На тайно заседание Народното събрание разрешава секретната сделка по придобиването й

Голямата загадка е защо най-великият български владетел е поръчал такава малка емисия

В началото на миналия век български професор прави тайна сделка с колекционер, свиквайки неофициално заседание на парламента, за да откупи единствената монета на легендарния цар Иван Асен II.

През Второто българско царство се поставя началото на българското монетосечене. Първите български монети са от злато и мед и се появяват при управлението на Иван Асен II (1218-1241). При цар Теодор Светослав (1300-1322) започва сеченето на български сребърни монети. Главната монетарница се е намирала в столицата Търново, а в края на ХIV в. започват да функционират монетни ателиета и в отцепилите се от централната власт владения във Видин и в Добруджа.

Въпреки многогодишните разкопки и хилядите артефакти във фондовете на музеите, за сега, първата монета, сечена от български цар е известна в един-единствен екземпляр. Учените все още не са отговорили на въпроса защо не се откриват други монети от тази емисия?! Възможно е царят да е поръчал изработването на много малък брой монети, но за каква мисия са били предназначени те също е една от тайните на българската история. Преди двадесетина години една българска телевизия показва за кратко втора златна монета, която вероятно се намира в частна колекция, но нейните следи също се губят.

Монетата на най-великия между владетелите на Второто българско царство е леко вдлъбната и пукната от едната страна при сеченето. Направена е от 18-каратово злато и тежи 4,33 г. На лицевата страна е представен Христос, който благославя с дясната ръка, а в лявата ръка държи евангелие. От обратната страна е изобразен цар Иван Асен тт в цял ръст със заоблена брада и ниска корона, украсена с перли. Дясната ръка владетелят е поставил на гърдите си, а с лявата поема меч в ножница от Свети Димитър. Светецът е с бойни одежди, наметнат с мантия. С дясната ръка той полага короната на главата на царя, а с лявата му подава меча. Това е така наречената интронизация - приемането на властта от небесния покровител на династията. Когато попаднала в ръцете на ценителите, монетата била пробита, което показва, че известно време е била носена като накит.

Според специалистите златните монети на Иван Асен II са сечени след неговата победа над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230 година.

Начинът, по който българската държава се сдобива с това единствено по рода си съкровище е също необичаен и дори криминален. Знае се, че златната монета на цар Иван Асен II била намерена на адриатическото крайбрежие в днешна Хърватия през първата половина на XX век. Тя е купена от частен колекционер, който водел кореспонденция с изтъкнатия български нумизмат проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт в София. В едно свое писмо до професора колекционерът съобщил, че притежава златна монета, която смята за българска. Започнали преговори, от които станало ясно, че колекционерът иска да замени тази монета с два много редки златни денара (римски монети) от съкровище, намерено в Марцианополис. Затруднен да се справи с проблема сам, българският учен се обърнал за съдействие към министъра на народната просвета. Случаят стигнал до Народното събрание, което на тайно заседание решило размяната да бъде направена. Но по изричното желание на колекционера тя трябвало да бъде осъществена неофициално. Тогава професор Герасимов предприел семейно пътуване до западната ни съседка, пренасяйки тайно златните денари, а на връщане съпругата му нанизала монетата на цар Иван Асен II на колието, което неизменно носела през цялото пътуване. Според друга версия, за да пренесе нелегално монетата през границата, професор Герасимов я пуснал в маншета на панталона си. Така безценният паметник се отзовал в България.

Днес монетата се пази в нумизматичната колекция на Археологическия институт с музей при БАН, но тайните около нейното отсичане все още вълнуват изследователите.