Корекомите рушали соцморала, унижавали българите да търсят на черно марки и долари от чужденците

Любовници на управници ставали миски на конкурси по морето

Специално внимание по време на летния сезон се отделяло на престоя на съветските туристи. Всяко тяхно оплакване от обслужването е старателно документирано и докладвано "по-нагоре". Оказало се, че братята от СССР са били сред най-лошо обгрижваните у нас.

Вероятно причината била, че те не внасят валута в държавата ни, а и не оставяли бакшиши по заведенията. Гонело се изпълнение на валутния план, а съветските гости били сигурен контингент. Заради това се създавало впечатление, че на западния турист се отделя повече внимание и грижи.

Категорично обаче пренебрегването на съветските гости не било на политическа основа, смятат нашите агенти.

Возели руснаците в най-старите и раздрънкани рейсове “Шкода”,

екскурзоводите закъснявали. Неблагополучията на съветските туристи в курортния комплекс Камчия през 1973 г. са описани в справка до началника на Второ ГУ на ДС.

Там им давали маломерни порции. В храната си намирали хлебарки, паяци, найлонови парчета, а в салатата - косми. Екскурзовод се опитал да смени чиния с ядене, в което имало косъм, а готвачът я изсипал в общия казан, разбъркал го и отново напълнил чинията, докладват агентите. Руснаците получавали неизмити и развалени домати, плесенясало грозде. Когато спирал токът, свещи се раздавали само на персонала на хотела и ресторанта, а туристите чакали с часове да светне, за да вечерят.

Руснаците не оставяли бакшиши и заради това персоналът ги неглижирал при обслужването. Проблемът обаче не бил само по морето. Пази се справка и от гостуването на братушки в Плевен. "В хотел "Ростов на Дон" се отнесли грубо. В барчето един от тях -

герой на социалистическия труд, запял “Три танкиста”

Вутова му забранила да пее такива песни. Две от служителките в сладкарницата на хотела наричали съветските гости с обидни епитети", веднага донесли агентите.

Нашите сервитьори дотолкова се чувствали безнаказани, че масово надписвали сметки. Позволили си това дори и при прощалната вечеря в чест на гостуването на Валентина Терешкова в ресторант "Кайлъка" през 1968 г. Келнерът надписал 40 лв. към сметката, а проверката после показала, че това се случва много често.

Естествено, препоръките, които се давали след това, били да се обръща специално внимание и да не се неглижират съветските туристи за сметка на западните. Наблюденията показвали, че "съветските туристи се държат много скромно и търпеливо, но някои били крайно обидени от положението, в което ги поставят", се казва в информация на началника на Второ ГУ на ДС през 1973 г., изпратена до ЦК на БКП. Обслужването на съветските туристи да се счита като първостепенна задача, е основната препоръка.

Всъщност голяма част от пропуските в обслужващата сфера засягат и всички останали гости по морските ни курорти. Отчитат се

стара мебелировка в хотелите “Байкал” и “Балатон”,

периодично спиране на топлата вода заради аварии в хотелите "Созопол", "Странджа" и др., влажни стаи в хотел "Лонгоза". Въпреки че всяка година се отчита успешен сезон, списъкът със забелязаните пропуски в обслужването винаги е дълъг. Характерни явления са сервиране на студена храна, надписване на сметки, получаване на бакшиши, недобре подбран персонал. Архивите на МВР говорят, че битката срещу нощния шум по морето е водена още през 1977 г. "В много заведения се свири шумно, което не създава обстановка за уют и спокойствие. Чуждите туристи искат да слушат българска фолклорна музика и естрада", се отбелязва в справка за края на сезона.

Някои ресторанти нямали остъклени тераси и при студено и дъждовно време се налагало пренареждане на групите за храна. "Понякога храната не беше питателна и вкусна, не се влагаха всички подправки, защото свършили. Имаше и сервиране на малограмажни порции", констатират слабости агентите.

Масово натравяне

на съветски

туристи имало на

1 и 2 юли 1966 г.

в Златни пясъци. Около 200 души в ресторант "Кривата липа" се натровили от руска салата, приготвена два дни по-рано, както и от месни консерви. През 1963 г. пък били натровени 6 групи български, съветски, унгарски и немски туристи. Два случая на получено разстройство от чехи имало и през 1961 г. заради "недоброкачествен говежди език".

