Само техните оръжия са имали достатъчна огнева мощ, за да пробият дупка през гърба и гърдите

Целта на убиеца е била войводата да не чуе прищракването и да се скрие

Шестима от членовете на Врачанската анкетна комисия се подписват в официалния й протокол с особено мнение. В него са посочени онези показания на свидетеля Никола Обретенов, които са породили загуба на доверие към думите му.

Текстът на “особеното мнение” е изготвен по полевите стенографски записки на кооптирания член на комисията - Тодор Бучински (в. "Пладне", бр. 467,468,469/1930 г.). В тях се среща

странен призив на Обретенов към комисията,

на който той придава неоправдано висока мистичност: "Изведнъж г-н Обретенов прекъсна разказа си и каза: "Господа, извинете, но аз имам молба към вас. Закълнете се, че това, което ще кажа, ще го запазите в тайна, него не искам да записвате в протокола." Комисията е отказала да даде такава клетва с мотива, че с клетви за мълчание истината за Христо Ботйов не ще бъде разкрита пред народа.

Тази тайна Обретенов е започнал да осветява още през 1906 г. в Русе, пред големия български политик, общественик, публицист, преводач и д-р по право Иван Клинчаров (1877-1942). Тогава той е бил студент по литература в СУ "Св. Климент Охридски". През въпросната година Никола Обретенов разказал на Иван Клинчаров, че по време на разгорещения спор във военния съвет накъде да се изтегли четата Ботйов се надигнал от мястото си, но причината за това той представил в три версии: за да види има ли някаква опасност за четата;

надигнал се е

в цял ръст просто като войвода;

надигнал се, казвайки: "Чакайте да видя къде е четата" (в. "Заря", бр. 4719/29.05.1937 г.). Поводът да стане войводата е бил съвсем друг. Той се е изправил, заобиколил е Обретенов и се е отдалечил на 14-15 крачки (около 10 м) в посока към билото на Камарата.

Прикривайки се зад камък или храст, Ботйов е застанал с гръб към седящите пред малката скала Обретенов, Апостолов и Перо Македонеца и без да подозира никаква заплаха, започнал да уринира. Никой не би допуснал, че нормален мъж в трезво състояние ще застане с лице към други хора, за да извърши естествените си нужди! Във всичките си интерпретации на причината за изправянето на войводата Никола Обретенов твърди, че в този момент е изгърмяла пушка и той, пронизан в гърдите, е паднал на гърба си, подкрепян от него и от Апостолов.

Едно интервю от края на 30-те години на миналия век на румънския журналист Василиу Христу с третия брат на Христо Ботйов, ген.-лейт. Кирил Ботйов (1856-1944), участник в четата на брат си, буквално

срива опорната версия на Обретенов

(Григор Николов, в. ,,Сега”/ 29.05.2004 г., "Кой , къде и как уби Христо Ботев").

Кирил Ботйов е разказал, че един от свидетелите на кончината на брат му, Димитър Тодоров – Димитрото, му съобщил, че брат му се е изправил пред малката скала, заобиколил я откъм Обретенов и отишъл на петнадесетина крачки в посока към билото на Камарата! В спомените си Обретенов винаги е "ориентирал" позицията на Ботйов така, че когато се е изправил, да е бил с гърди към прохода между Веждата на Камарата и Купена, за да бъде на една балистична линия с митичния му черкезки стрелец.

Обретенов е премълчавал съзнателно и дълги години неудобната за него истина за направлението, в което Ботйов се е отдалечил от малката скала. Усещал е, че тя ще се окаже ключ за разкриването на истинския убиец на войводата! За голямо наше съжаление утвърдената от Обретенов версия и до днес е официалната позиция за гибелта на този наш национален герой, установена на 27.10. 1953 г. от 16-членна научна комисия на БАН, с председател акад. Михаил Димитров (1881-1966).

