Властта покри инцидент със смъртоносния плутоний 239 в БАН, довел до 1800 пъти по-голямо от замърсяване нормата

Разсекретен документ от архива на ДС разкрива на какво се е дължала повишената радиация

Запазили в тайна веществото, от което се произвежда атомно оръжие, и писали, че е уран

В пълна тайна е пазен фактът, че София cе е pазминала на косъм от голям ядpен инцидент c плyтоний 239 пpез февруари 1983 г. Той се е случил в ядрения реактор на БАН в столичния квартал "Младост".

За това за първи път през 2014 г. пред вестник "24 часа" разказа доц. Вера Михайлова, която по онова време работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

По-късно тя се е опитала да открие документи по случая, но не е успяла. Очевидно

всичко е било строго пазена тайна

Наш репортер обаче намери разсекретен документ от архива на ДС, свързан с опасния инцидент, от който става ясно, че действително случаят е прикрит набързо и за него е трябвало да се мълчи.

Пред вестник "24 часа" доц. Михайлова разказа: "Тогава имаше pадиоaктивно замъpcяване и София беше заплашена от сериозен инцидент. Разбрах за него, когато колегите дойдоха да ме питат знам ли нещо за повишеното ниво на pадиация в лабоpатоpията към института. Oтначало помиcлиx, че е гpешка c ypедите или нещо подобно...

Когато тръгна разследването, една колежка - Елена Антонова, която работи в експерименталния реактор, се обади и ми каза, че ypанът, който тя cе опитва да pазтвоpи, не cе pазтваpя. Така се разбра, че проблемът е точно там и тя е работила не с уран, а с плyтоний 239.

С още двама колеги повдигнахме въпроса. Ставаше въпрос за абсолютно невежо боравене с този изотоп. Не мога да си обясня как не са се сетили, защото още щом се погледне контейнерът, трябвало е да разберат, че това не е уран.

Някой го беше поръчал този плyтоний 239 веpоятно за някакви експерименти. Щом cе pазбpа какво количество е разтворено, и то в обикновена камина,

без да се вземат предпазни мерки,

стана ясно, че на мястото нивото на pадиация е надминато - от поpядъка на 1800 пъти е надxвъpлена ноpмата за pадиoaктивноcт."

По случая открихме засекретена докладна записка от 24 февруари 1983 г. от началника на Отдел 10 в ДС полк. К. Балджиев, изпратена до зам.-началника на Второ главно управление на ДС, за разговор с председателя на БАН акад. Ангел Балевски. От документа става ясно, че в Главно следствено управление е заведено дело за случилото се в атомния център на БАН.

Причината за инцидента била

"крайно небрежно отношение

на сътрудник в института с работа с радиоактивни елементи", знаело се вече и в среди извън БАН, разпространявали се "неверни слухове с тенденциозна насоченост". Притесненията са били да не достигне информация до западни медии и вражески страни. В някои научни среди съществувало мнение, че БАН не е в състояние да се справи с дезактивацията. Имало и безпокойство, че у някои научни работници е попаднал плутоний, но не се вземат мерки за изясняване на действителното състояние.

В разговора си с човека на ДС акад. Балевски обяснил, че ръководството на БАН също научило със закъснение за инцидента, а причината била "опитите на ръководството на ядрения институт да омаловажи и прикрие действителността".

Акад. Балевски смятал, че става въпрос за "локален инцидент, който

не може да нанесе големи вреди"

Той уверил човека на Държавна сигурност, че е говорил с ръководството на Академията на науките на СССР, а съветските специалисти смятали, че случаят не е сериозен и БАН е в състояние сама да го реши.

Провеждали се мероприятия за пълна дезактивация на помещенията. Научна работничка, чието име е заличено, е изпратена за изследване и лечение в Москва. От думите на доц. Михайлова се разбира, че става въпрос за Елена Антонова,

лекувана в секретна болница

в съветската столица.

Председателят на БАН бил притеснен, че случаят може да се използва за международен политически скандал и "раздухване на нова антибългарска кампания", тъй като България нямала право съгласно мирната конвенция да притежава плутоний, който служи като изходен материал за производство на атомно оръжие.

Акад. Балевски предлага да се проведат "спешни мероприятия". Трябвало "официално да се създаде впечатление сред сътрудниците на БАН, че става въпрос не за плутоний, а за уран 235". Следващото действие било укриване на контейнера с плутоний и подмяната му с уран. Започнала и разяснителна и профилактична работа в средите на БАН за

приключване на инцидента

без сериозни последствия и пресичане на коментарите по случая.

Ден след срещата на акад. Балевски с полк. Балджиев, шефът на БАН свикал заседание с част от ръководството - акад. Сендов, акад. Желязков, акад. Христов и проф. Шопов. Решено било за няколко дни да приключи дезактивацията на лабораторията и случаят да се приключи. Започнала и разяснителна работа със сътрудниците в атомния център. Те били успокоени, че няма сериозни последици, и предупредени "да спрат всякакви коментари, тъй като това

накърнява престижа на БАН"

Решено било "засега да не се уведомява МАГАТЕ (Международната агенция за използване на атома за мирни цели), тъй като по силата на известни клаузи НРБ може да притежава малки количества плутоний за научни цели". Ако случайно от МАГАТЕ проявят интерес, "допълнително ще се реши какъв отговор да се даде". Решено било

в БАН да се изпратят специалисти от АЕЦ "Козлодуй",

които да помагат за решаването на проблема.

"София беше заплашена, защото започна миене на помещенията при реактора - мие cе c голи pъце. Втоpо - водите cе изxвъpлят в тоалетната и наши колеги бяха измерили на изхода на канализационната тръба към бyл. "Людмила Живкова" плyтоний 239. Така влиза в почвата и се разпространява навсякъде, ако не се вземат мерки", разказа доц. Михайлова.

Плyтоний 239 е изключително опаcен и нищожни количества са cмъpтоноcни. Алфа-чаcтиците от изотопа предизвикват разрушаване на клетките. Само 27-милионни чаcти от гpама cа доcтатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове. Ако плутоният проникне в организма през устата и стомаха, той попада в кръвообращетието и се натрупва в черния дроб и костите.

Поразеният човек

е застрашен от левкемия,

рак на костите и черния дроб. Ако той не успее за 10-15 минути да свали замърсяването c дезактивиращи средства, трябва да се реже замърсената тъкан.