"Иван Славков искаше да направи Васил Илиев своя дясна ръка в България.

След това щеше да го предложи за член на Международния олимпийски комитет. Организацията, в която мечтаят да членуват някои от най-влиятелните хора в света", разказва Илия Печикамъков, треньор по борба на Васил Илиев в училище "Олимпийски надежди" в София.

Тази интересна подробност е била известна на хората от ръководството на федерацията по борба, но никога не е излизала извън кръга на посветените. Треньорът я споделя пред тях след един от турнирите по борба в памет на Васил Илиев през 2011 г. Печикамъков е човекът, познавал най-добре всемогъщия бос на ВИС 2, от времето когато Васил е само бедно момче. "Постъпи при мен в шести клас. Тогава тежеше

точно 28 килограма

Роден е в Кресна, по-късно семейството му се премества да живее в Кюстендил. Личеше, че това момче има редки качества", спомня си треньорът. Десетина години по-късно от скромното момче не е останало нищо. Васил Илиев е един от най-богатите и могъщи хора в страната. Митична личност, символ на почти безгранична власт. Още преди да навърши 30 години, Илиев е създал държава в държавата.

И до днес е мистерия

как точно успява да го постигне. "За Васил Илиев са изписани тонове глупости, предимно от хора, които изобщо не го познават. Такъв е и Георги Стоев. Той твърдеше, че е тренирал борба в "Олимпийски надежди". Това е абсолютна измислица, каквито са и неговите книги", казва бившият треньор. Той е близо до Васил Илиев в

четири преломни

момента, които до голяма степен определят целия живот на шефа на ВИС 2. Първият е приемането в спортно училище. "През петте години в "Олимпийски надежди" учениците са подложени на натоварване, сравнимо с живота в строга казарма. Спазва се железен режим. Ставане в 6 часа. Следва бърз тоалет и закуска. От 7,30 сутринта започват уроците. В 10,30 ч. е първата тренировка и продължава до 12,30 ч. Тогава е време за обяд. Следва самоподготовка и писане на домашни. От 16, 30 ч. е втората тренировка. Продължава 2 часа. После е вечерята. Преди часовникът да удари 21,30 ч. часа вече трябва да са по леглата. Но повечето заспиват още преди това, капнали от умора. И това се повтаря всеки божи ден. Като ученици Васил и Георги преживяха силен удар. Почина баща им. Васил беше в десети клас, а Георги в девети. Татко им беше миньор. Става в пет сутринта за работа и се приготвя да отиде на работа в мината.

Пада като покосен

на прага на апартамента. Умира от инфаркт. Станах като втори баща на Васил и Георги. В "Олимпийски надежди" Васил Илиев е сред най-добрите борци. Върви му и в училището. "Нещо, което не може да се каже за брат му. Георги имаше качества за борец, но не спазваше режим. Много обичаше живота, момичетата, нощните заведения. Васил беше друг. Мислеше само за борбата. В нашия спорт често се намесва субективният фактор. На няколко пъти съдиите го режеха в мачове, когато е очевидно по-добър. Въпреки това стана шест пъти републикански шампион във всички възрасти. Дойде ред за истинската казарма. Две години, които борците караха, най-често в

спортни роти

Васил служи в Централната армейска спортна школа", разказва Печикамъков. По това време Илиев трябва да вземе още едно трудно решение. "Връщахме се от състезание в ГДР и на връщане в самолета Васко седна до мен. Виждах го, че е умислен и притеснен. Каза ми: "Искам да споделя нещо с теб. Имам едно гадже..."

В училище Васко не бе помирисвал момиче. Това беше една от първите му връзки. Приятелката му беше бременна. Попитах го: "Ти обичаш ли я? Ако я обичаш, се женете. Ако не я обичаш - има доктори. Може да направи аборт. А, не, аборт няма да прави", отвърна ми той.

Така се появи дъщеря му Ивона. Наскоро є разказах тази история, момичето не можа да сдържи сълзите",спомня си треньорът. За Васил Илиев преломна е 1988 година, тогава е олимпиадата в Сеул. "Той заслужаваше да бъде взет в отбора, но беше предпочетен друг борец.

Мъката разяждаше Васил отвътре. Личеше колко му е тежко. Казах му нещо от сорта: "Спокойно, животът продължава". Той само мълчеше и не отговаряше. Видях, че за себе си е взел решение: "С борбата аз съм дотук." Малко повече от година по-късно България вече е друга. Комунистическата система се е сринала. ЦСКА е разформирован и пагоните са свалени. Всички борци са на улицата и трябва да търсят нов живот след спорта. Започва бясното първоначално натрупване на капитала. Васил Илиев е на върха на вълната. Основава охранителната фирма ВИС 1, а по-късно и застрахователната компания ВИС 2.

