На 32 години пловдивчанката показа, че не е забравила да играе тенис от световна класа

На 6 юли 2017 г. Цветана Пиронкова отпадна от любимия си “Уимбълдън” след загуба от Каролин Вожняцки (Дан). После спря да играе тенис и новините около нея изчезнаха.

По принцип пловдивчанката не е човек, който обича да говори за себе си и дава интервюта само когато прецени, че е необходимо. Преди години бе склонна да споделя по-лични неща, но само с хора, които добре познава. Постепенно и тези откровения спряха.

След споменатия “Уимбълдън” Пиронкова почти изчезна от вниманието на феновете. През март 2018 г. се появи новината, че е родила син с името Александър. В следващите месеци пускаше снимки в социалните мрежи, на които показваше как се грижи за детето си. В същото време все по-ясно даваше да се разбере, че е започнала бизнес. Бившата №31 в света

създаде своя марка

спортни облекла

и я кръсти Pironetic. По време на турнира за мъже от календара на АТП Sofia Open в зала “Арена Армеец” имаше щанд с колекцията на фирмата.

И това мина и замина. И така до 11 март тази година, когато Цветана написа във Facebook, че смята да се върне в тениса.

“Здравейте, скъпи приятели! Бих искала да споделя с вас една вълнуваща новина. От близо 3 месеца провеждам активна подготовка с цел участие на турнирите от веригата на WTA през този сезон. Не беше лесно да взема това решение, имайки предвид мащаба на предизвикателството. Все още има десетки въпросителни и неизвестни, с които е необходимо да се съобразя и справя, но това, което е най-важно, е, че имам любовта и подкрепата на семейството си. Скоро ще споделя и кратка програма на първите турнири, на които планирам да участвам. Благодаря ви за вниманието и подкрепата, които ми дарявате вече повече от 15 години, означават наистина много”, написа полуфиналистката от “Уимбълдън 2010”. Два дни по-късно в България бе обявено извънредно положение заради пандемията от коронавирус и това леко промени плановете на Пиронкова. Но всъщност се оказа, че ситуацията ѝ е била от полза.

“Промяната в правилата на WTA всъщност е една от причините, поради които реших да се завърна, защото предоставя страхотна възможност. Мога да играя 12 турнира с ранкинга, който имах последно, когато спрях да се състезавам. Два от тези турнири може да бъдат от “Големият шлем”, което е огромен шанс. Заради коронавируса това се оказа в моя полза. Влязох направо в основната схема на US Open. Сега разполагаме с повече време, защото преди трябваше да се върнем до 2 години, а сега са три. Ако трябва да бъда честна,

не бях сигурна дали

някога ще се върна,

но в даден момент състезанията започнаха да ми липсват. Не исках да пропускам шанса да използвам специалното си класиране, тъй като осъзнах, че това е голям шанс за мен. Определено е страхотно да виждаме все повече майки да играят всяка следваща година. Когато родиш, не губиш своята способност да играеш. Ако искаш да го правиш, не мисля, че има нещо, което може да те спре. Аз бях изморена от постоянното пътуване по турнирите, а проблем бяха и контузиите. В даден етап

исках да имам време

за себе си и да родя,

да отгледам сина си. Исках да прекарам този период по най-добрия начин. Страхотно беше. Чувствах се много приятно да бъда майка на пълен работен ден. Но си казах, че трябва да изляза от зоната на комфорт и да приема предизвикателството. Понякога човек трябва да се предизвика, за да се почувства жив, за да се развие и да се побутне напред. Свикнала съм да го правя през целия си живот и в определен момент бях много щастлива с детето и с новия си начин на прекарване на времето. Когато краят на паузата се виждаше, започнах да тренирам. Точно тогава обаче се появи пандемията. И моите първоначални планове се провалиха, смятах да се завърна в края на март. Може би обаче това, което се случи, бе за добро, защото разполагах с повече време да се подготвя.

Исках да видя на

какво равнище съм

и дали мога да постигна нещо сериозно. В следващите месеци смятам да използвам защитеното си класиране, за да играя в определени турнири, но вероятно ще ми трябва повече време за подготовка преди всеки. Няма да скачам от турнир на турнир, както правех. Скоро ми предстоят мачове на червени кортове и ще ми трябват повече тренировки за този преход”, сподели Пиронкова в Ню Йорк.

Една от особеностите на характера на Пиронкова е, че никога не се отказва. Без значение в какво физическо състояние се намира. И доказателство за това са мачовете ѝ в националния отбор за “Фед къп”. Преди години получи сериозно разтежение на крака, но и с плашеща за зрителите превръзка игра срещу звездата на домакините от Израел Шахар Пеер на турнира в Ейлат.

Пиронкова има една титла от турнир в календара на женската асоциация. Спечели го в Сидни през 2014 г., когато бе №107 в света, тръгна от квалификациите и победи Петра Квитова (Чех) на полуфинала и Анжелик Кербер (Гер) в двубоя за купата. По време на награждаването посвети успеха на дядо си, който е на небето и я гледа отгоре.

Тези дни светът на тениса не спира да се учудва как е възможно на тази възраст (в неделя става на 33) Цветана да играе добре и дори да побеждава бивша №1 в света.

“В семейството ми не са особено впечатлени, също както и аз. Те просто ми казаха: “Знаем, че си го можеш”, сподели участничката на три олимпиади. Кратко и ясно в неин стил. Който разбрал, разбрал.

СЕМЕЙСТВОТО

Цветана е внучка на големия български художник Енчо Пиронков. Баща ѝ Кирил е бивш състезател по кану-каяк, а майката Радосвета е национална рекордьорка в плуването. Има брат Енчо, който е треньор, а в момента е с нея в Ню Йорк. На 16 юли 2016 г. Цветана се омъжи в елитен столичен хотел за дългогодишния си приятел Михаил Мирчев, бивш футболист, юноша на “Локомотив” (Пд). На 27 март 2018 г. се роди синът им Александър.

ПРИЯТЕЛЯТ

Цветана е невероятен спортист и човек. Доказа го и сега с представянето си на US Open. Рядко се раждат такива хора и е истинско щастие, че България има Пиронкова, с която да се гордее. Признавам си, че с победите, които постигна в Ню Йорк, ме изуми, въпреки че я познавам отдавна. Да играеш така след 3 години извън тениса, направо нямам думи.

Цветана е комбинация от характер, силна воля, мотивация и желание за игра. И нещо много важно - никога не се отказва, без значение какъв е мачът. Това заяви Дора Рангелова, капитан на националния отбор за “Фед къп”. Пиронкова е рекордьорка в този турнир.