Димитър Попов управлява 10 месеца,

Любен Беров - 2 г.,

Пламен Орешарски - 14 месеца

Експертен антикризисен кабинет!

Това е предложението на ДПС за излизане от най-свирепата криза в страната, изречено от Мустафа Карадайъ при откриването на новата сесия на НС на 2 септември.

Всъщност той повтаря тезата на Доган, изговорена в новогодишното му слово в края на 2018 г. - “програмен кабинет за ускорено развитие на България”.

През последните 30 години у нас имаше три правителства с експертен, а не ярко политически характер. Общото е, че дават възможност на партиите, които ги подкрепят, да се дистанцират в някаква степен от тях.

1. “За бога,

братя,

не купувайте!”

Помните ли, че България тръгна по пътя към демокрацията именно с програмно (експертно) правителство, наречено “правителство на националното съгласие”. Негов премиер беше безпартийният съдия Димитър Попов.

Впрочем веднага след като печелят изборите за ВНС, през лятото на 1990 г. социалистите искат да бъде създадено програмно или експертно правителство заедно със СДС. Целта им е прозрачна - заедно с опозицията да поделят тежестта на първите преходни години. Сините се дърпат и настояват червените сами да се оправят с “горещия картоф”.

Обстоятелствата в държавата обаче карат СДС да приеме. На 22 декември 1990 г. правителството на Димитър Попов е гласувано. То е съставено от експерти на БСП и СДС. От 19-те му членове от БСП са 7, от СДС - 3, от БЗНС - 2, 7 са безпартийни.

Вицепремиери стават Александър Томов (БСП), Димитър Луджев (СДС) и Виктор Вълков (БЗНС). Най-голям проблем създава изборът на министър на вътрешните работи. Накрая Димитър Попов убеждава своя добър приятел юриста Христо Данов и спасява положението.

СДС поема икономическия блок в правителството. Иван Пушкаров оглавява Министерството на индустрията, търговията и услугите, а Иван Костов - финансите. Социалистът Атанас Папаризов обаче застава начело на Министерството на външноикономическите връзки.

Останалите “червени” министри са Веселин Павлов - на транспорта, Пенчо Пенев - на правосъдието, Емилия Масларова - на труда и социалните грижи, Матей Матеев - на просветата, Владимир Пеловски - на архитектурата, строителството и благоустройството.

Безпартийни министри са ген. Йордан Мутафчиев - на отбраната (той всъщност наскоро е департизиран), Димитър Воденичаров - на околната среда, проф. Иван Черноземски - на здравеопазването, проф. Георги Фотев - на науката и висшето образование, и проф. Димо Димов - на културата. Министърът на земеделието е от БЗНС - Христо Спиров.

Лидерите на парламентарните партии се договорят кабинетът “Попов” да управлява половин година. Той има две основни задачи - да започне монетарната част на икономическата реформа, като “развърже” цените на стоките, и да подготви местните и парламентарните избори.

Първата си задача правителството стартира на 1 февруари 1991 г. Много от държавно регулираните цени са освободени и разко се повишават. Възниква и спекула и по този повод се ражда прословутата фраза на премиера Попов “За бога, братя, не купувайте!”.

Всъщност целият отговор на зададен журналистически въпрос звучи така: “За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите необходимото ви.”

Правителството обявява новата конституция на България на 14 юни 1991 г.

2. Кабинетът

“Беров” - на

“Мултигруп”?

След като правителството на Филип Димитров пада от власт, с мандата на ДПС и подкрепата на БСП на 30 декември 1992 г. е съставен нов експертен кабинет начело с проф. Любен Беров. Дотогава той е икономически съветник на президента д-р Желю Желев и по-късно сините го кръщават сламения човек.

В София започват митинги, гладни стачки, палаткови лагери на привърженици на СДС. Синята парламентарна група прави 6 неуспешни опита да свали правителството на проф. Беров чрез вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори.

Кабинетът не успява да стабилизира политическия живот и държавните институции, както и да стартира приватизацията на губещите предприятия в страната.

От 14 министри в кабинета “Беров” 9 се безпартийни, включително и премиерът. Такива са и Стоян Александров - на финансите, Виктор Михайлов - на МВР, Мишо Вълчев - на правосъдието, Валентин Александров - на отбраната, Танчо Гугалов - на здравеопазването, Георги Танев - на земеделието, Валентин Босевски - на околната среда, Марин Тодоров - на образованието, науката и културата.

