Починалият генерал бе сочен като един от хората, които дърпат конците от сенките

Кой е той

Любен Стоянов Гоцев е роден на 3 март 1930 г. в София в семейство на сарач. Така се наричат занаятчиите, които обработват кожи и правят принадлежности за добитък и за езда - седла за кон или магаре, хамути. Баща му се влива в редиците на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.

Юношата Любен става член на Работническия младежки съюз непосредствено след 9 септември 1944 г. като ученик в 7-а мъжка гимназия "Черноризец Храбър" в София. През 1946 г. се прехвърля в Строителния техникум "Христо Ботев", където завършва през 1948 г. След края на средното си образование постъпва на работа в "Дирекция на трамваите и осветлението" като чертожник до средата на 1949 г. През 1950 г. отива войник в Школата за запасни офицери. Произведен е в звание младши лейтенант още като войник, а след службата си в армията е изпратен в поделение на Вътрешни войски. През 1952 е приет за член на БКП. През 1953 г. постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП в София като технически секретар.

През 1955 г. е изпратен да следва в СССР, в Московския държавен институт за международни отношения. След завръщането си от школата в Съветския съюз е оперативен работник в Първо управление на ДС. През есента на 1990 година за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов.

Според писателя Георги Стоев именно ген. Гоцев е истинският кръстник на БГ мафията.

Неудачите в служебната работа изживява тежко

Да прочетем характеристиката на другаря Л. Г.

"Другарят Гоцев се проявява като дисциплиниран, трудолюбив и инициативен оперативен работник. Към задачите си се отнася много сериозно и задълбочено. За кратко време се запозна с работата по линията, за която отговаря и подработва задълбочени аналитични указания за задграничните работници. Макар и млад в службата, другарят Гоцев проявява в работата си самостоятелност. Неудачите в служебната работа изживява тежко и липсата на бързи резултати до известна степен потиска самочувствието му. Има много добра обща и марксистко-ленинска култура. В живота на партийната организация взема активно участие. По характер е скромен, общителен.

В Центъра агентура не е вербувал и ръководил. Другарят Гоцев има много добра теоретична подготовка и знания по разузнавателната работа, които използваше в ръководството на резидентурата, обаче му липсва практически опит."

Това е кратката, но увлекателна характеристика, която Първо управление на мракобесната Държавна сигурност прави на бъдещия ген. Гоцев. Годината обаче е 1963 и генералските пагони са далеч в бъдещето от младия мъж, пише "България днес".

Годината сега е 2020. На 3 март ген. Любен Гоцев навърши точно 90 години. 

Каквото и да се каже за подобна легендарна фигура, ще е малко. Как да се събере цял един живот, изпъстрен с агентура, влияние, политика, международни връзки на високо ниво, тайни и клюки, шепоти и крясъци в една незначителна вестникарска страница?

Накратко казано, Любен Гоцев е един от най-важните хора в държавата в продължение на десетилетия наред. Според някои влиянието му не само че не престава, ами добива скандални размери именно след прехода и идването на демокрацията.

Преди да се заровим по-дълбоко в житието и битието на ген. Гоцев, нека минем набързо през по-важните събития от неговата кариера и постовете, които е заемал - поне публично.

Той е щатен служител на Първо главно управление на ДС в продължение на 22 години (1961-1983 г.), през част от които работи под дипломатическо прикритие в САЩ и като началник на отдел "Четвърти" (Западна Европа, САЩ и Канада) в МВнР. Зам.-началник на същото Първо главно управление в периода 1974-1983 г. След 10 ноември 1989 г. е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, избран е за народен представител от БСП в 7-ото Велико Народно събрание, за кратко е министър на външните работи в кабинета на БСП с премиер Андрей Луканов (1990 г.), посланик в Хага (1991-1992 г.).

