"Иконата на мъчениците от Батак е жива. Почувствах го още докато я рисувах. Един месец живях като в транс. Да, сигурен съм, ако човек има вяра, тази икона може да му помогне да промени себе си или да се излекува", казва художникът от Хисаря Мирослав Асенов.
Именно той изографисва иконата с най-много светци в многовековната история на християнството в България.
В дните след канонизацията на мъчениците от Батак огромни опашки от вярващи се извиват в църквата костница. Болни и сакати се надяват на изцеление с помощта на светците. Силата на иконата започва да привлича хората още в деня, когато е

поставена в църквата

"Новите светци съвсем скоро ще започнат да вършат чудеса" - убеден е ловчанският митрополит Гавраил. - "Това става, когато вярващите силно търсят помощ от светците чрез молитва, отправена към тях" - обяснява свещеникът.
Художникът пръв усеща мистичната сила.
"В началото отказах да я рисувам. Времето беше много малко. Имах само един месец, когато ми се обади митрополит Николай. Трябваше да поема задачата бързо или да откажа. За да може работата да я свърши друг. Беше ясно, че в деня на канонизацията иконата трябва да отиде в Батак. В крайна сметка приех. Сега съм щастлив, че на мен се падна тази чест. Ставах в четири сутринта и започвах да рисувам. Всеки един детайл е важен. Всеки един образ е сам за себе си. Усещането е невероятно. Целият свят спи, ти си сам и твориш. Но непрекъснато усещаш, че всички тези хора, извършили подвига в Батак, сякаш са около теб и ти дават сили. Понякога си мислех, че няма да се справя. После си казвах: Как хората, останали без капчица вода в баташката църква, са запазили вярата си, а аз се огъвам. И продължавах да рисувам", разказва Асенов.
Един месец той почти не спи. Не знае какво е ден и какво нощ. Живее като обсебен от мисията си. Не е пресмятал точно колко време му е отнело рисуването на иконата с най-много светци, но казва, че е минимум 20 пълни денонощия. Когато не рисува, Асенов има време само за сън и храна. Нищо друго.

Историята на иконата

пред която вече се молят за чудо вярващи от цяла България и различни части на света, всъщност започва от Америка.
Монахини от православен храм зад океана правят първоначалния вариант на иконата. Това се случва преди няколко години, когато се заговаря за канонизация на мъчениците от Батак. После Асенов ползва техния вариант, като променя част от композицията, за да бъде тя точно по източно-православния канон.
"Няма как да нарисуваш икона, ако не я почувстваш като живо същество. Странното е, че нищо няма да се получи, ако самата икона не ти позволи да се докоснеш до същността и посланието, което тя трябва да носи. Има неща, които не могат да се купят с пари. Едно от тях е вярата. Ако иконата е чудотворна, то една от причините е, че е рисувана не само с ръцете ми, а и с цялата ми душа", разкрива Мирослав Асенов.
Самият той започва да се занимава с иконография по прищявка на случайността. Първата си икона рисува, докато е в казармата. Поръчва му я старшината на ротата. После, докато учи в Благоевград, продължава да се занимава с това.

Продава творбите си

за да се издържа.
"Ако рисуваш само за да вземеш след това пари, нещата не се получават. Случвало ми се е, правил съм тази грешка. Претупваш нещата и после чакаш да получиш резултат. Да, но никога не става така. Тази икона, направена само за да си купиш после нещо със сумата, получена за нея, няма душа. Това по някакъв начин се усеща", разкрива художникът.
Асенов признава, че понякога се е изкушавал да се захване с някакво по-модерно изкуство. Чудел се дали не пропилява таланта си, като се отдава само на религиозната тематика. После усеща, че това е неговото призвание. Изкуството, което го прави щастлив. 9 години той прекарва в изографисване на храма "Свети Панталеймон".
"Сутрин, обед и вечер бях в църквата. Помагаше ми моята съпруга. Това е делото на моя живот. Чувствам се щастлив. Случвало се е да ходя на изложби в София. Суета, сплетни, снобизъм. Нямам нужда от това", казва художникът на иконата с баташките мъченици.

 

Зверското клане

С 12 топовни гърмежа бе посрещната иконата на 1842-мата мъченици от Батак. Те са зверски заклани през  1876 г. от турските поробители.
Мъчениците от Батак бяха канонизирани от българския патриарх Максим в храма "Св. Ал. Невски" на 3 април.
Подвигът им се предава от поколение на поколение в града.

Почти всички в Батак имат роднини, загинали в клането. Историята е описана ярко от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". "Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи." Най-реалното и ужасяващото описание на клането прави американският журналист Януарий Макгахат. От неговите потресаващи репортажи светът научава за ужаса в Батак и Перущица.

 

 

Чудото на "Св. св. Кирил и Методий"

Икона на светите братя Кирил и Методий в Клисурския манастир твори чудеса преди големи християнски празници като Великден, казва пред "168 часа" игуменът на Клисурския манастир архимандрит Антим. "С течение на годините съм забелязал, че особено когато наближават празници, се ускорява приливът на благодат, която идва от иконите, на които се молим. Усъмниш ли се, че небесните покровители - братята Кирил и Методий, могат да ти помогнат и да измолят Божие благословение за делата ти, напразно си бил път до манастира", уточнява монахът.

 

104-ма светци има в България

ПРЕДИ мъчениците от Батак Българската православна църква е канонизирала 104-ма светци. Освен патриарси и епископи сред тях има и четирима владетели. Това са княз Боян Енравота, княз Борис Покръстител, цар Петър Български и княз Йоан-Владимир Български. Цели 49 г. не бе имало канонизация на българи. За последен път преди мъчениците от Батак църквата обявява за светци Софроний Врачански и Паисий Хилендарски през 1962 г. По това време патриарх е Кирил. Същата година се навършват 200 г. от написването на "История славянобългарска".