“Партийци” са тримата вицепремиери: Валентин Карабашев, който отговаря за търговията, е от Алтернативната социал-либерана партия (АСЛП), Нейчо Неев, който управлява транспорта, е от СДС, и Евгени Матинчев, който наблюдава труда и социалните грижи, от ДПС. От ДПС е и министър Христо Тотев - на териториалното развитие и строителството, а от АСЛП е Румен Биков - на икономиката,

Лично проф. Беров кани Валентин Карабашев за вицепремиер и министър на търговията. Тогава икономистът е едва 32-годишен. Приема, без да се колебае, но с вътрешната нагласа да участва в управлението на държавата като експерт и специалист, а не като политик, макар да е наясно, че ще се налага да взима и политически решения.

Постепенно се убеждава, че големите проблеми на реформата могат да се извършат само от силен тим, при това със силната подкрепа на парламента. През януари 1993 г. е изключен от СДС. През април 1994 г. подава оставка от кабинета “Беров”.

Конфигурацията в парламента е доста сложна - зад правителството са ДПС (мандатоносител), БСП и онази част от СДС, която влезе в историята с прякора “сините мравки”. А те са като орел, рак и щука и всеки дърпа каруцата според собствените си интереси.

Така законът за приватизацията, който е приет още при управлението на Филип Димитров през пролетта на 1992 г., не влиза в действие и затъва в блатото на партийните боричкания. Въпреки че е създадена Агенцията за приватизация и са готови подзаконовите нормативни актове.

Кабинетът “Беров” управлява до 17 октомври 1994 г. и подава оставка. На власт идва служебното правителството начело с Ренета Инджова, която също е избор на президента д-р Желев. По-късно тя заявява, че кабинетът “Беров” всъщност е бил на “Мултигруп”.

3. Правителство

на Орешарски

издържа

405 дни

протести

Уникална ситуация се получава след парламентарните избори през 2013 г. В Народното събрание влизат четири партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака”. Бойко Борисов връща мандата за съставяне на правителство, а БСП и ДПС имат 120 гласа. Тогава Волен Сидеров със своя “златен пръст” осигурява кворума и помага да бъде съставен експертен кабинет с мандата на ДПС. Премиер става подкрепяният и от БСП финансист Пламен Орешарски.

“Експертиза - това е критерият, по който съставих правителството”, обявява Пламен Орешарски.-

Кабинетът е от 17 министри - 10 са от БСП, трима - от ДПС и четирима безпартийни. Вицепремиери са “непартийците” Зинаида Златанова, която е и министър на правосъдието, и Цветлин Йовчев - на МВР.

БСП поема най-важните министерства: Кристиан Вигенин - МВнР, Петър Чобанов - финанси, Драгомир Стойнев - икономика и енергетика, Ангел Найденов - отбрана, Иван Данов - инвестиционно проектиране, Димитър Греков - земеделие и храни, Десислава Терзиева - регионално развитие, Данаил Папазов - транспорт, информационни технологии и съобщения, Таня Андреева - здравеопазване и Анелия Клисарова - образование и наука.

ДПС се задоволява само с три министерства: земеделието и храните - Хасан Адемов, околната среда и водите - Искра Михайлова, и културата - Петър Стоянович.

Правителството се заклева на 29 май 2013 г. На 27 юни Даниела Бобева става заместник министър-председател по икономическото развитие.

Още преди Орешарски да стане премиер, започват протести срещу него и някои от министрите.

Преди това Орешарски е човек на СДС - бил е зам.-министър на финансите в правителството на Иван Костов. От 2002 до 2003 г. е зам.-председател на НИС на СДС. Издигнат е за кандидат- кмет на СДС на изборите през 2003 г. и като такъв се среща с Васил Божков. След скандал в синия лагер той е отстранен като кандидат-кмет и напуска СДС.

Протестите срещу Орешарски продължават цели 405 дни. Заедно с тях се увеличават и противоречията между БСП и ДПС. Целувката между Станишев и Местан - тогава лидери на БСП и ДПС, на Орлов мост беше като целувката на Юда, но не беше само за 30 сребърника.

На 23 юли 2014 г. премиерът Пламен Орешарски подава оставката на правителството и на 6 август то е разпуснато.