През 1996 влиза в ръководството на приватизационния фонд "Св. Никола", а после в управата на Международна ортодоксална банка "Св. Никола". През 1999 става член на съвета на директорите на "ЮКОС петролеум", която после беше преименувана на "Нафтекс" - компанията на изгонения по времето на Иван Костов заради заплаха за националната сигурност Денис Ершов. Любен Гоцев е и сред основателите на генералското движение в БСП - организация на бивши ръководни служители от Държавна сигурност, за която се смята, че оказва влияние върху политиката на партията.

Доайенът на дипломатите с пагони е огласен като служител на ДС с псевдоним "Янев" на 26 юни 2001 г. с решение на Комисията "Андреев" при проверката на членовете на Министерския съвет.

От Външно във Вътрешно 

Неведнъж го разкриват, че е таен агент

Пъстра история с пътувания на Запад 

И така, какво знаем дотук? Героят на нашия разказ идва от бедно семейство, баща му майстори седла и влиза в партията едва след Деветосептемврийския преврат. Майка му пък безпартийна. С други думи - перфектното тесто, от което да се замеси голям комунист. Ако родителите му бяха столични интелектуалци или заможни индустриалци, щяхме да видим от Гоцев генерал на куково лято. Репресиран доживот заради произхода си и това е...

Ето че 9 септември носи промяна и за самия Гоцев. На 14-годишна възраст става ремсист, постъпва в РМС, докато учи в 7-а мъжка гимназия в София. През 1946 г. се прехвърля в строителния техникум "Христо Ботев", който завършва през 1948 г.

През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ - Димитровски район, където завежда отдел "Средношколска младеж". Там работи до септември 1950 г., след което отива войник в Школата за запасни офицери. Произведен е в звание младши лейтенант още докато е войник, а след като изкарва службата си в армията, е изпратен в поделение на Вътрешни войски. По това време е приет за член на БКП (1952). От Вътрешните войски се уволнява през декември 1953 г. по собствено желание.

През 1955 г., когато е 25-годишен, по предложение на Районния комитет на БКП е изпратен да следва в СССР. Там постъпва в Московския държавен институт по международни отношения. Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в института, а през 1956-1958 г. е член на партийното бюро.

Въпреки че обучението е 6-годишно, по молба на Гоцев му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. През 1960 г. завършва висшето си образование със специалност "Западни страни".

Така де, Лондон и чужбина за останалите 30-годишни е през крив макарон. Дори и в СССР далеч не всеки млад човек може да отиде. Но за офицерите има привилегии. Меко казано.

МВнР се оказва твърде тясно за Гоцев. За кратко постъпва в Министерството на външните работи, откъдето подава молба да бъде назначен на работа в МВР. След съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). Тогава той е 31-годишен.

През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР. В една от атестациите му в Първо управление на ДС е посочено, че той я е завършил с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия като "явка с непознат агент", "среща с агент", "моментално приемане на материал от агент" и др.

След завръщането си от школата в Съветския съюз е оперативен работник. За това, че още се е водил на работа в МВнР в този период, се стига до комична ситуация, описана от самия Гоцев до преките му ръководители в разузнаването. При едно от посещенията му в МВнР след продължително отсъствие той бил посрещнат от служителката на портала с думите: "Къде се губиш, момче?" И му казала, че с него има проблем, тъй като не знаела какво да отговори на служители, които го търсили. Затова се принудила да отговаря да го търсят в МВР, където е назначен на много секретна работа, което на практика е било вярно. Това е и първото разконспириране на Гоцев като служител на МВР-ДС в неговата кариера.

През 1963 г. е изпратен на задгранична работа в към постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк под дипломатическо прикритие. През 1967 г. е повишен в зам.-началник на отделение.

През май 1968 г. е отзован от Ню Йорк с мотива "изхождайки от продължителното му пребиваване". Че това са си пет години в заклетия враг на СССР - САЩ! Там, където властва този ужасен капитализъм, където хората живеят в кошмарните условия на свободно изразяване, където хомосексуализъм, рокендрол и наркотици свободно се показват и употребяват пред хората. По това време той е с чин капитан и заема длъжността 2-ри секретар.

