Още на 5 г. 30-годишната днес Теодора обявила, че ще стане политик

Когато си дете на известен човек и решиш да тръгнеш по неговия път, трябва да положиш много повече усилия, за да се докажеш в лично качество. Да покажеш, че не си просто мамино синче или принцесата на татко, а самостоятелен човек със знания и характер.

Това с пълна сила важи за една млада жена, която влиза в политиката като дъщеря на баща си, но с амбицията да докаже, че не го прави заради него, а въпреки него. Теодора Овчарова - дъщеря на едно от най-знаковите лица на БСП Румен Овчаров, беше изненадата на 50-и юбилеен конгрес на партията. Защото стана едно от новите лица на партията, след като бе избрана за член на Националния съвет (червения елит, както го наричат редовите социалисти).

“Да, наистина първия поглед, който получавам, е като момичето на татко. Но ми се струва, че повечето колеги, с които вече съм работила, ме възприемат като отговорен човек. Винаги съм много внимателна с това, което правя, и давам 100% от себе си. И като техен колега и експерт започват да ме уважават. Успявам да променя мнението им”, казва Теодора.

За нея фамилията Овчарова е, на първо място, отговорност. Четвърто поколение социалист е и се гордее изключително много със семейството си и по-специално с баща си. От когото е научила много.

“В абсолютен комфорт съм със семейството ми, с всичко, което ми носи тази фамилия и което невинаги е позитивно.

Ако исках да я

изтрия, сега си имам

и друга фамилия,

и можех спокойно да

мина между капките и никой да не разбере”, казва Теодора, която миналата година се омъжи.

Решението да се занимава с политика взема сама и след дълъг размисъл дали ще се справи. Но и никой от родителите ѝ не прави опит да я разубеждава. В неделя, когато стана ясно, че влиза в Националния съвет, баща ѝ обаче я предупредил да е подготвена за всичко, което ще последва. “Не знаеш с какво се захващаш”, казал ѝ той. “Знам доста повече от много хора, които сега влизат в тези структури като мен”, отвърнала му тя.

Теодора се чувства комфортно в политическите среди, в това, което работи. “Боря се за нещата, в които вярвам. Виждам смисъл за себе си и баща ми го разбира”, казва тя. Наясно е, че ще има много негативизъм срещу нея, но е готова да се изправи срещу това.

В неделя Теодора ще навърши 30 г. Тя е най-малката от трите деца на семейство Овчарови. Самият Румен има две сестри и признава, че със съпругата си Ваня винаги са искали да имат трето дете след каката Яна и баткото Слав. Теодора е талисманът на семейството - изтърсаче, родено през тежката 1990 г., когато всичко по магазините е с купони. Гордите кака и батко обаче създали система на дежурство по опашките.

От малка животът на Теодора е свързан с партията. В спомените ми около мен все се водят политически разговори, татко е все зает с партийни дела, разказва тя.

Израснала е по

партийни събрания

и предизборни

кампании

Обича емоцията и енергията на Бузлуджа.

Не помни да е искала да става принцеса, балерина, певица или да е имала друга момичешка мечта. Но от родителите си знае една история - била на 5-6 г., когато ги шашнала със свое изказване. “Трябва да се мисли позитивно! В този живот аз мисля позитивно, затова ще стана политик”, заявило момиченцето на родителите си. Тогава предизвикала усмивки, но днес е сериозна в намеренията си.

Още като седмокласничка в столичното 73-о училище (чийто директор бе настоящият кмет Йорданка Фандъкова) развива активна дейност. Събирала например подписи за референдум дали да се въведат униформите в училище. Всяка седмица издавала и минивестник - “За нас”, в който разказвала истории от училищния живот, а нейна съученичка рисувала комикси.

А коридорите на “Позитано” 20 опознава добре, докато учи в 91-а първа немска гимназия, която се намира на същата улица. Често се случвало Теди след часовете да отскочи да види баща си. Той беше винаги много зает, за вечеря винаги него сме чакали вкъщи, затова се радвах на всеки час заедно, спомня си днес тя.

Като ученичка се чудела защо нито баща ѝ, нито майка ѝ не намира време да отиде на родителска среща. Днес ги разбира.

“И двамата винаги са били много заети, много отдадени на работата си, сериозни професионалисти, с много поети ангажименти, но не съм се чувствала пренебрегната, не съм го преживявала чак толкова”, спомня си младата жена. Когато влязла в гимназията, започнали и да я оставят по-често сама, докато са в командировки. По-големите ѝ брат и сестра вече не живеели с тях, затова Теди често канела приятелки да остават при нея. В това имало и добра страна - никой не гледал часовника, когато се прибирали от дискотека. А

през лятото често се

хващала на работа,

била е сервитьорка

Оттогава има и една интересна история. През август 2005 г. работи в столичен ресторант. Изненадата ѝ е голяма, когато една вечер там пристигат баща ѝ и голяма част от колегите му да празнуват. Поводът е успешното приключване на преговорите между БСП, ДПС и НДСВ за съставянето на правителството на тройната коалиция. А около масата сядат повечето бъдещи министри. Много от тях обаче така и не разбират, че сред момичетата, които им сервират, е и дъщерята на Овчаров. Остават до малките часове, а 14-годишната тогава Теодора си спомня, че след това дни наред я болели краката.