Финансовата му мощ

достига фантастични размери по време на ембаргото срещу бивша Югославия. Икономиката на западната съседка се нуждае от петрол и различни стоки, които няма право да внася легално. И плаща щедро на тези, които успеят да й ги доставят. "Не съм се интересувал от бизнеса на Васко. Казвал ми е, че 95 процента от политиците стоят зад него. Вероятно са му помагали, насочвали са го какво да прави. Същото се отнася за най-добрите адвокати, водещи прокурори. Искаше да прави банка, в която партньори да му бъдат някои от най-изявените спортисти. Планираше сред тях да бъдат Христо Стоичков, Любо Пенев, както и други играчи от поколението на четвъртите в света. Желаеше да покани и сегашната шефка на БОК Стефка Костадинова. Отделно от това се подготвяше да купи

огромен танкер за гориво

На мен Васил ми предложи да оглавя офис на ВИС 2, но отказах. Не ставам за такава работа. Но винаги, когато са били нужни пари за спорта, Васил ги е давал. Без да се замисля и за миг. Даваше пари и на всякакви закъсали хора. Не вярвам някого да е върнал. Аз винаги съм влизал при него, без да чакам, въпреки че в офиса му непрекъснато имаше наплив от хора. Беше добил навика да си качва краката на бюрото. Когато ме видеше, сядаше на стола, защото знаеше, че няма да говоря с него, ако не си свали краката от масата", разказва треньорът му. Илиев продължава да споделя със своя учител, дори след като е станал богат и с много власт. "Една нощ, няколко месеца преди Васко да бъде разстрелян, лично написах неговата характеристика като спортист. Този документ трябваше да стартира кариерата му във високите етажи на олимпийското движение. И вероятно да промени живота му. Самият Илиев ме беше запознал с Иван Славков около година преди това. Видяхме се в популярния тогава бар "Антъни". По това време аз бях още треньор по борба. Батето седеше в компанията на Васил Илиев и една симпатична дама. Очевидно Славков и Васил бяха от една кръвна група. Разбираха се от половин дума. Приятелството им се задълбочава с времето. Разбрах това, когато Илиев ме помоли да отида в дискотека "Нерон" в доста необичаен час. Трябваше да съм там точно в полунощ. Това се случи няколко месеца преди Васил

да бъде разстрелян

Доста от хората в заведението ми бяха познати от спортното училище. На входа стоеше един от джудистите. Той проверяваше за оръжие. Пусна ме веднага щом ме видя. Вътре седеше друг ученик от училището - Илия Павлов. Заедно с двама души, които на външен вид приличаха на араби. Седнах на тяхното сепаре. Малко след това се появи и Васил. Каза ми: "Трябва да ми напишеш характеристика. Славков иска да ме направи свой заместник в Българския олимпийски комитет. След това ще ме предложи и за член на Международния олимпийски комитет. Можеш ли да го направиш до ден-два?" Печикамъков от заведението отива в училището. Часът вече минава един след полунощ, но там винаги има нощен пазач. Учителят

пише характеристиката

на следващата сутрин тя е подписана и подпечатана. Процедурата е задвижена и всичко изглежда въпрос на време. Но то се оказва недостатъчно. Печикамъков е до своя ученик две седмици преди смъртта му. Тогава Илиев предчувства, че краят е близо. "Казах му: Пази се! Отговорът ме стресна: "Аз го чакам този момент". Помислих, че не съм чул добре и попитах: Какво каза? "Чакам го този момент", повтори Васил. Сигурно е имал предизвестие", казва треньорът. Вероятно в момента, когато се води този разговор, съдбата на Илиев е била решена. Той е убит в своя "Мерцедес" на 25 април 1995 година, преди да навърши 30 години.

Казваха ми тате и другарю

"ГОДИНИ след като бяха напуснали "Олимпийски надежди", мои ученици ме наричаха тате.

Други по навик ми казваха другаря Печикамъков, въпреки че вече бе възприето обръщението господин. Печикамъков работи като треньор в легендарното училище 22 години. 10 години е в ЦСКА. От "Олимпийски надежди" са излезли над 10 олимпийски шампиони. Още повече са световните и европейски медалисти. Европейски държави с традиции в спорта имат по-малко златни олимпийски медали, отколкото са шампионите на Централното спортно училище в България. Печикамъков е обявен за заслужил треньор и заслужил съдия. През 80-те години го търсят от Франция и ГДР, за да им покаже как се работи в българското училище за шампиони. Години след това в родната България му се налага да работи като пазач, за да може да се издържа. "Парите за мен не са най-важното, горд съм, че в живота си не съм мълчал и не съм пълзял. Работих в училището, през което са минали хора като директора на НСО Димитър Димитров, топполицая Михаил Наумов, летеца Любомир Гелев. Други продължават със спорта като треньори - Денислав Чемишки, Ивайло Сандев, Веселин Цветков, Христо Филчев, всички майстори на спорта. В САЩ с борба се занимава и треньорът Панайот Киров", казва Печикамъков.

