-  Г-н Рашидов, поискахте от трибуната на Народното събрание на старта на есенната парламентарна сесия президентът да се извини на вас лично и на всички депутати за “Мутри вън” и останалите му резки думи към управляващите. Последва ли някаква реакция?

- Основателно ми е искането за извинение, тъй като държавата, доколкото знам, не е президентска, а парламентарна република. Именно затова си позволявам да попитам: мутра ли е г-жа Дариткова, Ивелина Василева, Корнелия Нинова, Евгени Будинов, Иван Ченчев, Тома Томов, Димитър Главчев - списъкът е много дълъг… Аз не съм мутра.
Затова моля
президента
да се извини
пред законно избраното Народно събрание.

Бях свидетел как след назидателното поучително слово на Румен Радев при излизането му на улицата около него присъстваха хора с черни фанелки и доста здрави и нелицеприятни на вид, които заради неговите подстрекателства замерваха българската полиция с павета. А
българските
полицаи два
месеца стискат
зъби
и търпеливо понасят униженията, псувните, оплюванията и замерванията с бутилки, бомби, камъни - в името на това да няма една капка проляна българска кръв.

Но изумлението ми дойде, когато чух българският президент да упреква българската полиция в агресия. Питам провокациите от страна на полицията ли бяха, или от страната на протестиращите? Камъните идваха от страна на протестиращите, или от страна на полицията? Боклукчийските кофи бяха блъскани от страна на полицията към протестиращите, или обратно? За съжаление, не видях българският президент като държавник да поощри и да благодари на държавните институции в лицето на МВР. Затова човек трябва да внимава, когато стои най-високо, думите за какво служат.

- А що е то терминът “мутра”, който отново стана популярен, според вас?

- Мутра - интересен термин... То е онова нещо, което визуално е нелицеприятно и грозно. Термин, за който може да се каже, че всеки, който го употребява, трябва да се огледа сам в огледалото. Агресивността на този термин носи единствено последна форма на защита.

- Видяхме как се къртеха жълтите павета. Вие бихте ли вдигнали паве и защо?

- През 2016 г. се обсъждаше голям ремонт на центъра на София. Тогава се провеждаха сериозни дискусии - дали да има асфалт, или настилка със съвременни бетонни плочи, или да останат автентичните жълти гледжосани и направени от специална печена глина павета, които са специфична и неразделна част от историята и градоустройството на София. Това ги прави уникални и едновременно създават различен от много други столици вид.

Лично аз предложих тези павета да бъдат част от културното наследство на страната. И днес те да бъдат безразборно изваждани, повреждани, чупени, унищожавани и най-гнусното - да се използват като оръжие срещу законната национална полиция! Особено от хора, които може би не са сложили една тухла в градеж някъде!

Това не е само престъпление към културното ни наследство.
Този акт е
престъпление
сам по себе си
като опит за
убийство,
тъй като може да се прекрати един човешки живот от фатален удар.

- Протестиращите са много разнородни, има и вбесени хора, и културни семейства с деца, и политици... Вас например нещо не ви ли вбесява все пак?

- Странно е, че започнахме да говорим не за протести, а за барикади. Това минава границите на нормалните протести. Съвремието предполага, че би трябвало младите хора да излязат и да протестират със своите идеи, със своите компютри, със своите дискусии - за своето бъдеще, а не с павета, бесилки и ковчези. Не с палатки в мръсотия и с агресия върху жени и деца. Това говори не за бъдеще, а за агресивна посредственост, която няма какво друго да роди освен омраза. Много е тънка границата между протест, който иска да промени нещо в живота, и
метеж, чиято
единствена цел
е да заграби
власт
Такива примери историята помни много. Затова смятам, че протести, които не носят важни за бъдещето послания, са далече от истината.
Аз като човек и гражданин също имам семейство, в което има млади хора, внучките ми са на годините на днешните млади протестиращи.
Наясно съм,
че животът е
кръговрат и
винаги има
смяна на
поколенията
Това е най-нормалното нещо. Но трудно бих могъл да приема хора неосъществени, посредствени, единствено станали забелязани чрез отрицание и негативизъм, да раздават морал, защото бъдещето трябва да бъде в ръцете на тези, които са градивни и могат. А не в ръцете на войнстващата посредственост.
Животът се гради от хора, които имат истинска биография на своето развитие, а не от измислени от самите тях биографии, в които все повече сами са си повярвали. Всички тези истини ще излязат наяве, дано не бъде много късно.
- Мястото на медиите в този процес?
- В такива революционни ситуации медиите също се разделят, както и обществото. Изразяват позициите на едната или на другата страна на т. нар. барикади. Зависимостта в тези случаи е единствено в техните собственици, а не в обществото. Свободата на медиите е в ръцете на самите медии. Свидетели сме също как каквото и да се случи, дори и да си удари пръста на крака журналист, веднага се появяват гласове: “Убиват свободата на словото”. Обидно е група НПО-та да класират собствената си държава на някакво място, защото свободата на словото не е състезанието “Ролан Гарос”, където претендентите се класират на първо, второ или 111-то място.
Медиите са създадени и с една уникална цел - да бъдат коректив на всичко в живота и да казват единствено истината.Това е смисълът на тяхното съществуване. Измерението им не е в цифри, подреждане на някакви места и в унижение за българската държава от тези, които правят класациите, а именно в това - дали една медия казва истината или не.

