Патриотични размисли за положението на Балканския полуостров

Хванали сме се с тоя македонски въпрос и си мислим, че като им се дървим на скопяните, сме голяма работа. Чувстваме се много важни за сметка на тези нещастници от Северна Македония.

Но ако погледнем чисто прагматично - от каква политика имаме полза, е очевидно, че тутакси трябва да направим всичко възможно Северна Македония да бъде приета в ЕС бързо, преди Сърбия да бъде поканена. Това е важно за самия съюз, но още повече е важно за нас. Защото колкото по-голям и силен е съюзът, толкова по- добре. И не бива да има някакви територии, които пречат на физическата ни свързаност с повечето страни.

Случаят с Република Северна Македония е точно такъв.

Около река Вардар и Охридското езеро от векове живеят българи, сърби и албанци.

Чрез Югославия сърбите успяха да присвоят цялата територия и това е факт. Хората в Скопие гледат хърватска, а не българска телевизия. Не бива да си заравяме главата в пясъка и да страдаме, че ни наричали татари и фашисти.

В

сичко това е резултат на наши собствени грешки. През Балканската война Македония е разделена на безспорна и спорна зона. Безспорната се придавала съответно към България, а спорната е трябвало да делим с посредничеството на руския цар.

Завладяваме големи територии, които даваме на сърбите, а се втурваме да превземаме Одрин и Цариград. Когато идва времето за арбитража, руският цар отива на море в Юрмала и сърбите просто не излизат от Македония до днес.

Сами сме си виновни, но живеем с убеждението, че правото е на наша страна и всички - македонци и евреи, трябва да са ни вечно благодарни. Не са ни, но няма защо да страдаме. Светът е такъв, какъвто е. Ако приемем Македония, ще имаме един по-силен съюз, в който всеки се чувства какъвто си иска. Ако не я приемем, ще остане утехата, че един ден може да ги принудим да запишат в читанките, че някой си Георги Делчев, живял преди повече от 100 години, е бил българин. Сигурно е така, но кого го интересува? Въпросният Делчев не е Александър Велики и стойки в гръцки стил са, меко казано, неуместни. Александър Велики е крайъгълен камък на елинизма, част от културната идентичност на цялата християнска култура. Опитът да бъде присвоен срещна отпор, докато този Делчев го знаят малцина. Той е историческа личност, а не само град в долината на Места (бивш Неврокоп). Наивно е да мислим, че може с някаква промяна в читанките да спрат да ни викат татари. А от друга страна, дали наистина трябва да се засягаме на татари? Това да си потомък на конни народи е повече основание за гордост, отколкото да си някакъв югославянин, чийто принос към човешката цивилизация се ограничава с Есма Реджепова (циганка, родена в България, според официалната ѝ биография). Но не знам защо не се караме толкова за нея, колкото за Георги Николов Делчев.

Като пречим на Северна Македония, пречим на България и помагаме на Сърбия. А чрез нея на Русия и Китай. Народната република има зъб на македонците, които навремето установиха отношения с Тайван и може би затова толкова обикна Белград.

Да живее Европейският съюз, реализатор на българския национален идеал!