В курортите ни нямало редовно плодове, а в един от тях директорът забранил да се доставят дини, за да не се замърсява районът с корите им.

Сериозен проблем създал и конкурсът "Мис Камчия" през 1973 г. Журито проявило пристрастия към българките, което обидило участничките от СССР, ГДР и Унгария, анализири шефът на Второ главно. "Сред туристите се говорело, че с държавни награди от конкурса били облагодетелствани любовници на местни управници.

Немските туристи скандирали: "Стига местен локален патриотизъм". Председателят на журито не се вслушал в предварителното предупреждение да прояви по-голяма политическа прозорливост и тактичност", пише в информация началникът на Второ ГУ на ДС. Западняците са били зорко следени и в нощните заведения, става ясно от други справки, в които е посочено, че "при танците им липсва скромност, целуват се и лягат по миндерите".

Изкъсо са следени и нашите работещи в хотели, ресторанти и др. туристически обекти. Наказвани са десетки служители за недобро обслужване, спестяване на пари от маломерни порции и други злоупотреби. През 1966 г. е била разбита и задържана група от 10 лица от бар-вариете в Слънчев бряг. Заради слаб контрол от шефовете им за 2-3 г. групата успяла да присвои 60 хил. лв. по схемата внасяне отвън на питиета и хранителни стоки.

Голяма драма се е разиграла след откриването

на първите валутни магазини по Черноморието, показват документите на ДС. Първият такъв магазин на Златни пясъци е открит през 1965 г. Целта е била чужденците да си пазаруват оттам цигари, напитки, ежедневна козметика и плажни принадлежности. След това са открити още два в курорта. Постепенно обаче се превърнали в универсални. Продавали се ризи, панталони, якета, шушляци, часовници, фотоапарати, чорапи, магнетофони, дори "реакционни вестници". Редом до щандовете с вносни стоки имало и такива с български.

В края на летния сезон при отчитане на работата на милицията и ДС се прави и анализ на първите стъпки на т.нар. корекоми. "Гражданите сравняват едните и другите стоки по качество и външен вид и с явно възхищение говореха за превъзходството на чуждите. Нормално явление бе

щандът с български стоки да е празен,

а на другия се тълпяха купувачи", пише в една от милиционерските справки. Особено притеснително е, че това ставало пред очите на чужденците, които показвали превъзходството на капиталистическата икономика.

В същото време българите "се унижават" да молят чужденци да им продадат валута, за да се сдобият с нещо "вносно", показват наблюденията на агентите на ДС. Те

протестират срещу зареждането на валутните магазини

с дрехи и др. стоки, които подкопават устоите на социалистическата икономика и морал.

"Очевидно е, че 12 388 блузи, 14 309 ризи, 557 шушляка, 14 878 джапанки, 5326 колана и др. не са предназначени за западните туристи. Те не купуват дрехи", възмущават се ченгетата под прикритие. Не пропускат и да отбележат, че вносните стоки са демоде, излезли от употреба и купени на безценица, заради което се и продавали по-евтино. Така например шушляците в редовните магазини стрували повече от 30 лв., а в корекомите 20 марки (10-15 лв), найлоновите ризи в българските магазини - 15 лв., а във валутните - 8 марки. В същото време официалният курс е бил 1 лв. за 2 марки, а на черно - 3 лв. за 4 марки.

"Тези магазини създават условия за рушене на социалистическия морал, унижение и поклон пред Запада. Всеки чуждопоклонник е потенциален родоотстъпник", анализират наблюденията си агентите. В икономически план се оказало, че едва 20% от оборота са от чужденци, а останалите 80% - от български клиенти.

"Трудовите" хора, които идвали от вътрешността на страната, се заглеждали във витрините и

се възмущавали много, защото имало табели “Само за чужденци”,

което водело до негодувание. Нашата агентура през 1966 г. се сдобила и с карикатура от списание "Щерн". На нея бил изобразен един българин пред витрина на кореком, а текстът бил: "В магазина има 23-ма души, от които 16 агенти". Сериозните проблеми, които създават в икономически и най-вече в морален план, довели до серия предложения от ОК и ГК на БКП с искания пред ЦК да се ликвидират корекомите, но такова решение не последвало.