Съдбата на емблематичната соцсграда остава неясна, държавата се опълчи на събарянето й

Когато вижда космическата сметка на сина си, Тато слага лимит от 100 лв. за всеки член на фамилията

Преди да падне от власт номенклатурата поръчва стоки за милиони, казва последният шеф на УБО ген. Георги Милушев

Mай 1986 година. ЦК на БКП ежедневно информира населението, че радиацията от аварията в ядрената централа в Чернобил е под контрол. Няма риск за населението на България, а отчетените количества в храните са "под допустимите норми".

В същото време в хотел "Рила" в центъра на София, известен като правителствен комплекс, който осигурява изхранването на всички висши партийни функционери, текат засилени проверки.

Специален екип от български и руски експерти, в това число и лекари, внимателно вземат проби от водата от чешмите и от всички храни, налични в складовете.

Докато в действие за успокояване на населението е впрегнат целият държавен апарат, експертите категорично

забраняват да се ползва вода от чешмата за приготвянето на каквато и да е храна,

предназначена за първите в държавата.

Това е само една от много истории, които емблематичният хотел в центъра на София пази от времето на социалистическия режим.

Бъдещето на сградата е все по-неясно, особено след като от Столичната община се възпротивиха на плановете за събаряне на новия собственик. Мотивът на експерти по опазване на културното наследство е, че така ще се застрашат архитектурни ценности в историческия център на столицата.

Зам.-кметът на София Тодор Чобанов определи като "грешка" построяването на хотела през 60-те години. Факт е, че тогава от Централния комитет на партията бързат да издигнат важната за тях постройка, въпреки че са наясно за ценните исторически находки под него. Вероятно още дълго съдбата на емблематичната постройка, свързана с цял един период от историята на държавата, ще бъде обект на спор.

Тук са вземани съдбоносни решения, стените на зданието познават приятелства, предателства, любов, омраза и интриги между първите в държавата по онова време.

В продължение на десетки години "Рила" е недостъпна крепост за обикновеното население, а ръководството на партията изпитва най-големите привилегии на властта именно тук.

“Рила” е обект на легендарното поделение УБО

- Управление за безопасност и охрана. Дори самият Живков следи какво се случва в най-доверения хотел на властта. Докладват му във всеки един момент кой се намира в хотела и по какъв въпрос.

Най-много спомени от събитията, случили се в легендарната сграда, пази последния директор на УБО Георги Милушев.

След промените той написва мемоарна книга "По коридорите на властта", в която специално място е посветено на емблематичния хотел.

За него случващото се в "Рила" в първите дни след Чернобил е показателно за цялата ситуация как е скрита информация от населението.

След проверките в хотела началниците в УБО лично декларират пред Тодор Живков, че ще се погрижат за цялостното изхранване на първите в държавата, като използват други продукти, а не наличните във ведомствения стол.

Живков, както и всички от най-близкото му обкръжение са предупредени да не използват вода от чешмите. Консумацията на каквато и да е храна извън тази, приготвена в стола на хотел "Рила", е категорично забранена за всички висши държавници. По разкази на бивши служители още докато тече проверката, експертите са наясно, че

всичко е над нормата

Коментират помежду си, но дори на работещите в хотела по никакъв начин не дават предписания как да се пазят и кое е опасно за тях. Едва след като се въвеждат нови правила за изготвянето на храната на висшия ешелон на БКП, е ясно, че резултатите от пробите са много притеснителни.

Всички обаче получават предупреждения, че

това е секретна информация,

и дори пред най-близките си да не споделят какво се случва в хотел "Рила" и специалните мерки, които се прилагат единствено за опазване на здравето на първите в държавата.

Според очевидци в първите дни след аварията и след като става все по-ясно, че радиация има, в коридорите на хотела настава суматоха. Членове на БКП идват ежедневно в стола, а служители усещат, че повечето от тях също изглеждат неинформирани. Хранят се както преди, не задават дори въпроси. Само най-близките около Живков спазват стриктно заръките да чакат в домовете си специално приготвена за тях храна.

"Цареше едно напрежение. При всяко разминаване в коридора с колега и гост остава въпросителна той дали знае. Някъде на втория-третия ден всички бяха уведомени. В началото бяха само работниците от кухнята, постепенно разбраха сервитьори, камериерки

Знаеха и всички от партията."

