Ало, Съншайн, вземи парата и бегай". Няма как да не сте чували тази реплика в събота вечер в шоуто "Пълна лудница" на бТВ.
Образът на шефа на митницата Киро Слепото бързо се превърна в любим телевизионен персонаж.
Емил Бонев е човекът, който играе ролята на колоритния шеф на митницата. Освен актьор в шоуто, Емил Бонев е режисьор и един от сценаристите на предаването. Преди да стане част от екипа на "Пълна лудница", 11 години е директор на Пловдивския драматичен театър.
Както животът на Киро Слепото, така и на Емил Бонев е претърпял немалко обрати. Актьорът завършва спортно училище. Десетгодишен нарамва един сак и се качва на влака за Русе, амбициран да става европейски шампион по лека атлетика. Седем години тренира усилено средни и дълги бягания в русенското спортно училище. После вкарва голове за отбора "Филип Тотю" на Две могили. Вместо европейски шампион става най-младият директор на най-стария театър - Пловдивския. Остава на поста по времето на четири правителства. През миналата година напуска Пловдив, за да приеме предложението на екипа на "Пълна лудница" за режисьор и сценарист.
Успехът на Киро Слепото е толкова голям сред зрителите, че в момента има няколко групи от фенове в социалната мрежа "фейсбук". Репликите на митничарския шеф - затворник могат да се чуят и в кварталния магазин, и в училището, и от малки, и от големи.
"Киро Слепото е машина. Печатница за пари. Винаги знае от кого и колко. Парите го обичат, защото и той ги обича. Точен е. Шат парата - шур бозата. Толкоз!", характеризира успеха на екранния си персонаж актьорът. Емил Бонев в началото не очаква Киро Слепото да стане любимец на зрителите. Той не е основен герой в сюжета, ролите му са епизодични, но това се оказва напълно достатъчно.
"Образите на "Пълна лудница" са много заразителни. Пътувам из страната и чувам и виждам какво се случва с персонажите на шоуто. Те се тиражират, имитират ги като поведение, речеви характеристики. Не случайно цяла България говори "Драстти", "Добрее". Това се забелязва във всички възрастови групи и социални категории. Нас ни гледат както деца, така и възрастни", обобщава зрителската аудитория актьорът. Фенове на Киро Слепото са дори митничарите. Вместо да си навлече гнева на гилдията, получава неочакван подарък от тях.
"Един митничар, фен на предаването, изпрати оригинална униформа за подарък на Тишански. Реда за отпускане на митничарско облекло е много дълъг и затова Спартак играеше в униформа на Гранична полиция. Митничарят забелязал разликата и благодарение на него Тишански вече си има оригинално облекло", благодарен е Емил Бонев на феновете на Киро Слепото.
Макар и прякорът на Шефа на митницата да е Слепото, той вижда всичко.
"Киро Слепото е бил сляп, когато е знаел само две, а е имало и двеста. Сега вече знае както два милиона, така и двеста милиона. Иначе е сляп за "овчите гяволъци" на селските бекове. Всички негови ученици и последователи никога не забравят завета му: "Отворенгьозите мразят тарикатите", издава кредото на митничарите Бонев.
Авторските права на най-известните реплики в "Пълна лудница" "Драстии", "Добрее" държи Митко Рачков. Бонев издава, че това са само част от бисерите, които се раждат по време на снимки. Импровизации на снимачната площадка не липсват.
"Добре, че са те. Иначе "Пълна лудница" щеше да прилича на "Спешно отделение". Харесвам филма, но той е драматичен, а ние сме комедийно предаване", казва Емил Бонев. Той е категоричен, че за да бъде пълна лудницата за зрителите пред екрана, на снимачната площадка има ред и безупречна организация.
"Добра комедия се прави със сериозни хора. Актьорите са блестящи. Продуцентите са изградили професионални екипи на всички нива. Имаме и добър сценариен екип, работим бързо. Главен сценарист е Влади Априлов, който има доказан опит в телевизията. Заснемаме по една серия за седмица. В телевизията трябва много динамично да се действа. Няма много време за отговори на въпроси като "Да бъдеш или не".
Телевизионното шоу "Пълна лудница" успя да преобърне представите за един град - Перник. И макар дори жителите на миньорския град да се забавляват на шегите на свой гръб, остава въпросът - защо точно Перник.
"Перник като тема е зададена още през миналия сезон като родно място на едно семейство. Доразвихме сюжета, като измислихме още едно семейство във втория сезон - това на Спартак Тишански. Нормално беше и то да е от Перник да са съседи. Това е историята около Перник. Никой от екипа не таи лоши чувства към града или хората, които живеят в него. Друг е въпросът, че много други колеги сценаристи започнаха да тиражират темата за Перник да гледат под друг ъгъл", признава Бонев.
Вече всички о т екипа на "Пълна лудница" са фенове на "Локо" Мездра. Най-големият запалянко на отбора си остава Жоро Бекъма.
Емил Бонев се познава с актьорите от предаването още преди да започне работа с тях. Познава се и с продуцента Маги Халваджиян, защото преди години заедно правят сериала "Морска сол". Той е направен по пиеса на режисьора, а Бонев става и сценарист на сериала.
"За мен откритието на "Пълна лудница" е Мария Игнатова. Няма какво да коментирам качествата на другите актьори, те са доказани професионалисти. Не познавах Мария, но бързо се убедих, че има неразвит комедиен талант, а убеден съм, и драматичен. Като визия стои много добре на екрана, а и нейната ангажираност. Винаги идва с готов текст на снимки и има свое решение за всяка сцена как да я изиграе", хвали колежката си Бонев.
Освен работата си в предаването Емил Бонев в момента пише сценарий за нов български игрален филм. Казва, че не се оплаква от липса на свободно време, защото за него писането е начин да релаксира.
"Хубаво е, че в момента се произвеждат много български сериали. Още по-хубавото е, че имат зрителски успех. Убеден съм, че с опита грешките ще се изчистят и ще имаме сериали на световно ниво. Трябва да се снима, това е единственият начин. Радвам се, че се работи в различни жанрове. Това е школа за всички. Скоро очаквам и новия български сериал "Седем часа разлика" на Маги Халваджиян", коментира Бонев.
Първия сезон на "Пълна лудница" залага на отделни скечове, които пародират известни лица от публичното пространство. Вторият сезон се превръща в комедиен сериал и успехите не закъсняват. Рейтингите показват много по-добри резултати.
"Една от причините "Пълна лудница" да се възприема добре от аудиторията е, че българинът има серийна култура. Зрителят обича да следи какво ще се случи. Турските сериали възпитаха това в българския зрител", издава тайната на успеха Бонев.
Екранният му образ Киро Слепото е свикнал нещата да се получават по неговия начин. Той умее да контролира от една стая в затвора цялата митница и дори да превърне доверения си човек Спартак Тишански в президент. За финал на втория сезон на предаването остава въпросът ще спечели ли Спартак сърцето на Марчето, или тя ще остане вярна на Жоро Бекъма.
"Като сценарист по договор нямам право да ви кажа. Но ако Киро Слепото му нареди, Тишански задължително ще успее, защото "Митничарски крак назад не знай!", запазва интригата Бонев.                     

