станишев, се срещнаха с него, за да му предадат горе-долу следното послание – най-добре е да се оттегли, за да се стабилизира политическата ситуация в България.

Трябва да предаде властта на Луканов и Младенов, които се ползват с доверие в партията и имат подкрепата на Москва". 

Обещали са да го пазят, че нищо няма да му се случи,

че ще са зад гърба му, защото го уважават.

Дали са били искрени, дали са били част от заговора, не е ясно. Факт е, че след това не без тяхна помощ бившият Първи бе вкаран в затвора.

След цялата тази солидна подготовка по свалянето на Живков идва и инфарктният пленум на 10 ноември.

Марков забелязва как по време на почивката Петър Младенов започва да обикаля присъстващите горе-долу със следните думи: "Сега да не тръгнете да разваляте пленума? Да не вдигнете хората да гласуват против решението за освобождаването на Живков?

Пленумът се охранява от ДС,

тук е вътрешният министър Димитър Стоянов..."

"Очевидно искаше да предупреди, че Политбюро е взело решението за отстраняването на Живков. Затова когато Младенов в почивката взе да обяснява как всичко е решено, аз му казах: "Петре, не се занимавай с глупости! Ходи там и чети писмото!" В отговор на това той каза: "След почивката ще го прочета!" Скоро след това дошъл усмихнат Луканов и шеговито попитал защо Младенов е бил скастрен, а Марков му казал, че само го е пратил на трибуната да си чете писмото.

Дали заради това или поради друга причина, но Петър Младенов не пожелал да го изчете лично и го дал на Георги Атанасов. На свой ред той го взел, прочел го и предложил Петър Младенов за генерален секретар, а залата му ръкопляскала.

"Произнесе една къса реч, чийто смисъл бе: Другари, ние ще продължим промяната и партията ще води народа към демокрация и социализъм с човешко лице - спомня си Марков. - Очевидно бе взел крилата фраза, утопичната мечта на Александър Дубчек, която той провъзгласи като цел на Пражката пролет: "Да построим социализъм с човешко лице".” В резултат на целия този сценарий

големият излъган

е Тодор Живков

"На Живков му се бе удължила физиономията, той знаеше, че си отива, но мислеше, че все нещо ще му оставят – разказва Марков. - Заведоха го на ул. "Секвоя".

Самият Марков не е изненадан от промените, най-малкото защото е участник в тях след идването на Горбачов на власт.

Типичен човек на науката, той е избран за представител на България в една много странна за времето си организация. Точно когато

Студената война

е в най-ожесточената си фаза,

американският президент Линдън Джонсън, съветският премиер Алексей Косигин заедно с Кралското общество в Лондон организират среща на представители на 10 страни от Източния и Западния блок.

Дъщерята на Косигин – Людмила, дори присъства на срещата на баща си с британската кралица Елизабет, която също е в течение на плана.

След 6-годишни усилия през 70-те те стигат до подписването на хартата за Международния институт за системен анализ (IIASA). Идеята на организацията е чрез научно сътрудничество

да се изградят мостове между Изтока и Запада

в името на решаването на различни глобални проблеми.

Причината САЩ и СССР да са единодушни в създаването на този институт е, че дотогава всяка страна се опитва чрез науката да решава свои национални въпроси. В същото време промените в климата, замърсяването на водите, на геосферата, космическите изследвания, ядрената енергетика, биосферата са задачи, които са по силите само на големи наднационални и интердисциплинарни екипи, подпомогнати от цялата международна общност.

Така постепенно започват да се формират различни групи учени между Изтока и Запада, които изграждат близки приятелски отношения и заедно си поставят все по-амбициозни общи задачи. Сред шефовете на този институт е и Евгений Примаков, който е дългогодишен външен министър и премиер. Около организацията гравитира Хенри Кисинджър,

Нобелови лауреати

и др. Благодарение на тези контакти Марков през 80-те посреща у нас топучени от САЩ и СССР, представители на Пентагона, на атомните центрове на двете суперсили.

Така през 1989 г. се стига до визита у нас на директора на изчислителния център на Los Alamos National Laboratory Ан Хейз.

За нея се носят легенди, че е сред най-пазените персони в Америка и че е напускала дотогава страната само веднъж, но за да отиде във Великобритания. До момента Хейз никога не е била в страна от Източния блок.

"Искаше да провери дали наистина имаме български суперкомпютър, а не електронен макет", спомня си проф. Марков. След визитата тя е възхитена и докладът й е пълен със суперлативи за нашите машини.

След нея идва ген. Бедлок, който в КОКОМ отговаря за България. Показват му матричния процес и цялото производство на Завода за изчислителна техника в София,

чистата стая

и завода за микроелектроника в Ботевград, за да се убеди, че продукцията не може да се използва за управление на ядрени подводници. След тях у нас пристига и икономистът Ричард Ран, с когото Марков се познава от базирания във Виена Институт за системен анализ.

Така благодарение на учени от Изтока и Запада много преди Горбачов да се появи, промяната е подготвена, а за съветския лидер и за президента Рейгън историята отрежда да изиграят ролите си в последното действие на тази историческа пиеса.