Това са част от разказите на бивш служител в хотела, описани в книгата "В облака на Чернобил".

В стола на "Рила" по списък имат право да влизат около 250 души от партията. Живков често добавя или маха някой по своя преценка.

В комплекса е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, като достъп до него също получават избрани хора.

Списъкът кой може да купува

също е внимателно одобрен. Всеки месец се прави подробен отчет. Сметките се покриват от партията. Една от историите на прехода е как след падането на социалистическия режим хотелът е почти изпразнен. Управата към онзи момент дълго прави безуспешни опити да събере стари неплатени сметки.

Не всички около Тато получават неограничено право да купуват. Неговите племеннички Христина и Яна Маркови са извън списъка. Според хора от партията това решение е довело до сериозни конфликти в цялата му фамилия.

Владимир Живков, както и внуците на Тато също се хранят в стола на "Рила". Те нямат отделна сметка. Всичко се записва на името на Живков. В края на всеки месец директорът на УБО прави извадка през него какво и как е похарчено. Така след поредния месечен отчет

първият в държавата забелязва внушителни разходи

За повечето от тях е сигурен, че не са направени от него. След проверка се установява как голямата сметка е на Владо Живков и негови приятели. Тогава Тато прави отделни сметки за всички от семейството и въвежда лимит на разходите от 100 лева.

По времето на соца "Рила" е своеобразен оазис за първите в държавата. Там могат да намерят всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят и да живеят, без да чувстват каквито и да е липси, на които се радва западния свят.

"Особените функции на комплекса "Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО", споделя Милушев в своите мемоари.

Той дава за пример оборота на комплекс "Рила" през 1988 г. - 1 млн. и 300 хил. лева. В годината преди края на Живков

властта сякаш поръчва за последно

Над 80% от целия оборот са от продажбата на хранителни стоки.

Милушев пази данните, според които само от 1 до 9 юни 1989 г. са продадени 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др.

"Тоест столът се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат "на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т.н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка", спомня си генералът и добавя:

"Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешелон, т.е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавният съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК". В последните години на режима за "най-правоимащите" е изграден комплекс на улица "Панорамен път", за да може

храната за Живков да преминава през предварителен анализ

По това време той вече е сериозно притеснен за сигурността си и вече не се храни от ведомствените ресторанти.

За разлика от него съпругата му Мара през цялото време не харесва храната от "Рила". Според разкази на работещи в хотела за едно от посещенията на съветския лидер Брежнев у нас тя категорично им забранява да приготвят борша за срещата му с Живков. Вместо това го сготвила лично, като дори сама си купила продуктите от квартален магазин.

Интересна е и историята как са избрани плюшените златни завеси, които десетилетия висят на прозорците във всички стаи и са белег на лукса по онова време. През 1962 година хотелът трябвало да бъде построен много бързо, за да посрещне гости за конгрес на партията. Взет е готов архитектурен план за друг хотел, който БКП планирала да построи за свои нужди.

Строежът е завършен светкавично, а когато идва ред за обзавеждането, заръката на партията е да се поръча от най-хубавото и скъпото. Докаран е специален плат от Русия, а няколко шивачки месеци подготвят тежките плюшени завеси за всички стаи. Кандидат-членът тогава на Политбюро Пенчо Кубадински бил силно притеснен от обзавеждането и най-вече от златните тежки пердета. Според него те не създавали никакъв изискан вид на сградата, а дори напротив. Той предупредил, че ще има вулгарни подмятания по темата. От УБО обаче одобряват стаите и хотелът е пуснат в експлоатация точно преди конгреса.

Според Крум Благов, автор на книгата "Първият милион", посветена на бизнес старта на избрани олигарси, хотел "Рила" е мястото,

където се раздават първите куфарчета с пари

Сградата е смятана за изключително сигурна и безопасна, където необезпокоявано могат да се провеждат неформалните срещи.

Най-големият мит, който съществува за хотела, е, че под него има тунел, който го свързва с всички държавни сгради в района. През годините архитектите, работили по проектирането на сградата никога не потвърждават подобно твърдение. Друг факт, обвит в мистерия, е кога точно Юрий Гагарин е настанен в хотела. В официалните документи се споменава само годината - 1968-а. Според разкази на служители от хотела от онова време посещението му е последното извън пределите на Съветския съюз преди фаталния тренировъчен полет на 27 март същата година.