За съжаление, днес сме свидетели как светът води неистова битка срещу фалшивите новини. Като че ли лъжата стана голяма и неизменна част от нашето съвремие.

- “Отровното трио” - що за хора са, вие познавате част от тях?
- Не бих искал да коментирам. Всеки е длъжен, когато се захласва по вълните на протеста, да се вгледа добре в биографиите на техните инициатори и организатори. Всичко в живота може да бъде водено само от личности с ясна легитимация, защото създаването на по-доброто бъдеще и двигателите на това по-добро бъдеще трябва да са хора, изградени и реализирани в своето умение.

Само човек,
който е правил
тухли, знае и
как се редят

Философия на живота. А за триото смятам, че ще излизат истини, които биха били много любопитни, именно защото достойните хора не коментират такива като триото. В тишината обаче посредствеността винаги се храни добре.
- Призовахте на няколко пъти да се спре с атаките срещу фасадите на историческите сгради на институциите и паметници на културата. Как да се справи Министерството на културата?

- Да унищожиш паметта за миналото и да искаш да изградиш без тази памет бъдещето, е абсурд. Историята е свидетел на унищожение на паметници от епохата на Египет през Средновековието до Палмира и Мосул в днешно време. Тяхното изчезване като образ на времето е унищожение на паметта за света. Но при едно мълчаливо
или страхливо
министерство
трябва да е ясно, че тишината, която обслужва вандалщината, става част от престъплението
- Оптимист ли сте половин година след началото на епидемията - ще има ли театри, изложби?
- Светът е доказал от праисторическо време с рисунките от Алтамировската пещера, че изкуството съпътства човека от неговото зачатие. И докато има хора, ще има както хлебарници, така и култура.
- Ваете в момента образа на Антон Дончев. Има ли днес време за почит на творци като него, или всичко е вече “площадни страсти”?
- Хора като Антон Дончев винаги ще имат своето място в живота, защото извън уличните страсти, които идват рано или късно, извън страстите, войните и драматургиите които идват и си отиват, имената в историята като тези на Владимир Димитров -Майстора, Златю Бояджиев, Никола Танев, Илия Петров, Галин Малакчиев, Генко Генков, Димитър Казаков, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска винаги ще останат в паметта на хората. Защото са
носители на
морала на цял
век, а не на
еднодневките
от митингите
- Освен Антон Дончев, има ли още вдъхновения в ателието ви?
- Образът на Антон Дончев е малък емоционален изблик във всичко онова, което е моето всекидневие.
А ателието е
онова място,
където съм
създал този
Вежди, който
хората знаят
и чуват, и дълбоко се надявам там да е мястото, където ще завърша същия този Вежди.
- Забравихте ли акварела?
- Не, той е част от мен.
- Пазите ли се в този свят на “новото нормално”?
- От коронавируса - полагам усилия, но от уличните вируси няма как.
На всички трябва да ни е ясно, че в тежка пандемия, която касае здравето на нашата нация, ти да изкарваш хора без маски, без предпазни средства, е престъпно поведение! Трябва рано или късно да се понесе тежка отговорност и виновниците да бъдат наказани.
- Страхувате ли се?
- Да, всеки човек се страхува. А съм почти на 70 години и единственият ми страх е затова, че по-голямата част от този прекрасен живот вече е минал...