Ние ще намерим този ключ, като разобличим опорните Обретенови показания. Пред Врачанската анкетна комисия той е твърдял, че Ботйов след изстрела е паднал в неговите ръце и тези на Апостолов. Физически е невъзможно те двамата, изтощени от 8-9 часовата битка, гладни и жадни,

с пушки, кожени торби с муниции, револвери и тесаци,

за секунда-две да "прелетят" с такъв товар до отстоящия на около 10 м нагоре по хълма войвода и да поемат в ръцете си простреляното му тяло. За да падне след изстрела в ръцете им, Ботйов е трябвало да се изправи на мястото, на което е седял. Но той се е отдалечил от скалата в западна посока.

Упорито отстояваната от Обретенов теза, че войводата е прострелян откъм гърдите, в действителност прикрива истинското място на прострелването. Навярно без да иска Обретенов се е саморазобличил през 1931 г., защото тогава на 24, 25 и 26 август между 10,20-12,20 часа, в дома си на ул."Баба Тонка" 26, Русе, е провел три лични срещи със студента по филология Христо Генов.

В тези разговори той си "спомнил", че дупката от куршума откъм гърдите била много по-голяма, отколкото тази откъм гърба (Никола Ферманджиев, "Ботевите четници разказват", сборник, НМ 1986 г., стр. 366, 15-22 ред отгоре).

Това забелязали заедно с Апостолов, когато обръщали тялото на Ботйов, за да съблекат мундира му. За първи път Обретенов разкрива това съществено обстоятелство! От съдебната медицина е известно, че когато куршум е изстрелян от разстояние, той прави по малки по диаметър входящите рани, отколкото изходящите. Дори човек да има занижени дедуктивно-логически умения, ще му проблесне, че

войводата е прострелян

откъм гърба, коварно и подло!

Обретенов се саморазобличава отново, този път пред членовете на Врачанската анкетна комисия, твърдейки, че смъртоносният изстрел за Ботйов е дошъл отдалече. Според него и петимата четници, събрали се пред агонизиращото тяло на Ботйов, забелязали, че кръвта му е "шуртяла толкова много, че пълнела пазвата му". Според кардиохирурга доц. д-р Шопов от Пловдивския медицински институт, смъртоносният изстрел срещу войводата е даден от близко разстояние, заради големия кръвоизлив, характерен за огнестрелни рани, получени отблизо.

Логично е да си зададем въпроса: щом изстрелът, убил войводата, е дошъл отблизо и е пронизал тялото му откъм гърба, при неговата позиция на десетина метра от малката скала, с лице на запад (към билото на Камарата), то не са ли били единствените хора в околността, седнали наблизо, фронтално зад гърба му, Обретенов, Апостолов и Перо Македонеца? Да,

някой от тях е бил убиецът на Ботйов!

През 1930 г. по поръчение на Военния картографски институт във Врачанския Балкан, в местността "Манастирското", е изпратена група офицери от 15. Врачанска пехотна дружина, за да направят топографска снимка на местността, както и балистична експертиза за възможния изстрел, погубил войводата. Заключението на военните експерти е било категорично, че ако Ботйов се е изправил пред посочената от Обретенов скала, куршум, идващ от север, не би могъл да го порази, и то в гърдите!

Но войводата е бил на десетина метра в посока към билото на Камарата и с лице на запад, тогава балистичната траектория на такъв куршум би трябвало да е с формата на знака Д, за да дойде от север и да го простреля в гърдите. Известно е от елементарната физика, че

куршум, изстрелян от огнестрелно оръжие, описва плоска параболична

траектория в равнина, ортогонална на земната повърхнина. Невъзможни са зигзагообразни негови движения. Да припомним, че малката скала по склона на Камарата не е лобното място на войводата, а мястото, където е седял неговият убиец.

Приживе Обретенов е твърдял, че смъртоносният изстрел към Ботйов е от пушка, а ние ще докажем, че е

изстрелян от револвер

Било е традиция, когато комитите са сядали за отдих, да слагат пушките си с прикладите на земята между краката, а дългите им цеви да подпират на някое от раменете си. Тази ,,хайдушка“ поза им е позволявала бързо да ги привеждат в боен захват, в случай на внезапна изненада от противника.

