Преди стотици години е било важно да обичаш рода си, защото с него израстваш. Заедно братя, братовчеди и сродени са се биели за територии и влияние. След време се обединяват родове и започват да бранят и воюват за нови по-плодородни земи.

След още малко време се обединяват и създават държави и населението им е воювало за допълнителни данъци, които да получава владетелят им. като завладяваш нови територии, приемаш или асимилираш превзетото население. По скоро са искали да асимилират, че да е по тертип на по-силния.

Всяка нация, народ, държава е имала своите възходи и своите падения. Своите разширения и своите териториални стеснения. България е имала период в който е била на три морета, но е имала и период, в който е била само около Русчук. Много е наивно, че и глупаво националистите да искат да върнат само максимума от постигнатото преди векове.

Забравят или не искат да знаят, че на същите лелеяни територии живеят и други националисти, които искат същото като тях. Представете си само, как монголите или татарите си поискат завладяното от предците им. Германците да си поискат разширението по времето на Хитлер. Арабите да си потърсят халифата им. Англичаните империята им преди стотина години. Италианците териториите на Римската империя. Сегашната европейска културна цивилизация е приела, че за всеки има място под слънцето, такъв, какъвто се чувства.

След време всички ще сме само европейци от различни провинции или щати. След време, Симеон Велики, Иван и Асен, Самуил, Паисий, Левски, Гоце Делчев, Димитър Талев ще се изучават като европейски лидери, творци и учители. И слава Богу, че ще е така, защото инак, заради дърленето кой какъв е бил в историята, само преди сто години, вероятно щяхме да сме обявили война на всичките ни съседи.

Трябва да проумеем веднъж завинаги, че преди да сме българи, македонци, турци, сърби, гърци ... сме човеци. От това, дали песента за Райна княгиня, е българска или турска или гръцка, няма да се повишат доходите, няма да поевтинеят доматите, няма да докара усмивката по лицата на децата ни. За мен Гоце Делчев, Александър Македонски, Димитър Талев и много други са велики независимо дали ще ги възприемат, някъде като българин и македонец. Защото приемам, че българите и македонците сме едно. Говорим един същ език в диалектни форми, обичаите и традициите ни са едни и същи, бита и вярата ни, нямам пред вид институцията вяра, се еднакви. Неволите и радостите ни са едни. Само политиците ни са различни. Къде по-добри, къде по-лоши.

От фейсбук