Професор Джон Атанасов, който винаги е подчертавал българския си произход и се гордее с него, е пример за всички... С тези думи американският президент Джордж Буш-баща награждава Джон Атанасов с националния медал за технологии и иновации на САЩ точно преди 30 години. За Джон Атанасов това отличие е дълго чакано, изстрадано, постигнато е с цената на много труд, предателства и борба за чест.

Снимката, на която Атанасов приема поздравления от Буш, е една от най-известните в неговата биография. Зад нея се крие и интересна история, която наскоро припомня научното списание "Сайънс". По повод на годишнината от признанието на учения с български корени, списанието посвещава материал за Джон Атанасов.

"Хубаво ли е в България, майка ми иска да отиде?"Този въпрос отправя Буш-старши към откривателя. Майката на американския президент е Дороти Уокър, дъщеря на изтъкнат банкер от Уолстрийт. За нея многократно е споменавано, че е стожерът на фамилия Буш. От нейното родословно дърво започват богатството и влиянието на фамилията. Известна е с интереса си към историята. Най-вероятно така започва и увлечението към България, за което споделя на сина си.

И Джон успява да каже на американския президент красиви думи за страната ни. Той вече е бил в родната страна на своя баща. Сам признава, че посещението му закъснява с близо 50 години, но се случва, когато вече е световнопризнат учен.

"Моят баща е роден на 6 януари 1876 г. по времето, когато нашият народ се готви да въстане срещу Турция. Преди да избухне въстанието, турските управници заставят жителите на Бояджик да напуснат домовете си, за да бъдат те опожарени. Докато моят дядо бяга със сина си на ръце, последван от баба ми, група турски войници го прострелват в гърдите. Куршумът, който го убива, оставя белег върху челото на моя баща за цял живот.

Тринадесетгодишен, баща ми пристига в Съединените щати и на 15 години остава съвсем сам. След това невероятно начало той завършва университета "Колгейт" и се оженва за майка ми – една американка, чийто дядо се е сражавал по време на нашата Гражданска война между Севера и Юга. Баща ми Иван непрекъснато изпитваше желание да заведе съпругата и децата си в България, но така и не успя", разказва Джон Атанасов в книгата си "Началото".

Иван среща голямата си любов Айва Парди, учителка по математика в университета, а Джон е първото от 8-те им деца.

Може би от родителите си, той взема стремежа към знания. Още като дете получава първата си сметачна машина. Учи електроинженерство в Щатския университет във Флорида. През цялото време Джон извършва изчисленията си с калкулатор. Тогава се появява и идеята, че е време да бъде създадена по-бърза сметачна машина.

Заедно със свой колега изработва аналогов калкулатор, но и тази машина, както всички останали, има недостатъци. В нея обаче са залегнали четири принципа, които и до днес са в основата на всеки компютър: двоичната система, регенеративната памет, логическите схеми като елементи на програма и електронните елементи като носители на информация. Атанасов и Бери не успяват да патентоват компютъра.

Те се натъкват на редица бюрократични пречки, което спъва работата им. Влизането на Америка във Втората световна война прекъсва работата им и Джон Атанасов е мобилизиран.

Повратната година в живота на учения е 1966-а. Тогава в САЩ излиза книгата "Електронни цифрови системи".

"Изглежда, че родословието на всички електронни цифрови системи започва от компютъра на Атанасов и Бери".

Това изречение насочва вниманието на учените към Джон Атанасов. Патентован компютър вече съществува, но той не е негов. Години преди това други учени са регистрирали подобно творение. Това се случва след среща с Атанасов, на която той наивно им разказва за постигнатото от него дотук, очаквайки подкрепа, тъй като те са представители на мощната корпорация ENIAC. Помощ не получава, само дълга съдебна битка, от която излиза морален победител.

Съдебният процес кой притежава патента за първия компютър е паметен. Показания дават над 150 свидетели, само тези на Атанасов са 1338 страници.

Епичната битка се води на два фронта

- за честта на откривателите и за милиардите на корпорациите, които имат интерес от подобен патент. В крайна сметка най-фундаменталното откритие на столетието получава своя откривател.

Решението на съдия Ларсън обхваща 248 стр. с приложение от 60. Целият патент на корпорацията е признат за недействителен. Част от текста гласи, че "предметът на претенциите от страна на ENIAC е извлечен от идеите на Атанасов и авторството на ENIAC произтича също от Атанасов".

"Екарт и Мокли не са изобретили първи автоматичен електронен цифров компютър, а са заимствали устройството от д-р Джон Винсент Атанасов", се казва в заключението.

По това време никой в България не знае за съществуването на Джон Атанасов и дори не подозира за българска следа в едно от откритията на века.

Типичната за България фамилия в книгата "Електронни цифрови системи" приковава вниманието на инж. Георги Алипиев, който споделя информацията с инж. Кирил Боянов и в крайна сметка достига до акад. Благовест Сендов. Без да губи време, той изпраща писмо до университета на Айова с молба за повече информация.

Не след дълго получава адреса на Атанасов. В разгара на лятото на 1970 г. проф. Сендов пише до изобретателя с молба да изпрати биографични сведения за себе си и за евентуален български произход. По това време Атанасов гостува на своята майка.

Баща му вече е починал, но с помощта на майка си успява да възстанови семейната история. И той праща обратно писмо на акад. Благовест Сендов. В него разказва подробности за детството си, както и за дългия път, който извървява с откритието си. Споделя идеите и проблемите, които среща.

"Накрая се одързостих да пристъпя към конструирането на нови изчислителни методи. В една много студена нощ през късната есен на 1937 г. се върнах в кабинета си в университета да работя по този проблем.. Опитах се да се настроя по проблема, обмисляйки детайл след детайл, но нищо не излизаше.

Отчаян, се качих на колата си и изминах повече от 300 км със скорост над 100 км/час. Излязох в мразовитата нощ и влязох в един бар или странноприемница. За няколко минути усетих ума си много спокоен и чист. Когато потеглих за дома си рано сутринта, в значителна степен бях достигнал до съществено нов подход към изчислителния процес", спомня си ученият. Впоследствие той многократно споделя историята именно за тази нощ, от която започват и творческите му открития.

“Идеите съвсем не идваха бързо. Несполуките сковаваха въображението ми. Тогава си спомних какво беше казал преди години преподавателят ми по английски Джеймс Фар: “Ако трябва да вършите нещо, което ви е противно, не го изоставяйте, не преставайте да го правите и накрая то може да ви достави удоволствие”

Не допусках, че това правило би могло да ме превърне в пианист, но продължавах да го прилагам, понеже трябваше да върша много неща, които не ме привличаха", разказва още Атанасов. Той неслучайно казва, че като се върне назад във времето, му се струва, че всичко в живота му се е случило за един миг.

"Просто в един момент аз разбрах какво трябва да направя, какво да усъвършенствам. След това всичко вече беше лесно. Трудностите продължаваха, но аз вече бях направил всичко, което зависи от мен", връща лентата ученият.

След дълга кореспонденция с акад. Благовест Сендов Атанасов идва за първи път България през 1970 г. 15 години по-късно той се връща отново и посещава родното село на баща си - Бояджик. В България той получава най-високите държавни отличия.

В Ямболския край ученият споделя, че бодростта и влечението към градинарството и лозарството се дължат на българската кръв във вените му.

"И преди Атанасов е имало компютри, но без Атанасов нямаше да има информационна ера, нямаше да има интернет и мобифони, нямаше да има и прецизни военни оръжия", пише в книгата, която посвещава на Джон Атанасов, акад. Благовест Сендов.