 Отрязах ти главата, но ще ти мине

ОТНОШЕНИЯТА между Иван Славков и братята Васил и Георги Илиеви са повече от интересни.

Във футболните среди още се разказва любопитна случка с главни действащи лица Иван Славков, Георги Илиев и Илия Павлов. По това време Батето е президент на футболния съюз, Илиев е собственик на "Левски" Кюстендил, а Павлов - на ЦСКА. Двата отбора се срещат на терена в Кюстендил през 1999 - 2000 година. На полувремето "червените" водят с 1:0. През почивката Зафиров от ЦСКА е нападнат и бит според версията на "червените". Тогава треньор е Димитър Пенев. ЦСКА не излиза да играе за втората част заради инцидента. Реферът Атанас Узунов изчаква 15 минути и прекратява мача. БФС трябва да вземе решение кого и как да накаже. Това не е никак лесно, защото президенти на отборите са двама от най-могъщите хора в България. "По едно време Батето се ядоса, тропна по масата и каза: Абе кой е тоя Георги Илиев, и кой е тоя Илия Павлов. По нула точки и за двата отбора! Това е! Другият път да си знаят", разкрива един от свидетелите на инфарктното заседание във футболния съюз. Същата вечер е рожденият ден на Георги Илиев, който посреща гости в Банкя. Батето отива при него, честити му празника и съобщава новината за спорния мач по своя неподражаем начин. "Жорка, малко съм ти отрязал главата, но ще ти мине."

Спасява Илия Павлов от изключване

Илия Павлов беше много амбициозен младеж, но когато дойде при нас нямаше физика за борец. Беше пълничък, прякорът му беше Зъбчето", спомня си Илия Печикамъков. - Треньорът му Данчо Василев го предложи за напускане, защото не ставал за спорт. Такива решения при нас се вземаха на учителски съвет след гласуване. Говорих с другите учители да дадат шанс на момчето. Илия оставаше след тренировки да се подготвя сам, а беше и пълен отличник. От опит знам, че добрите ученици стават и добри спортисти. Умеят да мислят по-бързо и да вземат правилни решения. Илия Павлов не беше изключен, защото успях да убедя преподавателите да го оставят. Години след това случайно се срещнах с баща му Павел Найденов. "Каза ми, ела да те почерпя нещо. Някой му беше разказал по какъв начин синът му е останал в спортното.

Илия Павлов използва шанса, който му беше даден. Подобряваше формата си всеки ден, успя да постигне успехи на тепиха. После жените объркаха нещата при него.

Смъртта на училището убива директора

ДИРЕКТОРЪТ на легендарното училище "Олимпийски надежди" Рафаил Джерекаров не успява да преживее кампанията по неговото ликвидиране.

"Когато стана ясно, че искат да закрият училището, търсих помощ от Васил Илиев, разказва Илия Печикамъков. - Каза ми да напиша четири писма. Три до държавните институции, от които зависи решението, и едно лично до Илия Павлов. Направих го още на другия ден и последва затишие. Но напрежението дойде в повече за Джерекаров. Откриха му левкемия. С пари за най-скъпите лекарства помогнаха Васил Илиев, борецът от "Славия" Страхил Димчев, както и от федерацията. Нищо не помогна. Джерекаров умря преди да види как съсипват труда на целия му живот."

 

Успяват, защото са сами

"БОРЦИТЕ успяват в живота, защото са се научили да се справят сами, разкрива част от тайната на успеха Илия Печикамъков. - На тепиха няма кой да ти помогне. Трябва да реагираш бързо и да вземаш правилни решения за части от секундата. Треньорът може да ти подскаже отстрани, но решаващата фигура е човекът на тепиха. Тези уроци помагат и след като спреш да се занимаваш със спорт. Без дисциплина и упоритост няма как да се постигне успех, в която и да било област", убеден е треньорът.

 

Кой е Васил Илиев?

Васил Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Състезател по борба още от малък, ученик на школата "Олимпийски надежди", многократен шампион за всички възрасти.

Сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо. Първата фирма на Васил Илиев е регистрирана през 1991 г. Носи името ВИС - Вярност, Инвестиции, Сигурност. Фирмата се занимава главно с охранителна дейност.

Смята се, че истинският възход на империята ВИС започва със старта на югоембаргото, като по това време компанията прекарва в Сърбия петролни продукти. След този период новата компания ВИС 2 се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с ВИС 2. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС 2 са и монополисти в застрахователния бизнес.

Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си "Мерцедес" кабрио на път за ресторант "Мираж". Убийството не е разкрито и до днес.