От 1971 г. отново е изпратен на задгранична работа в САЩ под дипломатическо прикритие като 1-ви секретар в постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк. Там той изпълнява длъжността резидент на ПГУ под псевдонима "Янев".

В атестациите в този период, които са положителни, обаче се подчертава, че "няма вербовки". От един от документите му в личното кадрово дело става ясно, че през януари 1974 г. в ПГУ са получили, че Гоцев е разконспириран като разузнавач. "В резултат на реализирането от органите на МВР на българския гражданин Шпетер като агент на американското разузнаване е изяснено, че същият е разкрил пред службите на противника оперативния работник Любен Гоцев като резидент на нашето разузнаване там", е посочено в документа. По тази причина е предложено той да "преустанови активната си разузнавателна дейност в САЩ и ръководството на резидентурата да се поеме от друг оперативен работник".

Става въпрос за родения през 1921 г. в София български гражданин от еврейски произход Хенрих Шпетер и член на БКП от 1945 г. От 1960 до 1966 г. той работил в Института по икономика към БАН.

В края на 1973 г. го арестуват на излизане от НРБ на път за Виена, като твърди, че открива в него секретни документи, макар рангът му на служител да не му позволява достъп до материали, представляващи държавна тайна. ДС го изолира и по време на следствието го принуждава да направи самопризнания, че е агент на американското разузнаване. Осъден е на смърт чрез разстрел, присъда, която през август 1974 г. е потвърдена от Върховния съд на НРБ. Малко след това обаче той е разменен за разузнавач в Западен Берлин.

През 1977 г. Гоцев е назначен за началник на "Четвърти" отдел (западни страни, САЩ и Канада) в МВнР, като запазва поста си зам.-началник на ПГУ.

На тези постове Гоцев остава до 1983 г., когато е уволнен от МВР-ДС с мотива "поради преминаване на отговорна работа в граждански ведомства и невъзможност да бъде използван като оперативен работник". Награден е с пистолет за службата. Кариерата си продължава в МВнР като зам.-министър на външните работи, пост на който го заварва 10 ноември 1989 г.

Атентатори го вземат на мушка

Подземният свят излиза на светло 

Има ли на света мъж на власт, който да не си е печелил зли врагове? Едва ли! И Любен Гоцев не прави изключение. С тази разлика, че неговите врагове не просто са му конкуренция или пък не го харесват. Враговете на Любен Гоцев искат да го убият.

Нека преди да стигнем до мрачните теми като атентати и смърт, да хвърлим поглед и върху случки след прехода.

"Никога не може да се постигне жадувана демокрация, когато едни си присвояват правото да я творят, а в същото време отнемат свободата и правото и на други да се борят и участват в нея. В такъв случай се ражда не демокрация, а тоталитаризъм. От това се страхувам не само аз. Страхува се целият ни народ. Вече се говори за "син" тоталитаризъм... Но аз вярвам в нашата [на БСП] пълна победа" - тези думи казва току-що произведеният от Петър Младенов в звание генерал-майор пред партийния вестник.

За изненада първите свободни избори са спечелени именно от БСП, което отприщи големите протести, политически формации и деформации, мутри и инфлации, банкови фалити и гладни зими - и така цели 10 години до стабилизацията на лева и валутния борд.

Когато идва кабинетът на Филип Димитров, ген. Гоцев веднага е махнат от поста му на посланик в Хага. В следващите години навлиза в частния бизнес като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в "Източноевропейска петролна компания", основана през 1993 г., със седалище в хотел "Орбита" в София, където през първата половина на 90-те години се събират хората, които по-късно сформират СИК.

Нещата с "Източноевропейска петролна компания" не се развиват добре. Темата коментира приживе самият генерал по следния начин:

"Митко Димитров (шефът на "Източноевропейска петролна компания") казвал, че ми е давал около 2500 долара на месец. Да докаже! Отидох там като при хора, като при колеги! Те всички бяха бивши служители на ДС, не са паднали от Марс... Бях поканен от тях да отида да помагам с връзки и с възможности. Не съм ходил да ги моля. Година и нещо работих там. Но напуснах, защото разбрах, че нямам място при тях. Затова е злобата към мен".