Строго се е спазвало правилото, въведено от военния командир на четата Никола Войновски, че пушка, ненасочена към враг, не се оставя с патрон или фишек в цевта. Това препятствало случайни "приятелски" престрелки. Масовото огнестрелно оръжие за четата е било от 160 - 163 пехотни белгийски нарезни пушки, които са били капсулни (зареждали са се откъм дулото с фишек, затъкван с кълчища и накрая с оловно топче), и са имали мерникова далекобойност от 825 м.

Освен тези капсулни пехотни пушки са били купени и 42-47 броя от модерните тогава френски патронни пушки Shespo от 1866 г., които четниците наричали "иглянки". С тях са били въоръжени войводата и всички членове на щаба, както и 30-35 момчета с по-голям военен опит. Под прякото командване на Войновски те са образували бойния авангард на четата. За членовете на щаба са били осигурени и

12 броя шестзарядни австроунгарски револвера

Gasser M/1870 г.

- 8 броя, и Gasser M/1874 г. - 4 броя, предвидени за Ботйов, Войновски, Обретенов и Апостолов. Това е било изключително мощно за времето си оръжие (с патронна енергия - 920 J), с калибър 11 мм и тегло 1,3 кг. До 40-50 м изстреляните им куршуми са били смъртоносни. За десетниците на четата (командирите на отделения) били закупени 20-22 шестзарядни белгийски револвера Lefaucheun (Лефуше), част от които са били произведени и закупени в Русия, тъй като цената им там е била по-ниска. Те са имали значително по-малка патронна мощност и двойно по-малък калибър от австроунгарските револвери. (Иван Нурков, сп. Наука, кн. 5/2017 г., т. XXVII).

След битката на Милин камък четниците не са виждали войводата си да носи или използва пушката си. Стрелял е само със своя револвер. Тя или е била загубена, или е връчена на някой четник. Що се отнася до въоръжението на Перо Македонеца, се налагат някои уточнения. Той не е бил определен за член от щаба на четата, когато тя е дебаркирала на Козлодуйския бряг. Не е бил и десетник, което означава, че като редови четник той би трябвало да е получил за основно оръжие белгийска капсулна пушка, както и комплект от хладни оръжия - ками, ножове и тесаци.

Войводските правомощия на Ботйов са му позволявали

да привлича като съветници към щаба и други четници, но не е известно дали Перо Македонеца е получил такъв статут. Тогава би получил белгийски револвер ,,Лефуше“, тъй като други револвери, освен дванадесетте от серията Gasser, не е имало в арсенала на четата.

В момента, в който Ботйов е застанал с гръб към насядалите Обретенов, Апостолов и Перо Македонеца, на десетина метра от скалата, той се е превърнал в мишена за тях. Патронните пушки Shespo/1866 на Обретенов и Апостолов в този момент са били незаредени и неизползваеми.

Всеки опит за зареждането им би бил съпроводен с характерното прищракване на затвора (и то два пъти), а това щеше да е

сигнал за бърза реакция от страна

на войводата

Може би те не са искали да се променя внезапно създалата се "благоприятна" ситуация. Един от тях мигновено е извадил револвера си Gasser M/1874 от кобура и само с едно кратко и тихо прищракване е освободил затвора му, при което барабанът автоматично се е превъртял, намествайки един от шестте патрона срещу дулото. Куршумът на този патрон е бил смъртоносният за Христо Ботйов!

Вече можем да направим извода, че със сигурност двама от тримата седнали пред скалата четници - Никола Обретенов и Георги Апостолов, са разполагали с револвери от серията Gasser M/1874 г., имащи предостатъчна огнева мощ не само да поразят от десетина метра Ботйов, но и да пробият тялото му от гърба към гърдите, предизвиквайки обилен кръвоизлив.