Цончо Чапанов умира едва четири години след завръщането си от Ледения континент

А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция..."

Тези думи са записани в дневника на първия българин, стъпил на Антарктида в далечната 1967 година. Това е един от много малкото запазени спомени за Цончо Чапанов.

Макар неговата роля в историята на полярните изследвания и експедиции да е от голямо значение, Чапанов е от забравените и неизвестни учени у нас дори в днешни времена.

Информацията за неговата история и трудния път, който извървява до стъпването си на Ледения континент, почти липсва, макар в онези години стореното от него да е истински подвиг, изискващ не само много добра физическа подготовка, но и знания.

В далечната 1967 година той е включен като участник в международна антарктическа експедиция

под егидата на учените от тогавашния Съветски съюз

и заедно с колегите си посещава трите полярни бази на континента.

“По време на Третата международна полярна година 1957–58 (по-известна като Международна геофизична година) се разпространява практиката на обмен на учени и участие в съвместни изследователски проекти. В духа на това международно сътрудничество двама български учени – физиците метеоролози Цончо Чапанов и Васил Захариев от Българската академия на науките, получават възможността да работят на руската (тогава съветска)

антарктическа станция ,,Мирни”

през следващите години. Чапанов става първият българин, стъпил на Ледения континент, където пребивава от януари до април 1967”, пише в статията си “История на българските полярни изследвания” проф. Любомир Иванов от БАН.

По това време 12 държави по света, под егидата на Съветския съюз, решават да проучат съвместно континента. При трудни климатични условия за кратко време са построени няколко научни станции. Подготовката за експедицията е кратка.

Чапанов се среща с руските си колеги малко преди заминаването им. От разкази на негови близки става ясно, че той е имал притеснения, но не и колебания дали да се включи. Към онзи момент на Южния континент няма постоянна сграда, а човешкото присъствие е минимално. Преди да заминат, учените правят анализи колко би достигнала минималната температура, за да могат да се подготвят. Пътуването продължава повече от месец. Чапанов пътува до Ленинград, където се среща с руските си колеги. Следват полети до Индия, Индонезия и Австралия. След това са превозени с ледоразбивача “Об”, с който пристигат в полярната база ,,Мирни" на 3 февруари 1967 г.

Реалността ги изненадва

Температурите падат до минус 70 градуса. Учените ходят с маски, за да затоплят въздуха, който дишат. Стоенето навън повече от няколко минути е на практика невъзможно. През цялото време Цончо Чапанов участва активно в изучаването на Ледения континент. Негов принос е подробното изследване на тропопаузата - атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, който има важно значение за безопасността на въздушните полети.

Интересна подробност е, че

руските му колеги трудно произнасят неговото име. Затова го наричат Оскар

Дори и след прибирането си в България колегите му от БАН продължават да се обръщат към него с това прозвище.

Поради екстремни атмосферни условия част от състава на антарктическата експедиция, в която е и Цончо Чапанов, е принудена да се завърне на шестия месец от предвидения 18-месечен престой в базата “Мирни”.

В България е посрещнат като герой. Тогавашния вестник “Поглед” посвещава първата си страница и голям материал за него. Той смята, че трябва отново да пътува до Ледения континент и мечтае някога там да има българска база.

“Антарктида е един

колосален хладилник,

който влияе

върху развоя на климата по цялото земно кълбо. Много тайни, които се разкриват в Антарктида, ще помогнат на хората да управляват времето”, разказва Чапанов след пристигането си.

Само няколко години по-късно той заболява тежко. Умира едва на 40 години от бъбречна недостатъчност.

След смъртта му, в годините на комунизма, името му е забравено. Дълги години полярни експедиции с наше участие не се извършват, а неговите постижения се губят. След промените съпругата му Елена и неговият син заминават за САЩ.

“Беше много изненадан, че го одобряват и че го изпращат на такава експедиция.

Притесняваше

се все пак за някои неща,

климатични, климатът е суров, тежък”, спомня си съпругата му в единственото си интервю, в което разказва за съпруга си през 90-те години.

Едно от последните му желания било да напише книга

не само за приключенията си в Антарктида, но най-вече за пингвините, които го обитават. Цончев бил много впечатлен от тях и поведението им в тези изключително тежки атмосферни условия. Той така и не успява да реализира мечтата си.

Проф. Христо Пимпирев пази най-много свидетелства на всичко, което колегата му е направил. Едва преди няколко години, през 2016-а, Цончо Чапанов получава признание. На негово име е кръстен връх на Антарктическия полуостров с указ на президента.

“Цончо Чапанов дава своя принос да се започнат

изследвания на климата в Антарктида, от който зависи климатът на цялата планета. При това аз съм много щастлив, че ние, неговите последователи, сбъднахме мечтата му – България да има научна станция в Антарктида. Имаме цяло селище там, с пощенски клон, православен параклис, четири къщи със сравнително нормални условия на живот“, казва проф. Христо Пимпирев в негова памет.

Макар и със закъснение

Чапанов получава признание и в родния Ботевград,

където преди година е открита паметна плоча пред дома, в който е живял.

Според проф. Пимпирев това, че в годините по време на социализма не сме имали развита полярна общност, е причина направеното от него да се губи като информация. Заради ранната си смърт той няма възможност да опише подробно както своите научни постижения по време на престоя си, така и личните си впечатления.