Моделът е от времето на цар Севт Трети, все още не може да се плава с него

Тракийски птицеглав кораб, изработен изцяло според древните технологии, вече е във водите на язовир "Копринка" край Казанлък. В четвъртък след обяд той бе показан официално за първи път след построяването му. Сред зрителите беше и световноизвестният мореплавател Дончо Папазов, чийто корени са от Казанлък. Той приветства идеята да бъде построен този кораб и сподели с "24 часа", че наесен в града на розите ще бъде подредена изложба по случай 200 години на неговия род, дал началото на производството и търговията с розово масло в този край.

Проектът за птицеглавия кораб, който струва около 12 хиляди евро, е на община Казанлък. Идеята е занапред гостите на Долината на тракийските владетели не само да виждат нейната "мъртва" част - прекрасните експонати в музеите и подмогилните храмове, каквито са на практика разкритите тракийски гробници, но и да получат представа за нещо живо от живота на древните траки, каквото може да бъде един плаващ кораб.

Все още обаче корабът не е готов да плава с туристи на борда. Тепърва дървеният му корпус трябва добре да се накисне, за да не пропуска вода, а и да се подготви екипажът, който ще задвижва с гребла и обслужва плавателния съд. В тази роля ще влязат курсанти от Висшето военно-морско училище във Варна и студенти от Националната спортна академия. Първите 8 курсанти от Варна с командир капитан трети ранг Тодор Коритаров от понеделник бяха на учебна практика на язовир "Копринка. Те научиха много за морската експериментална археология, както и за уменията на древните траки в корабостроенето, увери техният командир.

Курсанти-доброволци се облякоха като тракийски и египетски воини и показаха на дошлите на брега любопитни зрители как е изглеждало въоръжението преди 3200 години. Тогава в делтата на река Нил египетските войници на фараона Рамзес Трети разгромили нападнали ги оцелели от Троянската война войници, доплавали до Египет на тракийски птицеглави кораби. Особеното е, че траките тогава воювали с по 2 копия, но не познавали лъка и стрелите, с които ги засипнали отдалече египтяните. На дълъг път те се хранели най-често с леща, чесън, местно вино и пчелен мед, както и вносен зехтин. Държали ги в керамични съдове. По тяхно време доматите, тиквичките и тютюнът не били познати, тъй като са донесени в Европа много векове по-късно от Америка.

Корабът на язовир "Копринка" е изработен изцяло от дърво - дъб и елша, по корпуса му няма и парче метал. Платното му пък ще бъде от лен, това научи "24 часа" от автора на проекта на кораба Атанас Димитров, известен изследовател и ръководител на проекти в областта на морската експериментална археология и режисьор на научно-популярни филми. Работата е била поверена на майстора на лодки от Никопол Майдън Алиев, 56-годишен.

Съдът е направен без чертежи, защото няма запазени до днес, но пък майсторите са ползвали запазени изображения на кораби от тази епоха - например тези върху мраморните плочи от село Столоватец до Разлог.

"Траките са били добри мореплаватели. Този кораб е от времето, когато на мястото на днешния язовир на река Тунджа е съществувал тракийският град Севтополис - неговите останки днес са под водата. В този град е имало пристан, защото по това време реките Тунджа и Марица са били плавателни и по тях е можело да се стигне до Бяло море. За това говори и намерената тук керамика от древна Гърция, която най-вероятно е била доставена по вода", припомни дългогодишният директор на музея "Искра" в Казанлък Косьо Зарев.

Специалисти разказват, че характерното за корабите на траките било това, че те били пригодени да плават по реките и от тях да влизат успешно в големите морски басейни благодарение на много тежкия си кил. За да са маневрени и да могат да плават и напред, и назад, те са строени симетрични - най-елементарно това означава, че носът и кърмата са еднакви. Така съдът може да обърне посоката си на 180 градуса само като гребецът се обърне на пейката си.

Конкретно корабът от язовир "Копринка" е дълъг 20 метра, широк - 4 метра, с водоизместимост 80 тона. Част от екипажа му ще бъат 12 добре обучени гребци, други трима специалисти ще отговарят за платното. С тези си размери корабът е единствен в света, твърди неговият създател Атанас Димитров.

Засега той не е избрал име на кораба си, но намира предложението Севт Трети за неуместно. "По-скоро трябва да е Одрис - тракийското племе тук се е наричало одриси, а те са избирали винаги името на някой свой митичен цар", така Димитров обяснява предпочитанията си.

Плавателният съд има всички древни защити за пътуване по вода, но ще прибави към тях и съмременните, за да получи разрешение да плава от експертите на Морската администрация в Бургас.

Друга особеност на тракийските кораби отпреди 3000 години е, че са били птицеглави - на кърмата и на носа си носели изображения на птичи глави. Изборът на древните се обяснява с факта, че при тях бил силно развит култът към птиците. А какви точно птици? Атанас Димитров смята, че траките са предпочитали кормораните, щъркелите или жеравите. "За всяка птица има аргументи, но най-войнствените и храбрите от тях са жеравите", категоричен е той.

Точно такива птицеглави тракийски кораби са изобразени и върху барелефи на гробницата на египетския фараон Рамзес Трети. Това не е случайно. Фараонът, който бил блестящ воин, имал битка с тях през 12-и век преди Христа в делтата на река Нил и ги победил. Тези кораби доплавали там от Троя. След края на войната много от оцелелите воини не могли да се върнат по домовете си, както направил Одисей в Итака след дълго митарства по море. Те построили свои кораби и скитали по Средиземно море, за да търсят място за нов дом, като опустошавали всички по пътя си. На практика това била коалиция от представители на различни морски държави, които така стигнали и до Египет. Там били примамени в делтата на река Нил и разбити от египтяните.

"Армията на фараона, чийто кораби били съвсем различни - по-бавни и не така маневрени, примамила нашественицити в делата и ги засипала с дъжд от стрели. Дори не се приближила до тях за бой отблизо. Това не било по тогавашните правила на войната, но египтяните написали заради птицеглавите кораби, че били нападнати като от хищни птици, а по птиците може да се стреля с лък и стрели. Има и още една особеност - траките нямали роби, за разлика от египтяните, и заради това се налагало едни и същи хора да бъдат на кораба и гребци, и воини, което ги затруднявало", разказва увлекателно Атанас Димитров.

След победата си хората на Рамзес Трети я увековечили върху гробницата му, а през 18-и век египтолози от Франция проучили и прерисували барелефите. Тъкмо тези техни рисунки също послужили при построяването на птицеглавия кораб.

Атанас Димитров винаги филмира работата си в областта на морската експериментална археология и вероятно скоро ще покаже на филм и как е бил построен тракийският кораб край язовир "Копринка". За себе си той разкрива още една лична тайна - не е "морско чедо", както може би очакват мнозина, роден е в София.