Въпросната "Източноевропейска петролна компания" активно търгува с петрол по време на югоембаргото - купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето тръгва за Балканите. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, а по-късно се говори и за "кредитни милионери".

През 1996 г. в разгара на краха на управлението на БСП с еднопартийния кабинет на Виденов в социалистическата партия се оформя Движение за единство и развитие на БСП, което става известно като "генералското движение", в което влизат различни представители от бившата Държавна сигурност, свързани с "Позитано" 20.

"Генералското движение го направи Кольо (Николай) Добрев чрез Митко (Димитър) Иванов - Гестапото. Извикаха ме мен и още двама-трима души. Владо Тодоров (ген. Владимир Тодоров, последният началник на ПГУ - 1986-1990, бел. ред.), който след това се уплаши, бог да го прости. Но аз останах, защото и Бриго Аспарухов (щатен служител на ПГУ, директор на Националната разузнавателна служба, 1991-1997 г., бел. ред.) беше там. Дайте да направим нещо в партията, няма да излизаме от нея. И така се създаде така нареченото генералско движение. Макар че от генералите останахме само двама души - аз и Бриго. После и той се разкара. Митко Иванов никога не е бил генерал", казва по-късно ген. Гоцев.

През 2005 г., в началото на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), чието създаване ген. Гоцев подкрепя в свои интервюта, името на бившия посланик и разузнавач влиза в новините като една от мишените на убийство от групата на Маргините заедно с подсъдимия за пране на пари и контрабандист на цигари Иван Тодоров - Доктора.

Обвинението срещу тях е, че подготвили убийствата на Гоцев и Тодоров с мотива, че имат конкурентни бизнес интереси. Въпреки арестите и проведеното разследване през февруари 2012 г.

Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава осъдителни присъди на трима от групата за сформирането на организирана престъпна група за мокри поръчки и че са се снабдили с оръжие, боеприпаси и лек автомобил, а целта им е била да убият Гоцев. По време на съдебния процес самият Гоцев заявява, че не знае причината, поради която е поръчан да бъде убит.

Името на ген. Гоцев се свързва и с още нещо - кръга "Монтерей", за който се предполага, че по един или друг начин умело влияел през последните десетилетия на политиката и живота у нас.

Любен Гоцев е едно от основните лица, които през годините на прехода участва в седмични срещи (всеки, понеделник, а впоследствие вторник) в столичния ресторант "Монтерей", откъдето произлиза и името на кръга. В него освен Гоцев участват други участници в политиката от първите години след 10 ноември 1989 г., сред които предимно дипломати и служители в ДС, а също така и висши представители на съвременните специални служби.

Самият Гоцев приживе твърди, че участниците обикновено са между 20 и 30 души, а понякога достигат и 40, като основният инициатор на срещите е Виктор Вълков, политик от казионния БЗНС в началото на прехода и вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов, който едва през 2014 г. беше разкрит като агент на Държавна сигурност, тъй като досието му е било унищожено с разпореждане на зам.-министър на вътрешните работи още през 1990 г.

Оперираха го от херния, имаше усложнения

Още една история от 2014 г. В началото на годината генералът, основател на прословутия кръг "Монтерей", бе опериран в столичната Военна болница.

Операцията е от херния и е била извършена в коремната хирургия на елитното болнично заведение. След като е бил изписан, са се появили усложнения и оток. 83-годишният генерал е бил настанен повторно в болницата.

"Той беше настанен в специална ВИП стая на коремната хирургия. За него се полагаха най-добрите грижи", издаде пред "България Днес" запознат. Генерал Гоцев се довери на грижите на главния хирург на Българската армия и началник на Клиниката по коремна хирургия във ВМА полк. доц. Евгени Белоконски, светило в областта. Гоцев е имал всички удобства в болницата, като телевизия и интернет. Лекарите го изписаха с препоръки да не се натоварва излишно и предимно да почива. Гоцев страдаше и от дископатия.