Биографична справка 

Киро Слепото е син на Миро Нямото и внук на Спиро Глухото. Дядо му е бил собственик на прословутата Солунска митница, а баща му е един от основателите на легендарната митница на Дунав мост. Интересно е да се отбележи защо Киро Слепото не наследява прякора нито на баща си, нито на дядо си. Биографите на Киро Слеповия род разказват, че дядо му Спиро Глухото е бил винаги със смирен и сведен надолу поглед, за да следи пъргавите си пръсти как броят пари. Почти не си вдигал главата нагоре. И затова бил глух за всичко друго, освен за звъна на монетите или шума на банкнотите. И оттам Миро Глухото. Баща му, Спиро Нямото пък бил толкова потаен, че никой никога не го е чувал да говори за нещо друго, освен за сделки, приходи, разходи, баланс, бюджет и всичко, свързано с финанси. За останалото той нито имал думи, нито желаел да го коментира. В учебниците по митничарска етика четем: "Спиро Нямото с мълчание натрупал огромно богатство, но и като се разболял, не му се говорело за него и така си изгаснал, без дори и на най-близките да каже къде и колко." На Киро му се наложило да започне от нулата. А не като други свои колеги от седем нули и няколко цифри отпред. Както Киро казва, наложило му се е да тръгне "от първи клас". И така, от първи клас до първата си нощна смяна Киро е бил по всичко и винаги първи. В училище, в казармата, в Университета, в спорта - първи! И понеже бил много честен, като постъпил на митницата, естествено, понякога му се налагало да приеме нечия "тираджийска благодарност". Тогава очите му се насълзявали. Това било недопустимо за един истински митничар, защото в тази професия чувствата са лош съветник. И Киро сложил очила. С навлизането в същността на митничарската професия за Киро очилата станали крайна необходимост, защото, както на всеки прекалено честен митничар винаги му се изписвало на очите, когато не че лъжел, но тълкувал истината във финансов порядък. Когато станал шеф на митницата, очилата станали неразделна част от лицето му. Дори спял с тях, защото "Добрият шеф на митница и насън работи".
Днес Киро чува зад гърба си, че прякорът му "Слепото" идвал от факта, че си бил затварял очите от много нередни неща, които са се случвали на митницата. Всички тези клюки Киро Слепото отминава с иронична усмивка. Защото знае, че човек като него, който е отворил очите на толкова хора, не може да ги затваря за каквото и да било. Киро Слепото е винаги буден.
                                                 

Морален кодекс на митничаря

1. По ТИР-а посрещай, по благодарността изпращай.
2. Не искай всичко, а достатъчно.
3. Свикни ги така, че дори да мълчиш, сами да се сещат.
4. Бъди ясен, за да останеш доволен.
5. Не се хвали с нощните си смени. Бъди скромен.
6. Не оставяй следи. За какво са ти?
7. Чест и честност нямат нищо общо.
8. Три пъти мисли, веднъж искай.
9. Вярвай, но проверявай.
10. По-добре от много по малко, отколкото от един много.
11. Не те ли разберат от една дума, кажи и втора. Ако и тогава не им стане ясно, значи това не е тяхната митница. Да обръщат и кой откъде е!