По повод есето на Димова.

Ако спонтанната, кратка реакция може да подскаже за "първите седем години", макар и не винаги, то последвалото поведение ясно говори за работата, която индивида е свършил за своето формиране. Едно е избухването, съвсем друго изричаното и правеното след това. Гневът не бива да става злоба. По-добре тъга или вина, прошка на "другия" и на себе си. Осмисляне и рационално подреждане на своето бъдещо вербално и не-вербално поведение. Животът е твърде многообразен, за да има шаблони от решения. Но има категорична рамка - не сме съдии на никого. Бог съди!

Прочетете есето на Димова!

„Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни.“

От фейсбук