1 млн. златни лева платили за банята - първата лечебна сграда у нас, работеща с модерна спа процедура

В началото на Нова България била железницата... Най-бързо цивилизацията пристига на релси - вози модна архитектура, нов бит, индустрия, прогресив мозъци, изтънчени маниери, световни познания, войни, епохи, икономически просперитет. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия на юг от Стара планина през есента на 1885 г. първа работа на новодошлия княз Фердинанд била да вдигне модерна жп гара в престолния си град. Народното събрание през 1885 г. вече е приело Закон за железниците и държавата изцяло поема строителството, експлоатацията и поддръжката на железопътната мрежа в България, така че трябва да се действа.

И ето, на 1 август 1888 г. при височайше монархическо присъствие тържествено е открита Централната “желязо-пътна станция” в София. Месец-два преди това, на 23 юни 1888 г., влиза в експлоатация линията Вакарел - София - Драгоман (от направлението Белград - Цариград).

Стратегията на младия наперен Кобург е простичка, но далновидна: да премести трасето на “Ориент Експрес” и товарните влакове Букурещ - Русе - Варна - Истанбул през Белград - София - Пловдив - Свиленград. Сиреч, да вкара Нова България в пряка европейска дестинация. А не изостаналата балканска държава да бъде заобикаляна железнично и да си остане намусена, невежа и вечно настръхнала за битки в защита на Европа, както във вековете през Първото и Второто българско царство.

Случайно кацнали извънземни тогава биха останали смаяни от модата, натруфения шик и нравите на новия градски елит на набъбващия полис под Витоша. Мъжките екземпляри в черни дрехи и цилиндри (високи похлупаци на главите), бомбета или “сламени” гарсонетки, а крехките женски с големи обръчи срещу космически лъчения над главите и косите си - широки шапки и умбрели с дръжки. Също ръкавици, ветрила и други глезени джунджурии. От раменете до пъпчето стегнати в корсети, а надолу до глезените скрити в конуси от телове, плат и дантели (дълги тежки рокли). Все надеждни съоръжения за атмосферна защита по модата, именувана “ала франга”. Демек европейската. Редом с местните шопи “белодрешковци”, крачещи от Централна жепе гара София към Шарения (Лъвов) мост и пазара до джамията Баня баши. Селяни в ръчно тъкани тежки национални носии, натоварени със стока за продан, именувани по картичките “Пейзантс де София”. Космическите зевзеци не биха се хилели обаче, ако бръмнат по на Запад – и в Белград, Будапеща, Прага, Париж, Лондон, Чикаго гледката била подобна.

Европейският подем се усетил и в близките до София минерални курортни села. В същите години се появил и омнибусът, наричан у нас

“трамвай с коне” Реплика на легендарния от американските история и уестърни “дилижанс” за хилядни пусти разстояния, само че за градско и близко возене, пак за 6 до 8 пътници...

Около и в столицата имало 4 постоянно действащи линии на конския омнибус: от Гурковския площад (пл. "Св. Неделя") до Гарата, до Горна баня, Княжево и Банки. (По Г. Тахов, "София между две столетия", 1986)

Да се запознаем отблизо и с един от пилотите на специалните КПС (конско превозно средство) бай Христо, едничък изтипосан на фото за историята: „Отдавна отмина времето, когато, за да се отиде от София до Банкя и обратно, се правеха големи приготовления. Вземаше се и суха храна, защото пътуването с файтон траеше цял ден. Отдавна изчезнаха и звънците на конския трамвай на Христо Размов, който изминаваше разстоянието със задължителна почивка на дядо Величковото ханче до Филиповци.

Там пътниците се подкрепяха с топло ръжено кафе и сиренце. Конският трамвай вземаше от София пътници, багаж, продукти, хляб, месо, както и пощата.

При пристигането си в Банкя той подаваше чрез тръбата на трамвая силен сигнал и всички се събираха в центъра на селото около него. Бай Христо въвеждаше ред. Най-напред слизаха пътниците. След това той разтоварваше багажа, разпродаваше хляба, продуктите, месото, зеленчука, а след това разпределяше пощата.

Бай Христо беше най-търсеният и уважаван човек. Той съобщаваше всички новини от голямото “село” (столицата). Но времето на бай Христо остана в историята.

Днес Банкя е град-спътник на нашата столица. До него води влак на всеки 40 мин, асфалтово шосе и автобусна линия.

Пътуването се мери вече в... минути. На всеки 10 - 12 минути тръгват автобуси за Банкя.“ (Д-р Въло Д. Нинов, “Минералните извори в София и Софийско”, 1979 г.)

Славното начало на Банкя като тих пасторален курорт слага книжовникът Иван Вазов.

Модният списувател именува дори цяла книга на минералното селце: “От едно спяще в нива стадо, са лавнали кучета: моят силует на върха е привлякъл вниманието им и ги е разсърдил... И селото, накацало по двата бряга на дола, спи непробудно, със спуснати завеси на прозорците на гостилници и къщи, в които обитават временни банкински гости... Две ранобудни селянки изкарват говеда по стръмнинето на отсрещния рът, по окосената ливада, отдето ми иде мирис.

Утренната тишина действува гальовно и успокоително на душата; аз я чувствувам как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворний лъх на утренния въздух... Колко е хубаво тука!” (“Утро в Банки”, София, 1901 г.)

Картинката е толко красна, уханна и добра, че топли сърцата като домашно ковьорче над легло или готварска печка на дърва, или пък като пожарникарска живопис на старинен креват с месингови топки... Затова и до днес банкянци тачат народния поет със специално място – Вазовия дъб, под който лирикът е слушал омайните звуци на бъдещия люлински Баден-Баден.

В тези най-първи години на ХХ век в Банкя пристига и каретата на княз Фердинанд. Чели са му за стиснатото в рътовете на Люлин планина селце и го посещава. После – пак и пак, заинтригуван от капацитета на цялата река минерална вода, която по Божа воля тече из дола... Прозира далеко напред и... през 1902 г. започва каптирането на минералните извори, а през 1907 - 1910 строи разкошна модна баня по проект на проф. Карл Хохедер – главен архитект на Мюнхен. Банята в Банкя е първата лечебна сграда у нас, работеща със съвременни спа процедури. Струва 1 милион златни лева и е открита тържествено на 24 май 1911 г. С великолепието си най-лична на Балканите.

Иначе какво? До влизането на ген. Гурко в София курортното дело в Банки се свеждало до ритуално топване в лечебната кал на топлия гьол веднъж годишно, по време на “горешляците” на 15 - 17 юли. От средата на 19-и век до руската окупация Банкя била чифлик на Мехмед Рашид бей и само на храмовия празник на църквата “Св. мчци Кирик и Юлита” се разрешавало на българите да се полекуват в частния извор. Сетне археолозите откриват в района на Вердикал останки от римско селище от 4 - 5. век сл.Хр. Почитайки бога лечител Асклепий и дъщеря му Хигия, римските легионери се възстановявали тук след люти битки. Не е чудно, че преди тях райското кътче било заселено от тракийските племена трери и тилатеи. Те се кланяли на бог Дарон, прочут домашен лечител...

Следва продължение...