Постоянно минавам оттам...

От месец ноември насам работното ми място се намира в началото на булевард "Витоша" и, за да стигна до редакцията, постоянно минавам покрай ЦУМ...

Ах, тоя ЦУМ. Животът ми е свързан с него по странен начин.

От ЦУМ си купих първия синтезатор - една Вермона, която бе дефектна и после мина почти година, докато се навиха да ми върнат парите. По време на соца гаранцията за даден продукт беше твърде относително понятие...

От ЦУМ си купих плат за абитуриентския костюм - един такъв сив и леко блестящ - по това време живеехме в сива реалност, всичко беше конфекция и ширпотреба, но пък беше евтино...и отвратително.

А днес минавам покрай ЦУМ почти всеки ден.

И, улисан в различни мои си мисли, всеки ден виждам тези деца.

Стоят почти в края на огромния магазин-мастодонт. До един от входовете, малко преди градинката пред банята (която още от времето на соца не е баня, щото талантите, управляващи София някога са пропуснали да съхранят водата и сега нея я няма - уж станала жертва на земетресения).

Момичета, момчета - ученици - всеки път, когато минавам стоят там, на входа, и танцуват.

Разучават различни стъпки, различни движения.

Слушат си техните песни - песните на младото поколение - и танцуват ли танцуват.

Погълнати от танца така, както аз - от лошите си мисли.

Всеки ден ги виждам там.

И вие ги виждате, знам това.

Те танцуваха, когато все още страната бе затворена, защото пандемията все още не ни бе дала да разберем, че ще трябва някак да живеем с нея.

Те танцуваха, докато министри подаваха оставки.

Те разучаваха стъпки, докато Доган си поливаше цветята пред погледа на протестиращите в Росенец.

Те изпробваха нови хореографии, докато Дани Кирилов пишеше статуси във Фейсбук, а после танцуваха и докато щурмуваците на Гешев нахлуваха в президентството...а после и в няколко детски градини - в този или в обратния ред.

Децата, погълнати от танца, с огромна упоритост бяха там и когато започваха протестите срещу системата у нас.

Те бяха под козирката на ЦУМ и работеха по новите движения и когато протеста, след като бе единен, изведнъж реши да се цепи на части, всяка от които претендираше, че тя е автентичната и заслужаваща доверие.

Лятото почти мина.

И мандата на Борисов 3 почти изтича.

А децата са още там. И танцуват...

Знаете ли за какво се сещам.

Има един филм на Еторе Скола.

Казва се "Балът".

В този филм няма нито една дума.

В него се разказва за един бар, в който хора идват и танцуват.

В различни исторически епохи, в различни времена - от зараждането на италианският фашизъм, през войната, през хипи и диско епохата, през протестите от 60-те и 70-те години, та до ден днешен - до ерата на консуматорите.

В този филм героите са едни и същи. Но в края му те са стари и непотребни.

След последния акорд всички те си тръгват от бара, а бармана...той гаси лампата.

Да, нашето съвремие прилича на дансинг.

На него всеки танцува своя танц.

И всеки един от тези танци най-вероятно е готин сам по себе си.

Но накуп - накуп тези танци създават един хаос.

Една невероятно грозна гледка, представляваща почти маймунско парти, в което всеки се стреми да изпъкне над останалите, но никой не може да поведе танца към онова, което той трябва да представлява.

Красотата на танцуването в един такт.

В един ритъм.

В една прекрасна и стройна хореография...

Всеки ден минавам покрай ЦУМ.

Някога с тате се качвахме на стария Москвич и идвахме до гастронома на ЦУМ в София, за да си напазаруваме неща, които в провинцията ги нямаше.

А аз се возех на онези подвижни стълби там...това си беше като някакъв соц лунапарк.

Днес гледам децата, които танцуват.

Всеки ден, без изключение.

Гледам ги как работят по синхрона.

И се сещам защо сегашните протести отново няма да успеят в най-важното - да обединят хората, вместо отново да ги разбият на 50000 съставни електрона.

Това няма да стане, защото сегашните протести нямат девиз.

Аз имам девиз за протеста.

И той не е мой.

Написан е от якобинците на стената на Бастилията някога, преди много години.

Този девиз е нужен сега.

Нужно е да го напишем на вратите на МС, на НС, на Съдебната палата, на Президентството.

"Тук ще се танцува"!!!

Танцувайте, мили деца от арката пред ЦУМ.

И работете по синхрона.

А аз ще минавам всеки ден покрай вас...

Докато великия системен администратор не ме прибере в небесната база данни...

ТУК ЩЕ СЕ ТАНЦУВА!!!

*От фейсбук