Още като ученичка Теодора попадна в светлината на медийните прожектори. През 2006 г., докато баща ѝ беше министър на икономиката и енергетиката в тройната коалиция, тя изненаващо стана кръстница на тунел по проекта “Цанков камък”. Разрази се политически скандал и така 16-годишното момиче за първи път изпита на гърба си какво е да си част от политиката.

 Години по-късно, вече извън изпълнителната власт, Овчаров разказа историята на това кръщене: “Изпълнител на проекта беше австрийска фирма. Австрийският вицеканцлер ми се обади и поиска жена ми да стане кръстник. Такава била традицията, защото съм министър на икономиката и енергетиката на България. Отказах, но бяха много настоятелни. В крайна сметка жена ми отказа, предложих да е дъщеря ми. Теодора не искаше също. Тя беше ученичка. В крайна сметка

дойде с 39° температура, стоя

като Гюро Михайлов, прибра се

болна, а на другия ден по всички

медии я направиха на салата”

Въпреки този нелек първи сблъсък с политиката Теодора едва изчаква да навърши 18 г. и се записва в партията. “Запознах се по-отблизо с творбите на Вапцаров, когото много обичам, а и с други творения на социалисти и прецених, че социалистическата идея е най-близка до разбиранията ми за устройството на една държава и за това как един народ да живее добре”, спомня си тя.

След гимназията учи в чужбина. Но още при кандидатстването във всичките си мотивационни писма пред университетите обяснява, че целта ѝ е да вземе ноу-хау от чужбина и да се върне, за да приложи наученото. Винаги е знаела, че ще живее в България. И тя, и брат ѝ са учили в чужбина, но днес живеят тук и баща им е горд с това.

Теодора има бакалавърска степен по политика от университета в Саутхемптън, Великобритания. А магистратурата ѝ от UCL (University College London) също е с политическа насоченост - по глобално управление и етика. Избрала изключително тежка и сериозна тема за дисертацията си (така се нарича дипломната работа там) - за насилието над жени в България.

Като студентка във втори курс изкарва тримесечен стаж в Европарламента. Помага в офиса на тогавашната червена евродепутатка и настоящ вицепрезидент Илияна Йотова. И тръпката към политиката я грабва окончателно.

След завършването си се връща у нас и започва работа в голяма телекомуникационна компания. Научава много, но и окончателно разбира, че иска да се занимава с политика и партийни дела. Днес вече има опит - участвала е в не една предизборна кампания и е видяла политиката от много страни. Като част от екипа на Йотова в президентската кампания през 2016 г. обикаля цялата страна. Това беше голям шанс - да работя на терен в кампания именно с Йотова, от която може да се научи много. Школата ѝ е желязна, признава тя.

Правила е и парламентарна кампания с бившия соцдепутат Иван Генов, с когото обикаляла Враца и областта. Вече е изкарала и летен стаж в президентството. В началото на 2018 г. започва работа в международния отдел на БСП. Остава там до миналата година, когато Петър Витанов я кани към екипа си като евродепутат. Днес освен на Националния съвет Теодора е член и на Градския съвет на БСП в София, както и на районния съвет в структурата в “Триадица”.

В свободното си време със съпруга ѝ Валентин обичат да спортуват, да са сред природата и да катерят върхове. Още една страст, която тя наследява от баща си. Заедно с него през 2012 г. покорява първия си сериозен връх, най-високия в Турция - Арарат (5165 м). През 2016 г. заедно изкачват 5-хилядника Килиманджаро. Най-запомнящото ѝ преживяване обаче е изкачването на най-високия връх в Европа - Елбрус в Кавказ. Причината - тогава с тях е и Валентин, който

на 5642 м надморска височина,

сред сняг, силен вятър и

на минус 15°, иска ръката ѝ

Теодора казва “да”. Родителите ѝ научават щастливата новина едва след връщането на групата в лагера. А миналия май двамата вдигнаха сватба като по филмите - на самотен красив плаж в малко заливче до луксозния къмпинг “Порто Елея” на Халкидики.

Овчарови са много сплотено семейство и често са заедно. Освен да катерят планини обичат и пещерите. Теодора често спортува с баща си и приема предизвикателствата му. Миналата година двамата участват в Софийския маратон - бягали полумаратон от 21 км, но той бил много по-бърз и пристигнал на финала поне 30 минути преди нея.

Обичат да са и заедно на вилата в Саранци. Това лято преоткрили страстта си към тениса на маса. Играят и настолни игри, макар Овчаров трудно да преглъща загубите. И тъй като и тримата имат кучета - Теодора и майка ѝ - померани, а баща ѝ - доберман, когато се съберат, около тях става като в голям кучкарник.

А когато ѝ остане време, Теодора рисува. Това е скритата ѝ страст, използва основно маслени пастели. Сред най-големите ѝ почитатели е брат ѝ, за когото в продължение на 2 години рисувала картина с маслени бои.